Въвеждане на фермерска такса от 68 до 90 стотинки на декар предвижда новата система за противоградова защита. Планът за реформа е изготвен съвместно с Агенцията за борба с градушките и представители на застрахователите в България и БАН.
Разширяването на системата се налага заради рязката промяна на климатичните условия у нас и ще се осъществява по два метода. Първият ще включва изграждане на 32 нови ракетни площадки към сега действащите в Южна България, с цел доизграждане и уплътняване на системата в този район и повишаване на нейната ефективност.
Вторият, който ще се използва предимно в Северна България, ще е съсредоточен около използването на авиационен метод за защита на останалите обработвани площи.
Въвеждането на самолетите се очаква да стане още от следващия сезон, като ще се започне с използването на общо 10 аероплана, от които първоначално ще бъдат закупени два, а другите ще бъдат наети.
Авиационният способ е успешно прилаган в съседни държави като Гърция, Израел и други. За да функционира този нов модел, фермерите ще следва да заплащат такса, която ще варира от 68 до 90 ст. на декар. От Министерството на земеделието и храните уточниха, че събраните средства ще станат част от бюджета на държавно предприятие, което ще осъществява противоградовата защита.
За целта след преструктуриране на Изпълнителна агенция за борба с градушките ще бъде обособено държавно предприятие. Таксата „градушка“ ще покрива оперативните годишни разходи за защита от природното бедствие, като в тях се включват и застраховките на земеделските площи, които се опазват от стихията.
Новосъздаденото държавно предприятие ще разпределя част от получените приходи към застрахователния пул. Когато годината е благоприятна и не се е налагало застрахователите да покриват значителни загуби, тогава те ще връщат средства към държавното предприятие.
По-голямата част от таксите ще се използва за поддръжка и издръжка на предприятието. Според браншовици, ще има два варианта за таксуване. При първия земеделските стопани ще плащат по-нисък налог, но той ще покрива 50% от евентуални загуби. За компенсации до 70% размерът на плащането ще е по-висок.
Новата система за противоградова защита ще обхване 91,4% от всички обработваеми земи у нас, или общо 36 590 185 дка. Останалите 8,6% включват терени, върху които не могат да бъдат извършвани мероприятия по предпазване от коварната ледена стихия поради ограничения от различен характер – когато например площите попадат в погранични райони, буферни зони и рискови територии. В момента системата против градушки покрива малко над 10 млн. дка.
У нас работят 198 ракетни площадки на територията на областите Видин, Враца, Монтана, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен. Временно не се отварят две, тъй като едната – в Крумово, е неефективна и тече процедура по преместването й, а другата е в урбанизирана територия в град Пещера. До нея има хотел и бензиностанция и използването й е опасно, обясняват от Изпълнителната агенция „Борба с градушките". Плевенска област се защитава наполовина. Полигонът е в Долни Дъбник, но площадките са разположени само в средната и западната част на областта.
Тази година е особено неблагоприятна за фермерите заради множеството паднали градушки. Още преди да преполови сезонът са били изстреляни 1/3 от всички противоградови ракети, предвидени за пролет и лято 2016 г. До края на май са обстрелвани около 260 градоносни облака, а миналата година по това време „обработените“ са били едва 93.
„Дори през прословутата 2014 г., когато падна голямата градушка в столицата, са проведени 42 въздействия върху 247 градоопасни облака. През 2011 г. са изстреляни 3182 ракети, през 2012 г. – 4168, през 2013 г. – 5107, през 2014 г. – 14 465 и през 2015 г. – 4761. Средната статистика показва, че използването на около 3000 до 5000 ракети на година е нещо нормално. 2014-а е година, която е изключение. За съжаление в рамките на месец май 2016 г. нещата са сходни и до момента са изстреляни 2430 ракети. Остават ни само 5468", уточни пред репортери инж. Ваньо Славеев, директор на ИА „Борба с градушките".
Той коментира, че не е редно „държавата да защитава частни икономически интереси, а заинтересованите лица чрез такса „градушка” сами трябва да си осигуряват защитата".
Според Националната асоциация на зърнопроизводителите обаче таксите за борба с градушките от 2018 г. ще са обвързани с европейските плащания. За да бъде регистриран по Наредба № 3, земеделецът ще трябва да представи квитанция за платена такса, иначе ще получава отказ. А без регистрация стопаните няма да могат да получават директни плащания и подпомагане по Програмата за развитие на селските райони.
Земеделците не са съгласни държавата да абдикира от задълженията си за защита от градушките. Те се притесняват как ще се събират парите и са на мнение, че би трябвало и застрахователите да имат такъв ангажимент. Щетите ще се оценяват от представители на аграрното министерство, а не от независима комисия, което ще направи оценката субективна, притесняват се още земеделските производители.
