Как един рапорт на кап. Таракчиев силно наранява патриотичните му чувства
Автор: Любомир Николов
От много години изследвам хронологията на Чирпанлиевия род от село Шипка (днес вече град). От него е и моят дядо – Петко Атанасов Чирпанлиев. Като младеж той мечтаел да стане летец, но бил назначен за пилот наблюдател със задачата да прави аерофото снимки.
Преди време се обърнах с молба към Централния военен архив във Велико Търново, за да потърся сведения за моя дядо. Бях приятно изненадан, когато след броени дни получих много интересни документи.
Първият от тях е списък на офицерите и наблюдателите, които са летели от 1 януари до 20 юни 1918 г. Под номер 12 в него е Петко Чирпанлиев.
Предоставиха ми и рапорт на легендарния авиатор капитан Таракчиев, писан до началника на аеропланното училище в Божурище на 23 март 1918 г. В него той отбелязва: „Донасям ви, господин майор, че днес без мое знание е дохождал при вас поручик Чирпанлиев и е искал отпуск за в града. Това нещо неведнъж е правил той, и то именно в такова време, когато е трябвало да има практически занятия по фотографиране от аероплан и когато е знаял, че аз няма да разреша на никой от наблюдателите в града, когато има занятие. Като ви донасям за горното, моля, господин майор, по-нататъшното ви разпореждане“.
След този рапорт началникът на аеропланното училище – военният пилот авиатор майор Петров, пише до дядо ми на 25 март с.г.: „С предложение да ми донесе пренадпис защо е отсъствал на 23 март настоящата година, както и от мен не е искал разрешение и защо не се е явил на капитан Таракчиев преди заминаването си, даже, ако беше получил разрешение, както за това много пъти съм заповядвал”.
Отговорът, който Петко Чирпанлиев предоставя на началника си, е дълъг и изчерпателен. „По повод съдържанието на приложения тук рапорт и надписа, който ми се изпраща, донасям ви, господин майор, следното. На 23 т.м. съм отсъствал от аеродрома с разрешение, получено лично на 22 с.м. подир обед към 4 часа. Разрешението получих в присъствието на група офицери, между които от училището: поручик Желев, поручик Узунски и поручик Семенов.
Преди заминаването си в града потърсих капитан Таракчиев да му доложа за полученото от вас разрешение, обаче се оказа, че в него време той отсъства от аеродрома (бил е в Банкя), следствие на което нямах възможност да доложа лично нему, за което пък аз доложих на неговия заместник поручик Узунски.
Що се касае до предварителното искане на разрешение от капитан Таракчиев, за да се явя пред вас, това не сторих, тъй като досега това не се е практикувало, нито пък е последвала някоя наредба за това.
В рапорта си по-долу капитан Таракчиев изтъква, че аз умишлено съм искал това разрешение с цел да избегна летенето с практическа цел, именно правене на фотографически снимки от аероплан. Доколкото това твърдение е достоверно личи от факта, че не само не можеха да се направят аероснимки, но и летенията бяха забранени поради извънредно лошото време.
Значи, аз съм поискал разрешение, не за да избегна летенето, но напротив – да използвам лошото време в града и си свърша някои работи предвид предстоящото ни заминаване на фронта. Не е обаче този единичен случай, според капитан Таракчиев, когато аз съм избегвал летенето. Имало е и други случаи.
Добре, щом като това е било в мен системата, защо капитан Таракчиев нито веднъж досега не ми е поискал обяснение, било то устно или писмено?! Аз най-настоятелно ви моля, господин майор, щото капитан Таракчиев да посочи поне един от тези случаи, иначе в мен остава убеждението, че той е искал с този си рапорт само да се нахвърли върху мен и без всякакво основание да ми нанесе обиди и припише качества, каквито аз съвсем не притежавам.
От изложението в рапорта му се разбира, че аз искам или да протакам по този начин моето стоене в училище, или пък още по-грозното – че съм страхливец.
Доколко обаче това почива на истината, личи от фактите. Че аз дойдох в училището един от последните ученици да следвам наблюдателския курс, когато всички други наблюдатели бяха вече отдавна започнали. Това обстоятелство обаче не ме възпря, за да ги настигна, да се подготвя и заедно с малкото от тях да завърша успешно курса. От всичко това следва, че в мен не е имало ни най-малка замисъл да протакам стоенето си в училището.
Ако аз бях страхливец, то аз нямаше да напусна топлата си приветлива стая, свобода и спокойствие, сигурност и ред други удобства, които ми гарантираше службата, която заемах преди и след мобилизацията и доброволно да поискам да постъпя в едно от аеропланните отделения на фронта и там като прост редник да понасям с достойнство всички несгоди и лишения на войната.
Впоследствие, когато завърших административния курс на Школата за запасни подпоручици и тогаз възможната ми служба гарантираше спокойствие, удобства и сигурност. Обаче аз и тогава ги презрях и заминах на фронта с длъжност на строеви офицер, откъдето впоследствие бях изпратен в повереното ви училище.
Тези, наглед малки факти, са достатъчни да оборят напълно съдържанието на рапорта на капитан Таракчиев и да докажат, че не мога да бъда нито страхливец, нито пък да търся дълбокия тил.
С рапорта си капитан Таракчиев ми нанася обида не само като офицер, като войник и български гражданин, но засяга и моите патриотични чувства. Аз съм дошъл в авиацията не за име, не и за слава, но посредством нея да мога да отида там – на полето на честта, и както хилядите други достойни синове на майка България, да пожертвам живота си за нейното величие. Нека не забравя капитан Таракчиев, че подпоручик Чирпанлиев е достоен потомък на ония шепа храбреци, които горе на Балкана, пред родното си пепелище Шипка, начертаха с кръвта си границите на свободата на днешна България.
Ето защо настоятелно ви моля, господин майор, за нужното ви ходатайство да бъда откомандирован обратно в частта си или където и да било другаде, гдето ще се постарая с по-голямо усърдие да изпълня отечествения си дълг, отколкото тук, като авиатор“.
Тези архивни документи разкриват много ценни човешки добродетели на Петко Чирпанлиев. По-късно, след демобилизацията, дядо ми, ползвайки опита си от аерофото заснемането, става един от първите у нас оператори, артист и режисьор на зараждащата се у нас кинематография.
