Какво става в тишината след спасяването на евреите

Автор: Борис Цветанов

Пълна тишина цари след нескончаемите банални, непълни и неточни писания за действителни и измислени спасители на българските евреи, за уникалността на страната ни, греши се дори в бройката на „недадените“, както е озаглавен един посредствен телевизионен сериал. Истинската бройка на евреите през 1943 г., по данни на Дирекцията на полицията, е 56 950 души.

Оставяме обаче изтърканата плоча и ще се опитаме да надникнем зад кулисите на живота на спасените, за което авторите не обелват и зъб. Най-точно го е казал Давид Перец – художник, анатемосан лично от самоназначилия се за „народен прокурор“ Богомил Райнов в „Против изкуството на капитализма“ като един от приближените около „големия враг Сирак Скитник“ – Иван Ненов, Кирил Цонев, Васил Бараков... Та, ето какво казва гледаният изпод вежди Давид Перец: „Комунистите ни следяха, както фашистите не са ни следели“.

Още две думи около този художник. На 22 май 1945 г. той пише молба до директора на Народната милиция да му бъде издадено разрешение за „свободно рисуване в пределите на страната“. Ами така е било, не се стряскай, читателю – в онова време не е могло да идеш в магазина и да си купиш четки и бои, платна и там каквото му трябва на художника, нужно било разрешение от Народната милиция (НМ), въз основа на което Съюзът на художниците да ти отпусне бои и четки, щото това си било „нарядна стока“.

А сега да видим кой подписва великодушно разрешение на Перец „да рисува битови картини“. Това е самият началник на отделение „В“ – Тодор Живков... Подписът му е още необработен до свинската опашчица на Борис Димовски, но си прилича все пак.
Доста любопитен е и един друг документ от 9 ноември 1944 г. до Дирекцията на НМ – паспортна служба: „Наредете да не се издават изходни визи на лица от еврейски произход до второ нареждане“.

Цяла армия от агенти (разузнавачи) на отделение В започва тотално следене на всичките 30 еврейски общини в страната и над 50 културно-просветни организации. Не само конференции ще бъдат наблюдавани под лупа, но и на всяка вечеринка агенти ще слухтят като при Джордж Оруел.
„Конференцията не даде тласък в духа на ОФ“ – докладва разузнавач 114. И продължава: „тоже противно на отечественофронтовското дело се изказаха лица, недоволни от страната, в която живеят“.

Ще се въздържим от отегчителните изброявания на източниците, но всичко цитирано е автентично.
Агент 107 пише: „Във връзка с поставената ми задача... докладвам, че в идеологическо отношение, организацията „Поале цион“ е сто процента лишена от всяка следа от социализъм“.
Тази секция е следена от цяла сюрия „разузнавачи“. Както и останалите секции. Разузнавач 104 не пропуска случая да докладва и за най-обикновено квартално събиране – вечеринка, и изчерпателно изрежда: свирене на пияно (правописът е запазен!), рецитали  на стихотворения, свирене на акордеон и т.н“. Агент 110 също не пропуска вечеринки...

За разлика от множеството свои колеги, които не излизат извън рамките, амбициозният разузнавач № 352, този път от отделение Б, в рапорт 183 от 21 декември 1945 г. дава и акъл: „Донасям ви, господин началник, моето мнение и план за отпочване широка разузнавателна дейност сред еврейската общност... да се пристъпи към вербуване и създаване мрежа от сътрудници сред търговските, индустриалните и финансови среди“.
Следват донесения за слуховете сред евреите като този, че „ограбени от фашисткия режим, нам нищо не се връща... Имаме дори засилване на антисемитизма след Девети септемврий“.

Директно се следят и отделни евреи, като най-често срещани в отчетите са фрази като „англофил, противник на ОФ“, „мрази извънредно комунистите“ и други от този род.
Иначе Централната консистория излиза с изложение чрез съпроводително писмо до министъра на вътрешните работи, до министерствата на външните работи на СССР, САЩ, Англия и Франция, с доста любопитно съдържание, от което личи, че не е истина, че светът не е знаел за спасяването на българските евреи.
Изложението е от 1946 г. „Свободолюбивият български народ – пише в него – спаси българските евреи от физическо изтребление“. Докато това е общо взето известно, ето и нещо, убягващо от погледа на писалите по темата: „Особено впечатление прави също така отказът на Академичния съвет да изпълни нарежданията на фашисткото правителство за изгонване студентите евреи от Университета“.

Иначе мераците за агентура сред евреите не стихват. Антон Мечкуев, инспектор от отдел Трети при ДС, предлага: „Обърканото положение в Палестина дава възможност да настаним там наши агенти, които да се законспирират добре“.
Да не пропуснем и неизброимите донесения на агент 33429. Не за друго, а защото той се е специализирал по „тънката част“. Изглежда е свалял еврейка след еврейка и ги е проучвал до девето коляно. В доносите му най-често се чете: „Дама, която нищо не работи, дори кухненска работа, занимава се само с тоалета си и се чуди къде да ходи като излезе“, друга пък „никога не се отзовавала на блокови конференции на ОФ“, трета „живее незаконно с...“, четвърта, пета „опълчила се срещу ОФ“, „гледа си само модата“ и така до безкрай.
И тъй като щом се каже думата „евреин“, то се подразбира и синонимът „пари“, ето за гвоздей на програмата (всъщност мястото не ни позволява да е пълна) един протокол по така наречената „еврейска сметка“ за „валолизирани суми и конфискувани такива“ от 18 май 1949 г.

На страница 2 на протокола Борис Николчев отбелязва „внесени в касата на др. Христозов“ (забележи, читателю, не в касата на МВР, където посоченият е помощник-министър, а в касата на  Руси Христозов) долари общо 1 053 800. Това е внушителна по размери сума – не само защото курсът на долара към лева е 1:455. Като илюстрация, за да стане по-ясно, ще споменем, че в същата година правителството компенсира семействата на загиналите в гражданската война в Испания българи, интербригадисти с по... 10 долара. Прочее, в самата Америка по онова време 50 долара си е била една доста представителна месечна заплата.

В този протокол (който предполагаме, че не е единствен от този род) се срещат и други внушителни суми: „за закупени от европейската организация коли за ДС – 72 363 долара, за текстил (в ония купонни „нарядни“ времена) – 72 927 долара... Броени на Димитър Ганев със съгласието на Трайчо Костов за кола – 4000 долара... дадени на Каприел Каприелов (бивш съветски разузнавач) 1 милион лева (2222 долара)“ и т.н. А сега доста предизвикващо размисъл отклонение „общо на риск на Каприелов и Николчев долари – 2845“.

И още пари: 28,08 швейцарски франка за лекарство на др. Роза Димитрова; внесени в касата на др. Христозов 4330 швейцарски франка и още други 55 098 франка, 1044 долара, че и 12 златни монети... Доста любопитна е една забележка за една рекапитулация: „тази сума не се оказва на лице и остава да се дължи от др. Николчев“.
За читателя, който не познава кухнята на ДС, ще допълним, че и др. Николчев не се занимава за първи път с финанси – преди Девети септември като студент в Чехия е разкарвал пари от Прага до София. Няма да мине много време и той ще бъде обявен за  „враг на народа“.

Накрая да развенчаем една легенда за изселването на българските евреи. Ако вярваме на познатия ни генерал Петър Стоянов, у нас били останали само 6800 евреи. Всеки пасажер е трябвало да плати на държавата(?) близо 40 000 лева (30 000 за кабина, 500 – административни, за храна 5000 лева, за виза, за лекарства и не знам какво още над 3000)... Чист грабеж, ако наистина приемем, че са се изселили близо 50 000 евреи!


В категории: История , Горещи новини