Какво представлява това заболяване и какво е лечението му?
Стоянка Георгиева,
Трявна
При тази болест, известна и като „Вълчанка“, няма място за шеги. Лупусът е автоимунно, много системно, хронично възпалително заболяване на съединителната тъкан. Произходът на болестта не е изяснен напълно, но се предполага, че основните провокиращи фактори са инфекциозни – вируси, бактерии; а също и медикаменти, ваксини и други. Водеща в заболяването на нарушенията в т. нар. хуморален имунитет е появата на антитела срещу собствените тъкани. По-често боледуват жени, като върхът на заболеваемостта е във възрастовия интервал 20 – 40 години.
Болестните прояви могат да бъдат повишена температура, отслабване на тегло, безапетитие, отпадналост, намалена работоспособност и други. Освен тези общи симптоми, съществуват и специфични, които са много разнообразни:
От страна на опорно-двигателния апарат може да се наблюдава артрит при около 80-90% от болните, остеопороза или остеонекроза. Мускулните болки се описват при 35-40% от болните, а възпаление на мускулите – значително по-рядко. Понякога и двете заболявания могат да се развиват при един и същ пациент.
Кожно-лигавични прояви. Могат да бъдат остри, подостри и хронични. Най-типичен е пеперудообразният обрив в областта на лицето, както и чувствителността към слънчевата светлина. Наблюдават се и петнисти обриви по кожата, лигавични язви, опадане на косата.
Сърдечносъдови прояви. Могат да бъдат засегнати всички структури на сърцето. Най-често се открива възпаление на сърдечната обвивка – перикардит. По-рядко се установяват миокардит и ендокардит. Пораженията на кръвоносните съдове се локализират в малките и средни по размер артерии. Наблюдават се още сърдечен инфаркт, тромбофлебит и други.
Белодробни прояви. При 50-80% от болните се откриват данни за плеврит (сух или воден). Може да се развие и т. нар. лупусен пулмонит (пневмонит), който да доведе до поява на белодробна хипертония.
Бъбречни прояви. Засягането на бъбреците (лупусен нефрит) е една от неблагоприятните локализации на лупуса.
Невропсихични прояви. Пораженията на мозъчните кръвоносни съдове водят до намалена функция на главния мозък. Не са изключени и невропсихични прояви: остра обърканост, депресия, главоболие, припадъци, инсулти и др.
Болестни прояви от страна на коремните органи. Срещат се при около 50% от болните. Най-често това са безапетитие, гадене, повръщане. Понякога и коремна болка и кръвоизливи.
Лечебният план е строго индивидуален и следва да се изпълнява от висококвалифицирани лекари в специализирани болници. Алтернативното лечение – билки, магии и пр., е опасно за живота на болния!
В днешно време прогнозата на заболяването е значително подобрена. Трудоспособността зависи от характера на протичащото заболяване.
