Сред първите последователи на Христос имало и няколко жени
Икона, изобразяваща жените мироносици и ангела пред празния гроб на Христа
15 Май 2016, Неделя
Църквата ги почита в третата неделя сред Великден
На третата неделя след Пасха Църквата чества светите жени мироносици, св. Йосиф Ариматейски и св. Никодим. Всички те са герои на духа на християнската вяра, достойни за удивление, похвала, прослава и подражание.
Любопитен е фактът, че сред първите последователи и постоянни слушатели на Исус Христос има и няколко жени. Това не е нещо обичайно, тъй като патриархалното еврейско общество през I в. не допуска жени да се учат на грамотност или да стават ученици на религиозни водачи. Тези, чиято памет тази година отбелязваме на 15 май, са наричани „мироносици", защото на третия ден след кръстната смърт на Спасителя отиват на Неговия гроб, за да помажат с миро (благоуханно масло) тялото му.
Светите евангелисти изброяват в числото на мироносиците няколко жени: Мария от Магдала (Магдалина), друга Мария – майка на Яков и Йосия, Саломия – майка на апостолите Яков и Йоан Заведееви. Освен тях, Църквата причислява към групата на мироносиците Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария – сестрите на Лазар, който е възкресен от Христос.
Както отбелязва архимандрит доц. Павел Стефанов, всички те, освен Марта и Мария, придружават постоянно Христос в неговите пътувания из Юдея и Галилея и слушат словата на божественото му учение. Когато Исус поема трънливия път на страданията, те го придружават навсякъде, а когато умира на кръста, заедно с Йосиф Ариматейски и Никодим вземат дейно участие в погребението на Божия син.
В дните след смъртта на Христос неговите последователки се оказват много по-дейни и по-всеотдайни от мъжете, които са били около него. Докато те са парализирани от страх и угризения на съвестта, жените още в петък и събота започват да събират благоухания, за да помажат тялото на мъртвия по еврейския обичай. Щом изтича пасхалната събота, през която евреите не работят нищо, жените още призори избързват да отидат на гроба Господен.
„Тук има една знаменателна подробност, която обикновено се пренебрегва от тълкователите. Гробницата на Иисус, която е предоставена от Йосиф Ариматейски, представлява пещера, изсечена в скала. Входът й се затваря с огромен кръгъл камък, който се търкаля по жлеб. Жените съзнават предварително безсилието си да отвалят камъка и се питат една друга: „Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?” (Марк. 16:3).
Въпреки това, те тръгват за гроба със силна вяра, че Бог ще намери начин да отвори гробницата и да ги допусне до тялото на Разпнатия. На пръв поглед безсмислено и неразумно, но дълбоко съкровено, тяхното упование напомня за това на разслабения в къпалнята Витезда, на когото е посветена следващата неделя от православния календар (Йоан 5:1-15). В продължение на цели 38 години той не изгубва надеждата си, че не хората, които отдавна са го изоставили, а самият Бог ще му помогне да оздравее и започне обновен живот“ - отбелязва доц. Стефанов.
Пред гроба мироносиците са посрещнати от светоносен ангел. Той им съобщава радостната вест за Христовото възкресение и им нарежда да отидат веднага при апостолите, за да им съобщят. След това на една от мироносиците – св. Мария Магдалина – се явява сам Възкръсналият, като й предава същата заповед. По този начин жените мироносици първи се удостояват да видят възкръсналия Спасител и първи стават проповедници на Неговото славно възкресение от мъртвите. Христос ги удостоява с тази чест, за да отвърне на искрената любов, усърдие и преданост, с които те Му служат както преди, така и след Възкресението.
Много от раннохристиянските мъченици са жени. Затова и в този ден Църквата отправя призив християнките да бъдат като мироносиците и да стоят твърдо и непоколебимо на пътя на истината и добродетелта, без да се съблазняват от изкушенията на света. Защото именно от тях много зависи бъдещето на Родината и Църквата ни.
