Легендата за Мехмед Синап

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Наскоро посетих Истанбул и ми се отдаде възможност да се запозная с неизвестни, поне за мен досега, сведения за него, писани по времето, когато е живял. Мехмед Синап е помак, както се наричат българите мохамедани, които са приели исляма, но са запазили родния си език и обичаи.
Той става известен през 1794 г. Тогава по случай един местен празник се направил курбан с овен. Но годината била неплодородна, нямало брашно за хляб – нито пшеничено, нито царевично. Даже за качамак нямало, какъвто според обичая е трябвало да се приготви за случая.

В този край жито не виреело, но се отглеждала царевица. В краищата, от които местните купували житно зърно, реколтата също била слаба, а царевичното брашно по техните земи било съвем недостатъчно.
Въпреки че било празник, хората били умислени и се чудели как ще преживеят до новата реколта. Тогава Мехмед Синап им казал да се радват на празника, а не да мислят за глада, защото той ще им осигури хляб. Още там той избира 500 мъже и им казва на другия ден да дойдат на същото място, но въоръжени, а други 100 да водят коне, мулета, катъри и магарета и на всеки да има по два чувала.

Когато се събират, Мехмед Синап ги повежда към сарая на Симал бей в Пашмакли (дн. Смолян). Българите избиват стражата, отварят хамбара на бея и натоварват 190 чувала с жито. Но Синап не иска да се върнат с 10 празни чувала. Затова бастистват чифлика на Рашид ага и там ги донапълват.
Керванът тръгва из селата на Чеч и на всяко семейство раздават по 3 крини жито. Малко било, но на първо време щяло да стигне, а и Мехмед Синап обещал, че в скоро време ще достави още. И той спазва обещанието си.
Отначало всеки месец раздавал по 3 крини жито на семейство, а след това започнал да добавя първо по една, а после по две с царевица. Хората престанали да гладуват и взели да славославят благодетеля си. Започнали да го наричат Мехмед паша и били готови на всичко за него.

По това време вилнеели кърджалиите. Някои от техните орди нападали селата в Чеч, но дружината на Мехмед Синап, която нараснала на 650 души, от които 200 били конници, им нанасяла големи поражения и те вече не смеели дори да се приближат до района, в който той действа и закриля.
Султанът не можел да се справи с разбойниците, затова на раята се разрешавало да се въоръжава и да им дава отпор. Но още преди това Мехмед Синап взима в дружината си и християни и им дава пушки и друго оръжие. И те го наричали Синап войвода.
През 1796 г. Мехмед Синап се обявява за независим владетел в Чеч и част от Родопите. Той си построява конак в село Долни Алинкьой, намиращо се в подножието на Родопите, и назначава управителите на Доспатско, Девинско, Слаченско и Кърджалийско. Освен това събира данъци и раздава правосъдие, като неговата дума е закон.

Това предизвиква гнева на султана, но той няма достатъчно сили, които да изпрати срещу него, защото в същото време воюва и с един друг обявил се за независим владетел във Видинско – Осман Пазвантоглу. Затова му предлага да го назначи за бербелей на областта, но в замяна на това да признае властта на султана, да не назначава управители и да превежда в държавната хазна 1/4 от данъците.
Мехмед Синап отказва и затова султанът го обявява за разбойник, което означава, че е извън закона и изпраща срещу него 3-хилядна войска под предводителството на Саръкли бей. Когато тя навлиза във владенията на Мехмед Синап, набира още 2000 правоверни, недоволни, че ги управлява помак.

Силите на войводата са недостатъчни за открити битки с войската на Саръкли бей. Затова разделя дружината си на четири отряда, които системно нападат обоза и малки части от войската на Саръкли бей, тръгнали да плячкосват по селата. Така султанската войска започва да оредява и Мехмед Синап вече се решава да влезе в  открита битка с нея.
Тя става при Бели връх и завършва с пълен разгром на войската. Мехмед Синап отсича главата на Саръкли бей, слага я в торба  и я окачва на едно изсъхнало дърво. От нея се процежда черна кръв и оттогава върхът започва да се нарича Черен връх.

Войводата смята, че е дал добър урок на султана, но последният не може да се примири с неподчинението. През 1797 г. се формира специална войска за борба с кърджалийството и за неин началник е определен Хакъ паша, проявил се успешно във войните с Русия и Австрия. За 7 месеца той разгромява 87 кърджалийски отряда в Одринския и Пловдивския вилает, след което султанът го изпраща срещу Мехмед Синап.
Хакъ паша повежда 6-хилядна войска с 12 оръдия. Поучен от неуспешния поход на Саръкли бей, пашата не допуска никой да се отделя от войската и строго пази обоза си. Макар че това забавя придвижването му, започва методично да превзема селищата в Чеч, обезоръжава мъжете и в тях оставя стражи от правоверни мюсюлмани, защото иска тилът му да бъде осигурен.

Така стига до село Долни Аникьой, където е конакът на Мехмед Синап. Той е ограден с двуметрова стена от зидани камъни с бойници. Въпреки че има голямо превъзходство в жива сила, Хакъ паша не предприема атака, а заповядва оръдеен обстрел.
Пет дни снарядите рушат стената, на шестия тя е пробита на няколко места. Едва тогава Хакъ паша заповядва юруш. Съотношението е 10:1 в негова полза. Въпреки мъжествената съпротива, за 4 часа хората на Мехмед Синап са унищожени, загива и самият той. Разпознат е по сърмените си дрехи, главата му е отсечена,  поставена в кожена торба и така ще бъде занесена на султана.

Според населението на Чеч обаче, той е останал жив. В подземието на конака бил изкопан таен тунел, през който се е измъкнал невредим.
Дълго време след това сутрин хората намирали пред вратите си пшеничено и царевично зърно и вярвали, че то им е оставено от Мехмед Синап. Така че и досега не се знае къде свършва истината и къде започва легендата.


Патриотичен календар

6 май 1864 г. — Васил Левски става учител в карловското село Войнягово

7 май 1876 г. — В боя при обсадения от турците Дряновски манастир загиват поп Харитон, Димитър Атанасов-Русчуклийчето и Петър Пармаков

8 май 1876 г. — След разгрома на Априлското въстание Васил Петлешков е жестоко измъчван, като е разпитван и горен между три огъня. Издъхва в покрайнините на Брацигово, на път за разпит в Пловдив 

9 май — Ден на Европа

10 май 1840 г. — Роден е Хаджи Димитър

11 май 1840 г. — Роден е Стефан Караджа

12 май 1876 г. — В Тетевенския Балкан от засада е убит един от водачите на Априлското въстание – Георги Бенковски

В категории: История , Горещи новини