Малцина получават осъдителни присъди, а мнозина успяват да осъдят прокуратурата
Автор: Борислав Михайлов
Оказва се, че големите и всемогъщи държавни „ревизори” – Сметната палата, НАП, Агенцията за държавна финансова инспекция, дори ДАНС и „Митници” – регистрират твърде скромни резултати на финала, т.е. в съдебната зала, където се очаква в крайна сметка да се постигне някакъв сериозен напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта, както и в противодействието на организираната престъпност.
Тази оценка за сравнително нисък коефициент на полезно действие най-ясно личи от съотношението между внесените в прокуратурата сигнали, образуваните досъдебни производство и осъдените лица с влезли в сила присъди.
Но преди да стигнем до неизбежното припомняне на знаменитата фраза на Бойко Борисов „Ние ги хващаме – те ги пускат”, трябва да отчетем и ролята на следствието и прокуратурата в събирането на годни за пред Темида доказателства и повдигането на обвинения, които могат да издържат в съда.
Надали някой ще остане изненадан от пределно скромните резултати. Това се отбелязва година след година в докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и наблюдение. В последния такъв документ – този от януари – за пореден път се посочва, че държавата ни е сред тези с най-високи нива на корупция в ЕС, че липсват резултати в борбата с нея и че институциите, които трябва да й противодействат, са „фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството”.
Когато цифрите говорят…
Публикуваният неотдавна годишен доклад на прокуратурата за дейността й през 2015 г. дава нови статистически данни за ефективността на институциите, върху които си струва да се замислим, преди да зададем за пореден път въпроса „Как ще ги стигнем румънците?”.
През 2015 г. прокуратурата е получила общо 2 (два) сигнала от Сметната палата, като само по единия от тях е образувано досъдебно производство. Данните от разследването не са се оказали достатъчни за повдигането на обвинение.
Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Агенцията за следприватизационен контрол са сезирали прокуратурата с по 16 преписки, като по два сигнала на двете институции са образувани досъдебни производство, но така и не се е стигнало до повдигане на обвинения, камо ли до произнасянето на присъди. Колкото и да звучи встрани от темата, но човек може да си помисли, че страната ни няма незаконни строежи и дори цели ромски квартали, както и че всички приватизатори са отличници в изпълнението на приватизационните договори.
В цифрово изражение отличник е НАП, по чиито сигнали прокуратурата е образувала 1009 преписки, повдигнати са 62 обвинения, а 67 лица са осъдени и присъдите им са приведени в изпълнение. Тук, разбира се, трябва да направим уговорката, че укриването на данъци, дори в особено големи размери, не е корупция, но пък в редица случаи е проява на организирана престъпност.
През 2015 г. Агенция „Митници” се е отчела с 875 преписки, довели до внасянето на 258 прокурорски актове и 217 осъдени. По сигнали на ДАНС обаче са повдигнати едва 58 обвинения, а произнесените присъди са 45.
Много ревизори – хилаво внуче
А ето и обобщената информация. През 2015 г. в прокуратурата са наблюдавани общо 2002 производства, образувани по сигнали на контролни органи – приблизително толкова, колкото и през 2013 г. Общо по сигнали на контролните органи в съда са внесени 322 прокурорски акта и са осъдени 284 лица. И още нещо, което прави впечатление – досъдебните производства, образувани по сигнали на контролните органи, съставляват едва 1,2% от общия брой досъдебни производства. Което навежда на извода, че големите контролни институции имат твърде малки резултати в борбата с престъпността, въпреки сравнително щедрата бюджетна издръжка, която получават.
И понеже цитираме данни от годишния доклад за дейността на прокуратурата, трябва да отбележим, че в него освен многото полезна информация се съдържа и голяма доза самокритика. Голяма, голяма – колко да е голяма тази самокритика? Със сигурност тя е пресметливо дозирана, така че да съответства на критиките към държавното обвинение в споменатия доклад на Европейската комисия, демонстрирайки в същото време, че слабостите са познати и се предприемат мерки за преодоляването им.
В самокритичен тон прокуратурата обяснява, че се разкриват и наказват предимно дребни престъпления, като вземането на подкупи от пътни полицаи и чиновници. Което звучи като дребнотемие само на пръв поглед, защото преди месец беше арестувано за корупция и наистина колосални подкупи цялото ръководство на Държавната автомобилна администрация.
Тепърва ще наблюдаваме с особен интерес и внимание какви обвинение ще излязат от тези арести и разкрития и какъв ще е крайният продукт – брой осъдени с влезли в сила присъди. Което вероятно ще се случи след 2 до 4 години, ако отчетем вероятността за неколкократно връщане за доразследване и доизкусуряване на обвинителните актове, както и дългия път през всичките три инстанции на българското правосъдие.
10 лева не са подкуп, а обида
Но осъдени за вземане на подкуп пътни полицаи има, така както има и бързи производства срещу нарушители, опитали да им дадат пари по грешния начин – например при полицейски проверки, които се видеофилмират.
Припомнянето на арестите в бившата ДАИ, ако не друго, ни дава повод да се върнем към корупцията по високите етажи. Може да ви прозвучи като подигравка, но „шапката” на тази държавна структура наистина се помещава нависоко в билдинга на Министерство на транспорта.
И ако от прогнозите за развитието на този пример за голяма корупция се върнем към отминалата 2015 г. и самокритичния доклад на прокуратурата, ще научим защо разследващите не могат да се справят с корупцията по високите етажи. Едната причина е, че в повечето случаи заподозрените или обвинени висши чиновници се прикриват зад комисии или други колективни органи, които в крайна сметка взимат решенията, обслужващи определен частен интерес.
Освен това се оказва, че получаването на самопризнания от лица, разполагащи с влияние и значителни финансови средства, както и ползващи активна адвокатска защита, е практически невъзможно – поне според държавното обвинение. И не на последно място – свидетелите по корупционните дела обичайно са лица в служебна или друга зависимост от разследваните и не желаят да дават показания, а изискваните документи обикновено се съхраняват в учреждения, ръководени от заинтересувани от изхода на делото персони.
Случва се да изчезват и улики
Поради това често се отказва или забавя предоставянето им на разследващия орган, пише в доклада, подписан от главния прокурор Сотир Цацаров. С риск да прозвучи малко невъзпитано или дори провокативно, може да се допълни, че има случаи, в които особено важни документи изчезват по особено глупав начин. Най-драстичният, но не единствен пример в това отношение е „открадването” на бележниците на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов с прякор Тефтерчето.
Тези знаменити записки, за които така и не можа да се установи дали ДП е Делян Пеевски или грозновато написано римско ІІІ, или дори нескопосано 111, бяха откраднати от личната кола на някакъв удобно разсеят графолог и така и не се намериха. По това дело Златанов беше осъден на две инстанции да лежи в затвора, но така и не стигна до килия, защото през 2015 г. Върховният касационен съд го помилва с условна присъда.
А помните ли, че аферата „Златанов“ започна със зрелищна пресконференция на прокуратурата, в която бяха прожектирани избрани страници от тефтера на бившия шеф на КПУКИ, от които ставаше ясно, че комисията е действала като политическа бухалка по нареждане на хора с инициали ББ, ЦЦ, ИФ?
Статистиката показва още една тревожна тенденция за корупционните дела – увеличава се броят на оправданите. Над 1/4 получават оправдателни присъди, като този дял нараства чувствително спрямо 2014 г., когато те са били 15,5%. Тенденцията обаче е почти същата като през 2013 г. – оправдания в 25,8% от случаите, а през м.г. – при 25,3% от делата. Крайната равносметка показва, че през 2015 г. от общо 312 предадени на съд 79 са оправдани.
Така е и при делата за организираната престъпност. Там оправдателните присъди са отчели рязък скок спрямо 2013 (4,2%) и 2014 (3,6%) година и през 2015 г. вече са 21.1%. Нараства и броят на върнатите от съда обвинителни актове. През миналата година елитната като замисъл и кадрово осигуряване спецпрокуратура е получила обратно от съда 43 обвинителни акта заради грешки и непълноти, което е 40% от дейността й за цялата година. И за капак – оправдателните присъди срещу клиенти на спецпрокуратурата (най-често става дума за така наречените „организирани престъпни групи”) са се увеличили три пъти – от пет през 2014 г. на 15 през миналата.
И не на последно място – от години грешките на държавното обвинение се плащат. През 2015 г. 308 граждани са осъдили прокуратурата на основание на Закона за отговорността на държавата. По тези влезли в сила съдебни решения са присъдени обезщетения в общ размер 2 495 245.07 лв. Ако за някого е утеха – през 2014 г. присъдените обезщетения са с цял милион повече - 3 651 867,50 лв.
Анализирай това
През 2015 г. високият относителен дял на върнати дела за корупционни и данъчни престъпления, както и за наркотици и организираната престъпност е запазен, което сочи, че пропуските при разследването на тези дела не са отстранени. Особено внимание следва да се обърне на делата срещу организираната престъпност и тези за корупционни престъпления. Данните сочат, че от 134 прокурорски акта, внесени в съда по дела за организираната престъпност 44 са върнати, което е 32,8% (при 17,3% за 2014 г.). При корупционните престъпления са върнати 19,6% от внесените 485 обвинителни акта.
