Недостигът на селен и витамин Е е пагубен за младите пилета
21 Юни 2016, Вторник
Младите птици, главно бройлерите, са особено чувствителни към редица недоимъчни състояния, от които най-голямо значение има недостигът на селен и витамин Е.
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Заболяванията енцефаломалация и ексудативна диатеза са добре познати на опитните птицевъди. Тези незаразни болежки се отнасят към състоянията, при които следствие недоимък на определен микроелемент и витамин е нарушена обмяната на веществата.
Енцефаломалацията засяга пилетата на възраст от 3 до 8 седмици, а ексудативната диатеза – на възраст от 3 до 6 седмици. Заболеваемостта се движи от 15 до 80%, а смъртността достига до 80%. Интересно е, че от енцефаломалация умират до 93% от петлите, докато при кокошките смъртността е само до 7%. Ексудативната диатеза засяга петлите до 85,1%. Птиците, които са оздравели, във възрастта за клане са с 200-250 г по-леки от неболедувалите.
Енцефаломалацията се причинява от недостига на витамин Е във фуража, който обаче много често съдържа достатъчни количества селен за профилактика срещу ексудативната диатеза. Тя пък възниква следствие на хранене с фураж, беден на естествените антиоксиданти, каквито са витамин Е и селен. Организмът обеднява на витамин Е при хранене с некачествени фуражни смески, които съдържат големи количества перокиси.
Появяването на енцефаломалация и ексудативна диатеза се благоприятства и от повишеното приемане на ненаситени полимастни киселини, на развалени, гранясали и стари мазнини. Особено важна роля играят и стресовите фактори – глад, повишена влажност, имунизациите, ниска и висока температура и неподходящ микроклимат.
Недостигът на витамин Е довежда до пероксидиране (окисляване, гранясване) на ненаситените полимастни киселини в мозъка на птиците. От друга страна недостатъчното количество на селен в организма води до дегенерация на панкреаса, с което се нарушава резорбцията на витамин Е. Двете вещества – селен и витамин Е, се намират в тясна връзка в организма и имат синергично действие. Липсата или недоимъкът на едното води до нарушаване обмяната на другото. Така в организма се оформят един, а след това и няколко порочни кръга, които задълбочават болестния процес.
Едновременният недостиг на витамин Е и селен довежда до обща пероксидация на ненаситените полимастни киселини, след което се причинява разрушаване на клетъчните мембрани (те имат липиден слой) и на цялата съдова система и в резултат се стига до увеличаване пропускливостта на съдовете и до ексудативна диатеза, т.е. тотални малки кръвоизливи и излив на лимфна течност в подкожното пространство.
Признаците на заболяването са типични. При енцефаломалацията се наблюдават внезапно появяване на атаксия (изпъване на краката), некоординиране на движенията, птиците падат настрани, изпъват главата и врата нагоре и настрани, тремор, гърчове, редуващи се с отслабване, пареза и парализа и накрая обикновено заболяването завършва летално. Признаците са главно от страна на нервната система, тъй като пораженията са основно в мозъка.
За ексудативната диатеза са характерни червено-зеленикавото оцветяване с оток на подкожната тъкан под крилете и по бедрата, което говори за повишена пропускливост на капилярните съдове. При по-тежко състояние пилетата може да стоят разкрачени поради обширните отоци по гърдите и корема.
Характерно и за двете недоимъчни състояния е, че те се появяват внезапно, протичат остро и с висока смъртност.
За лечение се препоръчва даването на натриев селенат в доза 2 мг на 1 кг фураж, а най-лесно е да се прилага достъпният препарат Seled във водата за пиене. Селеновите препарати трябва да се прекъснат 12-15 дни преди клането на птиците.
На пазара съществуват много препарати, съдържащи комбинацията от витамин Е и селен. Добре е да се знае, че селенът кумулира в организма и затова трябва да се дава почивка. При използване 5-7 дни на хранителната добавка следва да се почива 1-2 дни. Особено голяма нужда от селен и витамин Е имат водоплаващите птици – патици и гъски. По принцип прилагането на препарата Seled трябва да започне много рано – още от 7-ия ден след излюпването на пилетата.
За профилактиката на тези заболявания особено внимание трябва да се обръща на количеството и качеството на мазнините, които се влагат във фуражите. Особено опасни са наситените мастни киселини с дълги вериги като свинска мас, лой и др. Съществуват ефективни антиоксиданти, които могат да се добавят профилактично във фуражите.