Какво остана скрито-покрито след срещите на „българите в чужбина“

Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net

В два поредни броя „Десант“ изнесе скандални разкрития около голямата манипулация, наречена „протест на българите в чужбина срещу промените в Изборния кодекс“. Показахме и доказахме, че зад така наречените „протестъри“ стоят няколко НПО-та, между които „Протестна мрежа“ и „Гласувай без граници“.

Накарахме един от активистите на въпросната мрежа, известен и като човек на Реформаторския блок – Иво Мирчев, да си признае, че писмата от „възмутените“ нашенци в странство са пращани от неговия мейл до медиите. Сами по себе си оправданията му са безумно смешни и нелепи – той познавал петимата активисти на двете НПО-та (е, как иначе, нали са колеги) и затова им правил услуга, понеже те не „познават в дълбочина българските медии“.

Смайващо откровение, като се има предвид, че трима от най-активните „громители“ на Изборния кодекс – Елена Хамбарджиева, Мария Спирова и Силвия Атилова (показахме и кои са те), буквално не излизаха дни наред от българските медии – то не бяха включвания по телефона, по скайп, четене на писма, показване на снимки от „протести“, на които се кипрят само кошнички с яйца, щракнати уж в Ню Йорк и Оксфорд...

На 4 май групичката бе изобличена и от председателя на парламентарната група на Патриотичния фронт и лидер на НФСБ Валери Симеонов, който показа истинските им лица в „Здравей, България“ по Нова телевизия. Нещо повече, Симеонов в прав текст ги обвини, че разчистват пътя пред президента Росен Плевнелиев да наложи вето на най-справедливия Изборен кодекс, гласуван в Народното събрание от демократичните промени насам.

Припомняме, че с поправките в ИК се отнема възможността да се откриват неограничен брой секции в съседна Турция, където хора с двойно гражданство под строй гласуват за ДПС, а сега се канят да вкарат в българския парламент и партията на Лютви Местан ДОСТ. Според промените, неограничен брой секции може да има само в страните членки на Европейския съюз.
Извън него се гласува единствено и само в българските дипломатически представителства, каквато е практиката на всички държави по света. Изключение ще се прави само за многомилионните полиси, където обаче за откриването на всяка допълнителна секция ще са нужни най-малко 100 предварителни заявки на желаещи да упражнят правото си на глас.

Точно както предвиди Валери Симеонов, на 7 май от прессекретариата на Росен Плевнелиев разпространиха информацията, че „президентът връща за повторно обсъждане в НС тестовете от Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина.“
Изненадани от националното предателство на Плевнелиев нямаше. Логиката на събитията до налагането на срамното вето беше желязна и водеше точно към такъв позорен акт.

Никой от „протестиращите“ не пожела да види от самите текстове на ИК, че ничии права не са ограничени, това не беше и задачата на заданието. Че в крайна сметка, всеки, пожелал да даде своя глас на избори, може да го направи, но срещу минимални усилия от своя страна. Ако действително милеят и се интересуват от бъдещето на България, разбира се. А не, както в случая, да изпълняват мръсна поръчка срещу собствената си родина, от която са се откъснали и в която нямат намерение да се завръщат.
Но, ние пък да се върнем на темата за задкулисните действия на цитираните по-горе НПО-та, Плевнелиев (който ги използва за бърсалка) и омбудсмана Мая Манолова (ако се питате каква е връзката пък с нея и защо тя ще дава рамо на президента от ГЕРБ, отговорът е прост, казва се реваншизъм – все пак бе ремонтиран изцяло кодексът, писан лично от нея по времето на кабинета на Пламен Орешарски).

На 9 май г-жа Манолова организира консултации и срещи на представители на българите, живеещи в чужбина, с ръководствата на политическите партии във връзка с текстовете в Изборния кодекс за гласуване на нашите сънародници зад граница.
Графикът на срещите бе предварително обявен – от 10,30 часа (в институцията на омбудсмана на ул. „Георг Вашингтон“ № 22) с ПП АБВ, от 12.00 часа с ПГ „Реформаторски блок“, от 13.30 часа с ПГ „БСП лява България“ и т.н.

Какво остана зад кадър обаче и зад гърба на българите зад граница, които може би вярват, че омбудсманът на Република България Мая Манолова е на тяхна страна, а самообявили се за техни представители се срещат с партиите, за да защитават интересите на диаспората?
Отговорът ни го дава Петър Стаматов, който е основател и собственик на интернет портала Eurochicago.com – най-големият българоезичен сайт в САЩ. Който, както сам пише, е прелетял на 8 май хиляди километри от Чикаго. Вярно, по друг повод, да помогне на свой болен близък.

Като българин от чужбина, отделил години време и място на сайта на Eurochicago.com за защита на гражданските права на сънародниците си и подкрепил не една кауза на диаспората, включително и създаването на МИР „Чужбина“, той също е пожелал да влезе в сградата на омбудсмана. И сам да чуе мнението на политици, а и на самопредложилите се говорители и представители на българите зад граница.

Публикуваме без редакторска намеса разказа (взет назаем от „Еврочикаго“) на Петър Стаматов за това какво действително се е случило на този ден:
„В 9,00 часа сутринта на 9 май, около час и половина преди първата за деня среща на българи от чужбина с политиците в сградата на омбудсмана, се свързах по телефона с г-жа Мая Манолова и я помолих да ме уведоми в колко часа точно и на кой етаж ще се проведе, за да присъствам и аз.

Последва отговор, че тя не може да ми каже, след като не съм в някакъв списък. Припомних й, че се познаваме добре и че е давала предизборни интервюта за „Еврочикаго“, но тя ми отговори, че нямала право да ми разреши да я посетя.
На въпроса ми, как така се съгласява някой друг да ми забранява да гостувам на омбудсмана си, тя ми каза, че това зависело не от нея, а трябвало било да се обърна към Стефан Манов.
Даде ми негов телефон, на който, както и очаквах, никой не отговори. Поради това, че давах кръв за болен близък човек, закъснях с около 9 мин. за началото на срещата, но на входа вече ме очакваха инструктирани служители и не ме пуснаха, защото не бях в “оня списък”.

Настоях да бъда приет като журналист от „Еврочикаго” и отново ми бе отказано.
Отново до болка познатото ни дирижиране на сценарии с предварително подбрани актьори при закрити врата.
Разбира се, и отразяваното в масовите медии ще бъде дирижирано и капанът ще ни бъде прикрит с благи речи! Присъстващи журналисти честно признаха, че “началството решава какво точно да бъде пуснато в ефир”.
Най-долу ви представям кратък, но красноречив звуко-снимков-видеорепортаж (има го публикуван в сайта „Еврочикаго“, който иска, може да види падението на българските институции и медии там, б.р). Липсват първите няколко минути, защото не бях готов за такъв отпор.

Като краен резултат ще обобщя – на три пъти бях допускан и още толкова пъти изтласкван от сградата. Охраната може да се похвали – на 9 май 2016 г. тя защитаваше сградата по-добре, отколкото хитлеристите – Берлин преди 71 години.
Все пак се надявам след този кратък мой разказ истинските патриоти зад граница, а не посочените, заедно да успеем да пробием блокадата и най-после да имаме наш общ омбудсман, а не омбудсман на специално подбрани хора, провъзгласили се сами за представители на българите зад граница от неразбираемо на какъв принцип формирани списъци, съставени от някой фактор от статуквото.”

Петър Стаматов е роден в София през 1961 г. Завършил е Строителния техникум "Христо Ботев" в столицата, а след това и Московския енергетически институт. От почти 15 години живее със семейството си в Чикаго, а от 2 години работи в Южна Корея като консултант и вицепрезидент на местна фирма. Женен, с две деца. Основател е на интернет портал Eurochicago.com.

Самоопределя се като икономически емигрант. В едно от интервютата си казва, че по времето, когато подал документи за Зелена карта, работил като началник на IT отдел в едно Бюро по труда в София. Заплатата му била от порядъка на 10-ина долара на месец. Първото му дете вече се било появило на бял свят, с жена му обмисляли да си имат и второ, но си давали сметки, че с тези пари няма да могат да се справят.
Какво е мнението на истинските българи в чужбина и дали те действително мислят, че изборните им права са потъпкани, предлагаме ви сами да се уверите, като прочетете текста в двете карета.


Който желае да гласува, ще намери време и пари

Преди няколко дни изпратих на президента това писмо с молба да остави Изборния кодекс да влезе в сила. Поствах го и до всички възможни български медии и институции, но почти навсякъде ме трият. Ние пък, истинските българи в чужбина или в България, ще изтрием Роско Плевнелиев от съзнанието си – едно недоразумение по-малко.
Вече осемнайста година живея в САЩ. За всички тези години не съм прекъсвал връзката си с България и гласувам винаги, когато има достойни кандидати. Държа да ви информирам, че смятам промените в Изборния кодекс за добри.
Групичките от по няколко човека, които се появяват по разни телевизии с искания за вето, не представляват „българите в чужбина“, а само ДПС и ДОСТ, ако не са заблудени и зле информирани младежи.

Смея да твърдя, че огромното мнозинство от сънародниците ми в САЩ споделят моето мнение –  познавам много хора и нито един от тях не е против новия кодекс. Който желае да гласува, ще намери време и пари, за да отиде до консулството. Аз лично съм изминавал по 500 километра до Чикаго, за да гласувам. В Сейнт Луис живеем хиляди българи, а на последните избори за референдум гласуваха 67 човека.
Никой от вапцаните яйца по медиите не казва колко струват тези секции на българския данъкоплатец. Не е възможно и не е редно във всяко градче с по стотина българи по света да бъдат отвоpени секции. Пак повтарям, който желае, ще намери начин да гласува, който не гласува, и в спалнята му дa има секция, няма да го направи.


Целта на целия този шум е да се 
настървят хората едни срещу други

Живея във Великобритания от 24 години. Не съм сменила българското си гражданство, чувствам се българка, ще умра българка и се надявам това да е в България. Не съм тръгнала да гоня Михаля както има някои изказвания по адрес на българите в чужбина... Връщам се в България доколкото имам възможност, поне 1-2 пъти в годината.
Синовете ми са с английско поданство, тъй като са от смесен брак и са родени тук, в Уелс, но и двете ми деца и съпругът ми, който е англичанин, милеят за България, обичат я като своя родина, уважават българските традиции, история и култура.

За 24 години мога да кажа, че не съм гласувала нито един път. Защо ли? За кого да гласувам? Дълги години виждах само предатели, лицемери и мафиоти, без значение дали са сини или червени. Такива, които разграбиха и опустошиха държавата ни, доведоха тези, които са градили основите й, до просешка тояга. Предадоха историята ни...
Разбира се, че ме интересува какво става в България, мога ли да кажа, че не ме интересува как живее майка ми или семейството на брат ми, или роднините и приятелите ми?

Къса ми се сърцето и мога да кажа, че всичко, което става в момента в България, е с цел страната ни да бъде разпокъсана, разграбена и раздадена на съседката ни от югоизток.
Един кюрд, живеещ тук, ме попита веднъж дали съм от България или Булгаристан...
Планираната карта за България през 2020 г. съм я виждала отпреди 15 години и в нея няма останало българско ни Черноморие, ни Родопски район, че и даже Добруджа. Това е картата на Булгаристан. Страшно е, че тези планове са в действие и картата може и да стане действителна...

Аз не се сърдя, че ми е отнето правото за гласуване, защото това просто не е така.
Колкото за гласуването - моето мнение е, че БЪЛГАРИТЕ в България са тези, които трябва да определят живота и политиката на държавата и целият този шум е да се отклони вниманието от истинските проблеми и да настърви хората едни срещу други.
Може и да не съм права, но това е моето мнение...


В категории: Горещи новини