Криминалните лудници щяха да са пълни със зрители на Евровизия
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Позволете да споделя с вас една доволна мисъл, която ми дава макар и мънички надежди, че не само ние сме изтрещели съвсем: Други също се тръшкат от резултатите на Евровизия, кълнат се, че срещу тях е целият световен еврейски заговор и провиждат, че рептили управляват живота на Земята.
Ей го, арменец организира подписка по интернет, настояваща Европейската комисия за радио и телевизия да преразгледа решението кой да е пръв и кой последен на последния песенен конкурс и да преразпредели наградите.
За два дни монументалният документ събрал 300 000 подписа. Значи не само арменци има обидени от първото място на Украйна, други също смятат, че техните песни са били много над всички.
Хайде, за руснаците е ясно защо злобеят. Колкото и да го играят капиталисти, и у най-мощния техен олигарх стои гранитната вяра в Съветския съюз и почит и възхищение към личността на Йосиф Висарионович, срещу когото беше насочен текстът на победилата песен.
Пък и „Крым наш”, нали се сещате? А мазната песен на (всъщност българина) Филип Киркоров не беше с нищо по-хубава от останалите бози, състезаващи се на Евровизия.
Няма да правя подробен разбор на всеки от тези музикални бисери, само ще ви припомня, че всъщност това е идеята на този конкурс – потресаващи глупости, които се наричат „модерен шлагер”, събират веднъж в годината изпълнители от различни страни, като вече отдавна мухлясал начин да заявим колко е прекрасно умилително, че всички сме едно голямо семейство (пауза за повръщане от лицемерието).
А има ли сила, която да ви убеди, че победата на Украйна не беше политически манипулирана и предизвестена? Ако да, специални поздравления за оптимизма, от който сте изтъкани! Европа ви се радва от сърце! Печелите!
Още дълго време ще продължавате да бъдете в периферията й, а когато все пак прекрачите за малко Шенген, ще ви гледат по-злобно и от египетските скакалци, които прииждат отвсъде на нейна територия.
„Уелкъм, рефюджийс”, пак се сещате...
И друго ме радва тази година. Бре, та как нямаше брутални скандали, сръдни, отказвания и мъдри мисли от местни музикални корифеи относно българската песен „Ако любовта беше престъпление”!
Този път беше брутално нарушена родната традиция на вътрешния конкурс за Евровизия Коцето Калки да идва за шоуто в костюм от станиол от опаковка на шоколад, актуални чалга тупалки да вият с претенции „това е етноджаз”, „парчето е етно-рок” и изобщо някакво си етно-метно, а над всички да квичи съществото азис (малката буква е умишлена).
Въй! За малко да забравя „човека-глас” Аврамов, който се канеше да направи концерт в Античния театър в Пловдив и с истеричните си писъци да надвика 30 автомата, стрелящи заедно. Та този път без никакви скандали беше решено усмихнатата Поли Генова да изскочи с „Ако любовта беше престъпление”.
Музикалните ми тежнения са във всякакви други стилове, само не и този, в който е нейното парче. Но се върнете отпреди малко на това, което казахме за стила на песните в Евровизия. Неангажираща боза, с неангажиращ текст, ако може по-танцувална и по-лековата, та веднага цялата публика в залата да се разскача от радост.
Е, в такъв случай съмнявате ли се, че Поли веднага са я харесали в Швеция, Великобритания и не знам още къде. А, тоест, знам! В Русия, разбира се! Откъдето за нейното изпълнение не дойде ни един глас. Нито един.
Вярвате ли, че там в момента не живеят българи? Наистина ли го вярвате?
Както и да е, усмихнатата Поли се представи повече от добре, хората си я аплодираха и тя достигна максимално високо, доколкото й позволиха останалите други условия. Изумен съм как този път не блъвнаха кални талази „Некадърница!”, „То беше ясно!”, „Как може, толкова елементарно парче!”
За справка, ето текстът на легендарната „Ватерло”, с която АББА (обичам АББА!) спечелиха Евровизия през 1974 г.: „Леле, майчице! Наполеон се предаде на Ватерло! О, йе! Трябва да посрещна съдбата си по същия начин! Историята от библиотечния рафт се повтаря. Ватерло – аз съм победен, ти печелиш войната! Ватерло – обещавам да те обичам завинаги! Ватерло – не мога да избягам, дори и да го исках! Ватерло – вече зная, съдбата ми е да бъда с теб! Ватерло – най-после посрещнах лице в лице моето Ватерло!”
Найс, а? А това парче на обвитите с митична слава шведи е иконично за конкурса, по който всяка година, непонятно защо страстите се нажежават до огненочервено и истерията придобива титанични размери.
Сякаш това в момента е най-големият дерт на Европа, а не... знаете какво искам да кажа.
Прав е моят приятел Петър, когото цитирам винаги по този повод: След като АББА взеха приза през 1974 г. с „Ватерло”, Евровизия трябваше да бъде затворена. Завинаги.
