Той може да се наблюдава безплатно от обсерваторията в Габрово
Автор: Яна Славянска
Рядък спектакъл ще ни поднесе в Деня на Европа – 9 май, най-малката планета от Слънчевата система. Тогава Меркурий ще застане между Слънцето и Земята, като хвърли сянката си във формата на малка черна точка върху небесното светило. Феноменът, известен още като Пасаж на Меркурий, ще може да се наблюдава с помощта на астрономически уреди само в някои региони по света, между които и Стария континент, като особено добре ще се вижда в западните му части.
Но и у нас зрелището, което ще трае 7 часа и половина, ще събере погледите на хиляди българи. Може би най-голям късмет да му се наслаждават ще имат тези, които се разходят до центъра на България, за да посетят Габровската космическа обсерватория, която обяви 9 май за ден на отворените врати. Тогава любознателните й гости ще имат възможност да наблюдават с телескоп – напълно безплатно – меркуриевото дефилиране пред слънчевия диск.
Над територия на Габрово то ще започне в 14 ч. 11 мин. 52 сек., като максимално сближаване на дисковете на Слънцето и Меркурий ще настъпи в 17 ч. 55 мин. 49 сек. Обсерваторията ще е отворена от 12 до 20,30 ч. Оттам поясняват, че явлението се наблюдава при ясно време и е подобно на слънчево затъмнение, но се предизвиква от Меркурий или Венера, а не от Луната. Казано иначе, Слънцето, Меркурий и Земята трябва да са подредени в една линия.
Пред световните медии астрономът Паскал Декан от Парижката обсерватория уточни, че малката планета ще създаде визуално впечатлението, че „изяжда единия край на Слънцето“, преди да премине пред него и да излезе от другата му страна.
Пасажът няма да може да се види с невъоръжено око. Наблюдаването му трябва да се провежда с телескоп, може и любителски, но който задължително е оборудван със слънчев филтър.
Транзитните минавания на Меркурий пред Слънцето са рядък феномен – те се случват едва 13-14 пъти за един век. За последно пасаж е наблюдаван от България на 7 май 2003 г., следващите се очаква да се случат през ноември 2019 г., ноември 2032 г. и май 2049 г.
Меркурий е най-близката до Слънцето планета и отстои средно на 58 милиона км от небесното светило, около което се завърта за 88 дни, а на всеки 116 дни се промушва между Земята и него.
Тя все още е слабо изследвана. Известно е, че диаметърът й е едва 4780 км. Заради наклона на орбитата й спрямо тази на нашата Земя в повечето случаи изглежда, че е под или над Слънцето.
Преди година, анализът на данни от сондата на НАСА „Месинджър“, която прекара четири години в орбита около Меркурий преди на 30 април 2015 г. да свърши горивото й и да се разбие на повърхността му, показа, че магнитното поле на най-малката планета в галактиката ни се е „включило“ преди около 4 милиарда години.
Преди да финишира мисията си, „Месинджър“ направи няколко близки прелитания до повърхността на небесното тяло и изпрати на земята уникални изображения и данни за Меркурий.
През лятото на 2015 г. астроном от университета на Хавайските острови изчисли траекторията на движение на планетите от Слънчевата система за няколко милиарда години напред и стигна до извода, че Меркурий може да завърши съществуването си в резултат на сблъсък със Слънцето или с Венера в близките 5 милиарда години.
И ако няма да можем да наблюдаваме това галактическо събитие, поне сега ще можем да се насладим на шоуто на тазгодишния майски меркуриев пасаж.
