Обилната паша създава и проблеми


Обилната паша създава и проблеми
21 Юни 2016, Вторник


Тучните ливади крият много опасности за стадата

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Падналите валежи през последните седмици доведоха до бурно нарастване на зелена маса. Поляните и ливадите се изпълниха със сочни и апетитни треви, превръщайки се в истински рай за тревопасните. Обилната паша сякаш няма край. Буйната пролетна растителност обаче крие и големи рискове.
Намножиха се кърлежи, комари и всякакви други хапещи и пиещи кръв насекоми. За кърлежите се изписа много, но тази година те са истинска напаст. Комарите пренасят не по-малко опасни заболявания, като се почне от син език, актуалния нодуларен дерматит, дирофилариоза и др.

Изтребването на кръвосмучещите трябва да бъде системно, периодично и да се изпълнява с необходимата вещина и сериозност. Добре е да се помни, че непрекъснатите валежи намаляват ефективността на обработките, затова се налага те да бъдат по-чести и повсеместни. По-добре е да се използват препарати с удължено действие.
Напоследък се наблюдават и сериозни проблеми при млекодайните животни. Обилната зелена паша на воля води до повишаване на млечната секреция. Но винаги, когато се получава голямо количество мляко, се увеличава и рискът от появата на мастити. Това правило се потвърждава и през настоящата пролет.

Нито едно млекодайно животно не е в безопасност. Особено рискови са високомлечните животни. Тъй като вече писахме достатъчно за това заболяване, само ще напомним, че бързината на действие е от най-голямо значение. Един леко протичащ мастит, открит сутринта, ако не бъде лекуван, до вечерта става вече много тежък – най-често гноен. А на следващия ден млечната четвъртина вече може да не функционира нормално и още повече – никога да не се възстанови.
Освен маститите се наблюдава и масово разраняване на млечните жлези на дойните животни. Подобни изменения се наблюдаваха и по-миналата година, когато също имаше много обилни пролетни валежи. На какво се дължи това? Високата остра трева наранява вимето на животните, като леко го боцка в долната част или леко нарязва кожата, като че ли стотици и хиляди фини скалпели леко раздират епителния слой.

Така по кожата се появяват десетки минитравми, рагади или едва забележими ранички. Те стават входна врата на микроорганизми (главно гноеродни коки – стафилококи и стрептококи), които лесно навлизат в организма и много бързо се намножават. Раните се инфектират, животните изпитват силна болка, трудно се доят, стига се дори до влошаване на общото състояние при много от тях. Процесът се задълбочава и ако раните не се лекуват, може да се стигне до по-сериозно състояние.
Тук не става въпрос за заболяването фурункулоза на вимето, където се наблюдават гноеродни образувания. По-скоро се установяват рани, които се инфектират и процесът навлиза в дълбочина, като може да засегне и жлезната тъкан.

Това рядко се случва, обикновено обхваща само кожата. Наблюдава се по-често при козите, което се свързва с по-фината и тънка кожа на вимето. Следват овцете и най-устойчиви са кравите. При тях вимето стои по-високо и се засяга само при по-високи треви.
За лечение се използват антибиотици, на които са чувствителни гноеродните причинители: като Betamox, Pen Strep, Intramycin, Baytril, Marbox и др. Средната доза е 1 мл на 10 кг живо тегло. Трябва да се спазват карантинните срокове за млякото, описани на всеки препарат при млекодайните животни.

Когато заболяването се хване рано и се установят само леки повърхностни поражения, може да се извърши единствено външна обработка на раните. За целта се използват наличните антисептици, антибиотични помади и др. Подходящи са Jodasept, Ung. Sulfothiazol, Ung. Granulin, наситен разтвор на калиев перманганат, промивки с кислородна вода, туширане с клеева тинктура, Neo Kaf – spray, Alamycin – spray и др.
Профилактиката включва да се избягва пасането в райони с груба, тънка и твърда трева, както и в поляни и ливади, където има много бодли и тръни.

При установяване на червени следи по вимето от триенето на остри треви и леки наранявания, следва млекодайният орган да се измие добре с вода и сапун и да се дезинфекцира. Ако стопаните не разполагат вкъщи с никакъв препарат (калиев перманганат, кислородна вода, йодасепт и др.), може да обтрият вимето с ракия. Малките ранички бързо ще завехнат и няма да доведат до проблемни състояния.


В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки