Попови ливади, най-новото българско село


Попови ливади, най-новото българско село
Курортната местност Попови ливади се превърна в най-новото българско село
10 Май 2016, Вторник


Новообразуваното селище привлича туристи в Неврокопския край с чиста природа, история и спорт

Автор: Камен Колев

Във времена, в които българските села обезлюдяват и в тях остават да живеят само старци, се роди едно ново българско село, готово за живот. Селището е доскорошната, известна за хората от Югозападна България, местност Попови ливади. То лежи в живописна седловина между Среден и Южен Пирин, на 16 км от град Гоце Делчев.
Решението за създаването на новото село бе взето на заседание на Общинския съвет в Гоце Делчев на 31 юли 2014 г., след като години наред за това настояваха собственици на хотели, вили и къщи за гости в курортната местност.

Хората бяха уверени, а оказа се, че има защо, че по този начин населеното място ще разполага с повече възможности да развива туризъм и да привлича средства по европейски проекти, с които да се оправи инфраструктурата, да се изгради канализация и да се подобрят условията за отдих в курорта.
Година по-късно, през май миналата година, Попови ливади официално бе обявено за село с решение на Министерския съвет за създаване на ново населено място. Така община Гоце Делчев, която дотогава обединяваше 11 селища, се обогати с още едно.

Попови ливади е наричано от местните хора още Папаз чаир или Попски преслап. Съставена е от няколко по-малки местности - Гълъбова поляна, Влашката черква, Васильова мандра, Пункта, Сейрянлъка, все живописни слънчеви поляни, обградени с  гори от бял бор, смърч и характерната за този край на България бяла мура.
Районът изобилства от билки, горски плодове и гъби, а местността е пресечена от бистри потоци. Надморската височина е1200-1400 метра, което прави Попови ливади привлекателно за туристи място и в най-горещите месеци, но е любимо за почивка и през зимния сезон.

За да стигнете до мястото от долината на Струма, има две отклонения – едното е при Марикостиново, а другото е близо до Сандански, на около километър южно от отклонението за Петрич и Мелник.
Пътят минава през известни винарски села като Хърсово и Катунци. Макар и двете да имат запустял вид, на всеки ъгъл в тях се продава домашно произведено наливно вино. Пътят до Попови ливади лъкатуши край красиви пейзажи. Покрит е с нов асфалт, но след Горно Спанчевци става много стръмно.
Най-високата част на прохода е село Попови ливади. Малко преди него има табелка, сочеща към лобното място на Яне Сандански. Революционерът и дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е убит на 22 април 1915 г. от засада на 7 км югозападно от местността.

През 2003 г. на Попови ливади, точно на главния път Гоце Делчев – Петрич,  тържествено е открит монументален паметник на Гоце Делчев по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Автор на паметника е скулпторът Крум Дерменджиев. Всяка година тук се провежда и традиционен събор по случай годишнината от въстанието, а стотици хора от района отдават своята почит на Гоце Делчев.
В местността е разположена хижа „Попови ливади” (1412 м). Тя е построена през 1964 г. и се стопанисва от Туристическо дружество „Момини двори“ – Гоце Делчев. Разполага с около 50 легла. Изградени са и много почивни станции на различни държавни предприятия, частни вили, които също предлагат места за нощувки. През последните години Попови ливади се разраства все повече – в курортната местност са вдигнати над 400 къщи и вили.

Постоянно живеещи тук са 60 души, които нямат нищо против занапред да се наричат селяни. Всеки уикенд броят на населението се увеличава няколко пъти, тъй като Попови ливади е любима дестинация за почивните дни.
Откъде идва името на селото? В този край се разказва патриотичната легенда за родолюбив духовник, живял по време на турското робство. Свещеникът бил гонен от турците и се скрил в гората между връх Свещник и Ореляк. Оттогава хората започнали да наричат местността Попови ливади. През 1942 г. тя е преименувана на Попски преслап, но това име не се налага.

Първите заселници са влашки овчари, които през XIX век създават малко селище от 120-150 колиби. Според статистиката на Васил Кънчов, в началото на ХХ век село Папас чаир има 294 жители, като всички до един са власи.
През лятото на 1915 г. през местността минава известният български археолог и политик Богдан Филов, който оставя интересни пътни бележки: „Там, дето се минава най-високото място, се намира местността Папаз чаир, с обширни ливади, малко, но хубава чамова гора и студена вода. Тук би станал хубав курорт за Неврокоп. По рано на това място се е намирало влашко село с каракачани, обаче сега е съвсем разрушено и жителите му са се изселили”.

Селото просъществува до 1913 г., но днес следи от него не са останали. Изключение правят само руините от полуразрушената църква „Св. св. Петър и Павел” в източния край, наричана Влашката черква. През 2002 г. по инициатива на тогавашния кмет на гръцката община Просочани са осигурени първите средства за възстановяването на черквата. С благословията на тогавашния Неврокопски митрополит Натанаил, днес покойник, храмът е включен за финансиране по европейска програма.
Днес църквата е възстановена и отново е притегателно място за миряните.

По друг проект, разработен по линия на трансграничното сътрудничество с Гърция, ще бъде възстановен някогашният пионерски лагер на Попови ливади. Инициативата отново е съвместна с община Просочани. Идеята е след приключване на проекта базата на лагера, която разполага със 100 легла, да се ползва от български и гръцки деца.
Климатът е много полезен за здравето, показват направените медицински проучвания. Заради хубавия въздух местността Попови ливади през 1967 г. е обявена за климатичен планински курорт с регионално значение. Също така тя е отправна точка за изкачване на връх Ореляк, като преходът е 2 часа. Върхът е висок 2099 м и е първенец на Среден Пирин.

Оттук може за два часа и половина да се изкачи и връх Свещник, висок 1975 м и първенец на Южен Пирин. Добре е катерачите да знаят, че пътеката не е маркирана. Любителите на по-дългото ходене може да изберат няколкото пешеходни маршрута – до хижа „Малина” (5 часа и 30 минути), хижа „Пирин” (7 часа), хижа „Славянка” (5 часа) и Парилската седловина, връх Муторок, лобното място на Яне Сандански, село Тешово, село Делчево, квартал „Средна” на град Гоце Делчев.

Местните управници се надяват с обявяването на Попови ливади за село да оправят инфраструктурата и канализацията с помощта на европейско финансиране. Допреди една година това не беше възможно, тъй като регламентите не позволяват да се отпуска финансиране по проекти за ненаселени места. Новото село се нуждае от благоустрояване, нов водопровод и канализация, стабилизиране на електропреносната мрежа, улично осветление, култивиране на зелените площи, осъвременяване на екопътеките. За всичко това община Гоце Делчев вече е изготвила работни проекти. 

Според местните хора тук може да се развива спортен и ловен туризъм, конен спорт, да се изградят игрища за голф. Местната власт се е заела да подобри условията за спорт като изгради площадки за хандбал, тенис на корт, футбол, волейбол. Другите възможности са за планинско колоездене и планинско катерене. Работи се и в посока изграждане на център за забавления и спорт за децата. Но на първо място е амбицията да се подобрят условията за туризъм, за да стане Попови ливади модерен курорт за гости от страната и чужбина. Вече е подготвен идеен проект за развитието на туризма. Предвижда се изграждане на културно-историческа пътека, която включва паметника на Гоце Делчев, лобното място и гроба на войводата Яне Сандански. Планира се и провеждането на фестивал на природата и алтернативната медицина. А в най-смелите си мечти местните управници искат да построят и трасета за зимни спортове - биатлон и ски бягане с пързалки за деца и любители.


Хижа „Попови ливади” е на 1412 м надморска височина Паметникът на Гоце Делчев Т. нар. Влашка църква е изцяло обновена

В категории: Горещи новини , Пътеводител

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки