На разходка в Добруджа край дюкяните за грънци, бъчви и везби
Автор: Камен Колев
Когато конниците на хан Аспарух спрели да отдъхнат до едно възвишение, тъкмо що преплували Дунав, пред очите им се разкрила приказна гледка – безкрайна шир, а на изток блестяло Черно море. Ханът коленичил, забил копието в земята и произнесъл паметните думи: „Тук завинаги да бъде България”. И до ден днешен в сърцето на велика Добруджа витае духът на патриотизма и съхраненото българско.
Добрич, един от центровете на Златна Добруджа, също ще ви посрещне с духа на старите българи. Ако започнете обиколката си от Музея на открито „Старият Добрич”, ще се върнете векове назад, разхождайки се между 30-те дюкянчета.
Тук потомствени майстори изработват по стари технологии ковашки изделия, медни и керамични съдове, везби, сувенири от дърво, бъчви, накити от злато, дантели. Още по-назад във времето ще ви върне звънът от стария градски часовник, монтиран на каменна кула.
В залата на Регионалния исторически музей в Добрич е изложено най-старото обработено злато в света от каменно-медната епоха. За него проф. Колин Ренфрю от Саутхамптън, Великобритания, пише:
„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 г., не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години...“
Думите на професора са самата истина, но отнесена към 1972 г., когато е открит Варненският енеолитен некропол.
Седем години по-късно на западния бряг на Дуранкулашкото езеро е открит друг праисторически некропол, който се смята за най-голямото известно такова явление в света.
Изследователите – проф. Хенриета Тодорова и н. с. Тодор Димов, намират в него 1204 погребални съоръжения. В някои от гробовете от средната и късната каменно-медна епоха са открити много накити от злато, мед, спондилус и денталиум.
Една от находките е златна спирала – женска игла за коса, която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха. А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол. И това не е чудно, според историците и археолозите, земите на Западното Черноморие са мястото, където възниква най-древната металургия в човешката история.
В музея се съхраняват над 180 000 експоната. Тук може да се види погребение от най-големия праисторически некропол, една от най-богатите в страната и на Балканите праисторически колекции от находки от археологическия комплекс край Дуранкулак (5300-4000 г. пр. Хр.), колекцията „Керамика“ от най-големия старобългарски керамичен производствен център край с. Топола, сбирката „Накити“ от богатия къснономадски некропол край с. Одърци, средновековно оръжие, както и единствената в страната колекция „Добруджанският въпрос“.
Пътешествието в миналото може да продължи в Етнографската къща в центъра на Добрич. Строена е през 1860-1861 г. във възрожденски стил. Един век по-късно тя е реставрирана и превърната в музей на добруджанския бит и поминък. В приземието има предверие, наричано някога хает, кухня, спалня и маза, в която старите добруджанци са съхранявали съдове за зимнина и сечива. На горния етаж в Етнографската къща е пресъздадена обстановката от дома на богат местен търговец.
В непосредствена близост е църквата „Свети Георги”, построена през 1843 г. По време на Кримската война храмът е опожарен, но през 1864 г. отново е възстановен. Представлява трикорабна базилика без купол, изграден в архитектурния стил на Кольо Фичето с кобилични извивки на двете фасади и оригинални каменни пластики по външните зидове.
През 1889 г. вътрешната част на божия дом е изографисана от Козма Блаженов, възпитаник на Дебърската школа. Иконостасът е направен от тревненски резбари. Паметник на културата е другата черква – „Света Троица”, която се намира в центъра на града до музея „Адриана Будевска”.
Пак в центъра на Добрич е къщата музей „Йордан Йовков”, която притежава единствената в страната експозиция за писателя. В Голямата стая е пресъздадена атмосферата в началото на ХХ век, когато писателят живее в добруджанския град.
През 1980 г. към музея е построен и дом паметник. В експозицията, посветена на Йовков, са подредени негови ръкописи, снимки, книги, документи и лични вещи.
В северната част на Добрич е най-голямото у нас военно гробище от Първата световна война. То е паметник на културата, свързан е с боевете за града през 1916 г. Тук са погребани над 3000 воини от България, Русия, Румъния, Германия, Турция, Сърбия.
През 1922 г. към гробището е добавен параклис костница „Св. Архангел Михаил”, иконографисан от добричкия живописец Никола Тахтунов. На 24 септември 2003 г. е открита нова експозиция „Добричката епопея 1916 г.” и Паметна алея на знамената с флаговете на всяка държава, чиито воини са погребани тук.
През 1879 г. в града е издигнат Паметник на руските воини в чест на загиналите от Московски, Рязански, Бородински, Бутирски, Рижки, Белевски, Тарутински и Тулски пехотен полк, конниците на Кинбурски и Белоруски хусарски полк и от казашките ескадрони, воювали за освобождението на Добрич.
До паметника на хан Аспарух от 1901 г. има костница на руските воини, загинали в боевете от 17 и 27 януари 1878 г. Друг паметник е издигнат на 53-ма руски воини и на офицерите Антон Брондински от Полша и Василий Котелников, загинали при атаката на Черната батарея на врага.
Добрич е прочут и с това, че в него се намира един от първите градски паркове в страната. Създаден е през 1867 г. и е обявен за паметник на културата. Той е любимо място за почивка на местните хора заради прохладата, езерото с лодките и безбройните растителни видове, донесени от различни краища на Европа.
С дарения от Швейцария, по подобие на зоологическата градина в Цюрих, е създаден Центърът за защита на животните, открит през 2003 г. Съчетава парк със зоопарк, в който животните се разхождат на свобода, без клетки и решетки.
Върху площ от 16 хектара съжителстват над 100 различни животни, някои от които са вписани в Червената книга на защитените видове. Единствено в този зоопарк у нас могат да се видят конете на Пржевалски. Породата е открита от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. Днес това са единствените диви коне, които се срещат на свобода в природата.
