Сезонен диетичен режим през стомашно-чревни заболявания
05 Май 2016, Четвъртък
През пролетта тези страдания се изострят
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Сезонното обостряне на язвите, гастритите, гастроентеритите колитите се свързва с активното влияние и характера на диетата, която през пролетта се характеризира с доминиране на плодове и зеленчуци в сурово състояние. Тези храни са мощни стимулатори на апетита. Това важи особено за зеленчуците, които съдържат етерични масла: лук, праз, чесън, ряпа и др.
Още в първите минути след консумацията им започва обилно секретоотделяне на стомашно-чревни сокове. Сокостимулиращото им действие се запазва при технологична обработка, а процесите на ферментация и осоляване при консервиране още повече засилват този ефект.
Диетолозите съветват плодовете и зеленчуците внимателно да се използват при съставяне менюто на пациенти с хронични заболявания на стомашно-чревния тракт. Така в период на обостряне (придружено с болков синдром) при лица с гастрити с повишена киселинна секреция и язвена болест, зеленчуците и плодовете за няколко дни се изключват от диетата. След затихване на острия стадий започва внимателно включване на слаби зеленчукови бульони, зеленчукови и плодови пюрета (от картофи, моркови, чушки), разредени и не кисели, прясно изцедени плодови сокове.
Не се препоръчва консумация на зеленчуци в сурово състояние, съдържащи етерични масла, както и на такива, богати на хранителни влакнини (зеле, цвекло, ряпа). Разрешава се прием на хомогенизирани зеленчуци, минали през термична обработка. Типичните за сезона плодове също се изключват от менюто. В спокойния стадий се препоръчват меки, сладки сортове плодове и зеленчуци – както на сурови, така и във вид на пюрета, супи и др.
При гастрити със секреторна недостатъчност се предпочитат възбуждащи секрецията на стомашно-чревните жлези плодове и зеленчуци – богати на етерични масла и хранителни влакнини, в суров вид. Цели се чрез съдържанието на фитонциди в тези групи храни да се подсили бактерицидната роля на стомашния сок, която при тази форма на гастрити е нарушена.
При обостряне на гастроентеритите плодовете и зеленчуците се изключват. Позволява се прием само на разредени прясно изцедени сокове. Впоследствие хранителният прием на плодове и зеленчуци се разширява при спазване на правилото – бедни на хранителни влакнини, добре узрели и меки сортове.
Обостряне на колитите благоприятно се повлиява чрез включване 1-2 пъти в седмичното меню на т. нар. „ябълкови дни“ – 1,5-2 кг настъргани, свежо приготвени или печени ябълки, разпределени в 5-6 приема през деня. В случая се изявява действието на съдържащите се в ябълките пектин и дъбилни вещества, притежаващи абсорбиращ (поемащ и извличащ вредните вещества и дразнители на чревната лигавица) ефект, както и бактерицидното, противомикробно действие на органичните киселини (ябълчна, лимонова и др.).
Диетотерапията на стомашно-чревните заболявания в период на обостряне се основава на следните принципи:
* премахване на дразнещата храна;
* механично, химично и термично щадене в период от 2-4 седмици;
* петкратен режим на хранене.
На пациентите се разяснява, че храната трябва да се дъвче бавно и продължително, за да се поднесе на стомаха фино стрита, хомогенизирана кашичка, незатрудняваща смилателните процеси. Диетичната храна трябва да бъде топла (не гореща и не студена), за да стимулира оптимално функциите на сокоотделяне и моторика. Кулинарната обработка на храната е щадяща. Изключва се пърженето, а се допускат варене, печене, задушаване.
По своето въздействие върху секреторната и моторната функция на стомаха и червата храните се делят на слаби възбудители и силни възбудители.
Слабо възбуждащите храни са: мляко и млечни асортименти, яйца, бял хляб, нетлъсти меса и риба, задушени и пасирани зеленчуци. Силни възбудители се явяват всички пържени ястия, консерви, гъби, бульони и сосове, тъмни видове хляб, кофеиновите, алкохолните и газираните напитки, силните подправки, съдържащите груба целулоза плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни.
В диетотерапията съществуват и т. нар. индиферентни храни, подходящи при всички стомашно-чревни болести. Те включват: бял пшеничен хляб – престоял или сухари; прясна извара; обезсолено сирене; непържена и нетлъста риба; ястия, приготвени на пара от нетлъсти сортове меса (крехки, без сухожилия и фасции); разнообразни растителни мазнини, в т. ч. зехтин; мед, пчелни продукти; билкови чайове.
