Стамболийски се разпорежда с държавното съкровище като със свое собствено
Автор: Борислав Гърдев
Самостоятелното земеделско управление тръгва с големи амбиции и очаквания, но по стара българска традиция се сгромолясва под напора на вътрешни междуособици, властнически търкания между лидер, съратници и земеделската маса и най-вече на скандално-фрапантните корупционни схеми, които вождовете на дружбашите не се свенят да прилагат по време на цялото си пребиваване във властта между 1919 и 1923 г.
Не бива да си затваряме очите и пред положителните резултати, които успява да постигне във външната политика ръководителят на българската дипломация по това време Александър Стамболийски.
На предела на 1920 и 1921 г. той предприема прочутата си 100-дневна обиколка, посещавайки Лондон, Париж, Брюксел, Прага, Варшава и Букурещ.
Целта е премахване на международната изолация на България, а след приемането й за член на Обществото на народите и оказване на натиск върху силите-победителки за прилагане на член 48 от Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., за да се осигури икономическия ни достъп до Егейско море.
Във външнополитическата си дейност Стамболийски постига своя триумф на 21 март 1923 г., когато успява да разсрочи плащането на репарациите по мирния договор.
Съгласно сключеното споразумение общата сума от 2 250 000 000 златни франка се разделя с 5 % лихва на две части.
Частта А от 550 млн. франка следва да се плати за 60 години, а за частта Б от 1 700 000 000 франка се постига съгласие изплащането да започне от 1953 г.
Чрез тази операция през следващите 6 години на победителките са преведени 41 млн. златни франка, след което нашето задължение е отново намалено и отменено от Лозанската конференция през 1932 г.
Във вътрешнополитически план, като изключим частично проведената аграрна реформа, участието във властта и управлението на земеделците е съпроводено от поредица шумни корупционни скандали.
Неслучайно правителството на Сговора на проф. Александър Цанков, което сваля с преврат земеделския кабинет на Стамболийски на 9 юни 1923 г., още в края на същата година издава в 12 части прочутата си Бяла книга, разкриваща потресаващи данни за кражби от държавната хазна.
Най-напред земеделците посягат на Арсенала в София. През септември 1919 г. коалиционният кабинет на Т. Теодоров, в който участват и земеделците, решава да се продават без търг ненужните и излишни материали на Арсенала.
Назначената за оценката на материалните активи комисия, начело с известния дружбашки функционер Петър Янев, ги оценява много евтино.
След това военният министър Райко Даскалов още веднъж намалява цената на материалите и те са разпродадени на безценица между видните земеделски функционери от цяла България.
По този начин за смешни цени от Арсенала са задигнати седла, хамути, ремъци, въжета, мотори, машини, железария, тенекии и дъски.
Тези материали на стойност няколко милиона лева, между които и такива, нужни на Арсенала за новото му предназначение като военна фабрика, съобразно Ньойския договор, попадат в ръцете на видни дружбашки функционери.
Арсеналът обаче е не само ограбен. За да се прикрият следите от грабежите, той два пъти е опожяраван от неизвестни злосторници...
Най-много, разбира се, се облажва земеделският вожд Александър Стамболийски.
Затова за компетентните власти у нас след убийството му на 14 юни 1923 г. не е изненада, когато намират в касата му милиони левове, швейцарски и френски франкове, английски паунди, германски марки, австрийски шилинги, щатски долари, румънски леи, чешки крони, унгарски форинти и полски злоти...
Данаил Крапчев ще обобщи лаконично обществения потрес във вестник „Зора”: „В няколкото му резиденции се откриха несметни количества чужди пари.”
От втората част на Бялата книга става ясно, че между 2 февруари 1920 и 16 март 1923 г. Александър Стамболийски е изтеглил от държавното съкровище 147 186 460 лева и 45 стотинки!
Но най-много се облажва сватът на земеделския лидер, който е и депутат – Григор Бояджиев. За периода 22 юни 1920 - 19 май 1921 г. той получава 1 529 000 лева.
Съвсем не е случайно, че Стамболийски вдига сватба на дъщеря си Надежда с отвратителен и отблъскващ за обеднялото българско население блясък.
На 17 юли 1921 г. венчавката става факт в плевенското село Български Карагач.
Щерката взема за съпруг сина на Григор Бояджиев – Иван.
За земеделския вожд това е първостепенно държавно събитие. Затуй Народното събрание е разпуснато до септември, за което е критикуван от „парламентарния тигър” Теодор Теодоров, а сватбата се точи цели три дни!
По свидетелствата на видния ни политик либерал Петър Пешев тя е била наистина царска – Стамболийски праща в селото военни команди, държавни камиони и автомобили, возещи там сватбарите, гостите и държаните материали за бенгалски огньове, илюминации и забавления...
За същата цел в Български Карагач пристигат три състава военна музика, в това число и лейбгвардейската, за да свирят на хората и да веселят сватбарите, като музикантите са принудени да се накичат с партийните оранжеви ленти на реверите!
Александър Стамболийски се разпорежда с държавното съкровище като със свое собствено. В добавка назначеният от него за шеф на тайната полиция аферист Антон Прудкин купува грим и дегизиращи маски за личната сигурност на премиера!
В края на май 1925 г. Софийският апелативен съд разглежда конфискационното дело, възбудено срещу Константин Муравиев, бивш военен министър, С. Стефанов, бивш началник отдел в Обществена безопасност, и Стефан Калчев, съгласно Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите имоти.
Куриозното е, че бившите земеделски величия се съдят по закон, прокаран от тях, докато са в държавното управление!
От документите и обясненията на подсъдимите се установява, че Министерският съвет отпуска на министър-председателя Стамболийски четири милиона швейцарски франка за разход по изпълнение на мирния Ньойски договор.
Вместо да употреби тези пари по предназначение, той присвоява голяма част от тях, а други разпределя по свое усмотрение между партийните си другари както следва – за С. Стефанов 3 940 000 лева, за Калчев 4 339 280 лева, а Спас Дупаринов взема 915 171 лева!
Парите са превъртени по съвършена схема – в Швейцария те са обърнати в левове, разпределени са между посочените избраници, след което споменатите господа купуват за себе си грамадни здания в София, автомобили, стоки за бита и основават книгоиздателско дружество „Победа”.
Как да не си помисли човек, че Стамболийски е опасен рецидивист, след като през август-септември 1915 г. в разгара на Първата световна война и като участник в Деклозиеровата афера е един от облажилите се, присвоили от френския банкер Деклозиер крупната сума от 12 200 000 златни франка.
По Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитите имоти на 6 юни 1925 г. Софийският окръжен съд решава да конфискува имуществото на тези земеделски големци.
Някои от колегите на Александър Стамболийски са провинени в лична корист.
През февруари 1927 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдите на Софийския апелативен съд, с които бившите министри Марко Турлаков и Александър Ботев – съответно на финансите и транспорта, се осъждат на три години затвор.
Първият, защото като финансов министър умишлено ощетява държавата с 4 милиона лева, като фаворизира свои близки и приятели, за да им се продаде от хазната на ниска цена голямо количество спирт, без да се заплати стойността му. А вторият – защото в качеството си на транспортен министър взема 100 000 лева рушвет от дружество „Нафта”, за да му възложи доставката на минерални масла!
След като излежават част от наказанието си, провинените бивши министри са освободени с декемврийската амнистия от 1929 г.
В добавка в морален план Александър Стамболийски се изживява като голям женкар.
Съпругата му Милена е по-голяма от него и след като през две години – между 1902 и 1904 г., му ражда децата, любовта му към нея е заменена от похождения при прочутите на времето хетери Татяна и Пенка.
Точно срещу тази развала и грандоманщина въстава идеологът на земеделското движение Димитър Драгиев. Неговият глас обаче е заглушен от ласкателския хор на подмазвачите около вожда.
Отчаян и безпомощен, Драгиев се оттегля в родния си град Стара Загора, отдавайки се на земеделие и съзерцание, след което тежко се поболява от мъка и разочарование.
А обществото ни посреща с удовлетворение и въздишка на облекчение падането от власт на корумпираното правителство на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 г.
След освобожд.от турско робство не сме имали истинска богата управляв.класа,но чорбаджии сърби,гърци,цинцари-римляни и цигани женени за българки още преди освобождението и тия мазни елементи са дошли на власт-понеже Русия гие закриляла,че даи служат вярно и покорно-тези политикани са забъркали България.Д.Маринов.БЗНС е била българска селска партия с членове български селяни,но старите чорбаджии сае покварили с корупция.Ал.Стамболийски е търпял мазници,които са го славели и той сее корумпирал покрай тях.[bluescreen]
