Патрон на обителта е Светата троица, пред която се прекланяме на Петдесетница
На 19 юни православната църква чества голям християнски празник – Петдесетница, популярен и като ден на Светата троица. Той прославя явяването на Светия дух върху апостолите на 50-я ден след Възкресението (Великден).
На Петдесетница храмов празник отбелязва Добридолският манастир „Св. Троица“. Той се намира близо до едноименното село, което отстои на 22 км югозападно от Лом и на 35 км югоизточно от Видин.
Всяка обител съдържа две имена – с едното се обозначава светецът покровител или християнското събитие, на което е посветено изграждането й, а с другото се посочва местонахождението й. Първоначално Добридолският манастир се наричал „Св. Богородица“. И до днес местното население провежда общоселските си събори на празника Успение Богородично (честван на 15/28 август).
Св. Троица става патрон на манастира при последното му възстановяване през 1860 г. Според преданието тази промяна станала, тъй като днешната манастирска църква е изградена за 50 дни и е била готова за Петдесятница – деня на Светата троица.
До наши дни не са достигнали никакви сведения за най-старата история на светата обител, но легендите отнасят построяването му по времето на „старото българско царство“, т. е. към периода след покръстването на българите в средата на ІХ в. до падането на България под византийско робство или преди разгрома на Второто българско царство в края на ХІV в.
След превземането от османците на Видинското царство през 1396 г. са унищожени много манастири и църкви, между които е и Добридолският. Останките му стоят запустели до 1610 г., когато е възобновен от преподобния Пимен Зографски. След това обителта преживява още няколко разорявания – след потушаването на Чипровското въстание и по време на Руско-турската война.
Съществуват три предания за нейното възстановяване. Едното е почти идентично с много подобни легенди, които се свързват и с други манастири. Един сляп старец търсел изгубената си крава и така стигнал до изворче и след като пил и измил очите си с водата му, прогледнал. За благодарност човекът с помощта на добри християни изградил на това място манастир.
Друга версия разказва, че светата обител е построена през турското робство от един богат и знатен турчин, който имал сляпа дъщеря. Бащата всячески се опитвал да я излекува, но все не успявал. Веднъж срещнал стара кадъна, оплакал й се, а тя го посъветвала да отиде в дола с големите дървета, при кайнака (извора) и там детето му щяло да се оправи.
Изпълнил бащата заръката на старицата и с Божията помощ и молитвите на тамошен монах чудото станало – детето му било излекувано. За благодарност турчинът оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм.
Последната легенда се свързва с името на действителна личност – йеромонах Силвестър, който дошъл по тези места в ранната пролет на 1850 г. от недалечния Изворски манастир. По това време едно пастирче изгубило козата си и търсейки я, случайно видяло прилично на кладенче изворче с бистра вода – покрито отгоре и подзидано отстрани. Вечерта, като се прибрало в селото, козарчето разказало за откритието си.
Разказът му чул и селският поп, монах на име Силвестър. След няколко дни му се присънил един старец, който му казал, че там, където козарчето е видяло кладенчето, има стар манастир, а водата в извора е светена. Монахът отишъл на мястото и след дълго лутане намерил срутените стени на някогашната църква. С помощта на козарчето, на около триста разкрача на юг от руините, открил и аязмото.
Тогава той напуснал дома си, построил колиба до стария храм и започнал да разкопава и разчиства затрупаните му с пръст стени. Помагали му хората от околните села, в които нямало църква и затова те с голямо усърдие се включили във възстановяването на обителта.
Добридолският манастир възкръснал за нов живот при игуменството на хаджи йеромонах Венедикт. Той откупил с дарение манастирското землище, заграбено от турските големци. Постепенно били изградени и манастирските сгради – храм, параклис на аязмото „Св. св. Козма и Дамян“, две жилищни постройки, камбанария, чешма и стопански помещения.
