Една от фалиралите на практика български общини е Велинград
Автор: Анна Александрова
Вкрая на този толкова щедър на почивни дни месец май депутатите приеха на второ четене внесения от правителството през февруари Закон за публичните финанси и така на практика узакониха желанието на министър Владислав Горанов изпълнителната власт да поеме на ръчен режим финансовото оздравяване на задлъжнелите общини. Занапред бюджетът им ще се съгласува предварително с министъра на финансите и ще се разглежда от общинския съвет заедно с неговото становище.
В прединфарктно състояние, т.е. във финансов колапс, са над половината от 265-те български общини. От години насам тяхната задлъжнялост расте, за да достигне в края на 2015 г. рекордните 1 269 471 166 лв. Ако прибавим към този дълг и поетите бъдещи задължения по действащи договори, сумата набъбва до колосалните 2,2 млрд. лева. А това е повече от бюджетите на МВР и Министерство на отбраната за 2016 г.!
Излишно е да се казва, че тези огромни борчове вече се отразяват негативно на цялата икономика, а някои градоначалници – като например кметът на Сливен Стефан Радев – откровено признават, че ако общината бе търговско дружество, отдавна да е обявена във финансова несъстоятелност.
Някои биха казали, че вина за тази рекордна задлъжнялост имат и разходите, които общините правят по европроекти, но това е само една от причините и тя не е в основата на проблема. Истината е, че кметовете масово харчат повече пари, отколкото събират като приходи и така влизат в спиралата на дълга. При двадесетина общински администрации натрупаните борчове надхвърлят 2-3 пъти годишните им бюджети.
На пръв поглед нововъведенията изглеждат пределно прости и безболезнени за изпадналите във финансова криза общини.
Новоприетият закон предвижда те да ползват безлихвен заем от централния бюджет, разрешаван от министъра на финансите след представянето на оздравителен план. Освен това, по негово предложение с акт на Министерския съвет ще може да им бъде отпусната допълнителна субсидия от централния бюджет за погасяване на тези заеми, което ще става, ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние.
Друг е въпросът, че такова нещо като безплатен обяд няма, т.е. на общините ще бъде предоставян финансов ресурс, придобит от държавата при определени лихвени условия, което означава, че лихвите ще бъдат плащани от всички данъкоплатци, което най-малкото е несправедливо.
Финансов борд за общините – що е то?
Целта на набелязаните промени е местните власти да бъдат принудени да приемат мерки за постигане на финансова устойчивост и стабилност. И всичко това ще става под формата на процедура за финансово оздравяване, което само звучи по-благозвучно от процедура по обявяване на несъстоятелност.
В закона са разписани пет критерия за оценка на финансовото здраве на всяко населено място: спазване на фискалните правила; наличните към края на годината задължения за разходи по бюджета на общината надвишават с 15% средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години; поетите ангажименти за разходи по бюджета на общината в края на годината надвишават с 50% средногодишния размер на отчетените разходи за последните 4 години; наличните в края на годината просрочени задължения по бюджета на общината надвишават с 5% отчетените разходи по бюджета през последната година; бюджетното салдо по бюджета на общината през последните три години е отрицателно, а равнището на събираемост на приходите е под средното за страната.
При нарушаване на три от критериите законът определя съответната община като финансово неустойчива и я задължава да изготви оздравителен план за стабилизирането си и да го спазва, тъй като в противен случай финансовите инжекции от държавата се спират.
Съгласно новите правила, общинският съвет може да възложи на кмета на общината да направи искане до министъра на финансите за финансово подпомагане на общината под формата на временен безлихвен заем от централния бюджет за целите на изпълнението на плана за финансово оздравяване.
Според критиците на този закон, с него не се въдворява нужната финансова дисциплина, а практически се спасяват общините, управлявани от кметове на ГЕРБ. Според Радан Кънев с тези безлихвени заеми общинските власти буквално ще бъдат насърчавани и занапред да живеят на заем. А Румен Гечев от левицата отиде още по-далеч в критиките си и прогнозира, че в този си вид законът ще внесе хаос, а не дисциплина.
Гледната точка на вносителите бе защитена от председателката на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова. Тя отхвърли обвиненията, че ГЕРБ, управлявайки най-голям дял от общините в България, има пряк интерес от този законопроект и подчерта, че ако чрез него са искали да решават своите партийни желания, просто нямали да предлагат какъвто и да било регламент.
НСОРБ също има възражения
Националното сдружение на общините в република България (НСОРБ) също има резерви към намеренията на изпълнителната власт да оздравява общини с помощта на безлихвени заеми. Веднага след приемането на закона на първо четене от там изпратиха писмо до парламентарната Комисия по местно самоуправление, в което организацията излага своята позиция.
Според НСОРБ оздравяването на нестабилните общини с финансови инжекции не решава местните проблеми, а по-скоро награждава недисциплинираните и ги стимулира да харчат. Освен това, от Сдружението съзират неравнопоставеност между държавната и местните власти.
И не на последно място, законът е критикуван, че не гарантира справедливо разпределение на бюджетните субсидии, което е жизненоважно за 170 населени места, чиито бюджети зависят до 96% от тези финансови инжекции. Така е и във фалиралите на практика Велинград, Видин и Сливен, където собствените приходи са едва 30% от разходите на тези общини.
Сметната палата за харчовете на общините
Близо 70% от разходите на общините могат да бъдат класифицирани като провал, а едва 5% – като успех. Това показва прегледът на всички публикувани одитни доклади на Сметната палата за общините в България, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). В тях са обхванати 83 общини и техните разходи за близо 6 млрд. лв. за периода 2011-2014 г
Общата сума на провала на общинската администрация е 3,5 млрд. лв. за 2011-2014 г. или над ⅔ от всички общински разходи. Още по-притеснително е, че 21 от одитните отчети на общините – което прави около ¼ от всички доклади – са изпратени до прокуратурата заради наличие на данни за престъпления.
Провалите на местната администрация се разпростират във всички дейности, с която тя е натоварена. Очаквано, основните проблеми се срещат най-вече при управлението на бюджета, възлагането на обществени поръчки и разпореждането с общинското имущество.
Понякога невъзможността на администрацията да изпълнява ефективно дадена дейност произтича от липса на капацитет и финанси, недостатъчни стимули или пък недобро планиране. В други случаи обаче, информацията в докладите поражда сериозни съмнения за корупция и преследване на лични облаги, става ясно от анализа на ИПИ.
Изводът е, че има остра нужда от повече контрол и прозрачност при изразходването на общинските средства. Времето ще покаже дали Законът за публичните финанси ще успее да промени тази тревожна ситуация.
