Гледах този филм рано сутринта преди да заминем със стари приятели да отпразнуваме Възкресение Христово. Нито радостната тръпка, нито веселото пътуване успяха да изтрият онова разяждащо чувство на безсилна мъка, разяждаща тъга и потиснатост, които той навява. Аз няма умишлено да плюя по „И балът продължава“ или да се прехласвам от грубия му и брутален изказ. А всъщност изказът дори не е точно такъв.
Просто нещата, които изобразява, са толкова потресаващи и грозни, че са способни да ви развалят настроението поне за ден-два напред. Негов режисьор е Георги Балабанов, който от години живее във Франция. Но нито за минута не е спирал да се интересува какво става в Родината, както сам твърди.
Със своята идея е заинтригувал АРТЕ – най-голямата френско-германска обществена телевизия в Европа. А след като намерил начин да продуцира, решил да избере и своите герои.
Въпреки отрицателните мисли от началото на този разказ, ще ги запазя в тайна, защото наистина не искам да оплюя филма. Ще кажа само, че са за един вечен дисидент с огромна брада и бос в обувките, негов познат – бившо ченге от комунистическата полиция, което очи в очи разказва какво точно сe случи по време на така наречения преход, как неговите колеги са обсебили духа на времето и как са преобразували отиващата си политическа власт в икономическа.
Участват още един отегчен интелектуалец, знаково лице от времето след 10 ноември 1989 г., което предаде на чуждо разузнаване лист с наши български шпиони, много известен журналист, познат със силно провокативния си стил, който взима интервю от най-противната чалга звезда на съвременна България (то не че всички останали са някаква стока).
И не на последно място – млада жена, завършила инженерство, която си вади хляба, правейки анкети за социологическа агенция.
Ако сте българин от средна ръка, както всички останали, сигурно вече иронично се подсмихвате – че какво шокиращо и невиждано има тук? Не е невиждано. Такива персонажи и сюжетни линии гледате с купища всяка вечер, с чаша ракия пред телевизора. Ето тук е майсторлъкът на Георги Балабанов – така да ги нарежисира, така да ги навърже и монтира, та дъх да не смеете да си поемете.
Още веднага, със започването на жалкия снобарски бал, на който пристигат физиономии от риалититата, хванали подръка богат партньор, действието ви хваща за гушата и не ви пуска до края.
С откровенията на въпросната чалга звезда, обясняваща, че ако й се е налагало да живее по време на соца и да ходи в казармата, щял „да стане гадже на някой генерал“.
Възхитата на провокативния журналист „радвам ти се, че говориш така на българите, те го заслужават“, циничните, но иначе много честни обяснения на комунистическия деец, поведението „ни лук ял, ни лук мирисал“ на този „седесар“ с нашите разузнавачи... та чак до противните, мръсни, ледени улици на зимна София, по които се щурат някакви хора, взели на рамо девиза „Всичко е отвратително, а бъдеще няма!“ От всякакви възрасти.
Задължителните кадри в циганското гето ще ви спестя.
След като изгледах „И балът продължава“, си дадох труд да попрочета нещо за този режисьор. Той разказва, че най-силният момент за него бил, когато отишли да заснемат как от камионетка на благотворителна организация раздават топла храна на бездомници.
Един от тях люто ги нападнал и отказал да го снимат. След като си изял супата, отишъл и ги помолил да пуснат камерата. За да им разкаже своята гледна точка за това, което го питат.
Своята и „на тези, които не ги канят в телевизионните предавания и „Биг Брадър”; тези, които имат само спомен от времето, в което са имали работа и покрив над главата; тези, които като него са имали окачено синьо знаме на къщата си и на антената на москвича; тези, които сега като него имат усещането, че някой ги е излъгал“.
Ако искате, гледайте „И балът продължава“. Аз едва намерих сили да го довърша.
