Патриотичният фронт изпреварва ДПС по електорална подкрепа

Автор: Анна Петрова

Вкрая на политическия сезон, в навечерието на лятната ваканция на политиците, социолозите от „Алфа Рисърч” и „Галъп интернешънъл” публикуваха данни за електоралните нагласи и тенденциите в общественото мнение. Както и проучване за това как учителите се отнасят към реформата в сектора и политиката, провеждана от МОН.
След месеци на застой електоралната картина проявява признаци на промени, става ясно от регулярното независимо проучване на агенция „Алфа Рисърч”, проведено между 8 и 14 юни.
Коалицията „Патриотичен фронт НФСБ-ВМРО“ (ПФ) изпреварва ДПС, която губи своето традиционно трето място и се срива до петото място.

Ако сега се проведат парламентарни избори, за Патриотичния фронт ще гласуват 4,9%, като този резултат на практика изравнява формацията с Реформаторския блок, за който декларират, че ще гласуват 5% от анкетираните. Разликата от 0,1% е в рамките на статистическата грешка, но социолозите обръщат внимание на обстоятелството, че се наблюдават първи признаци за негативен развой при РБ.
Вътрешните противоречия в РБ, липсата на политическа инициатива и на единни позиции по актуални въпроси ерозират електоралния ресурс на формацията. Марката „Реформаторски блок“ не е достатъчна да задържи избирателите и за три месеца РБ губи около процент от тях.

Аналогично, всички лидери на РБ са с ниско доверие, което също не позволява на блока да получи по-силен тласък: М. Кунева с 10%, Р. Кънев – 9%, Н. Ненчев – 8%, Б. Лукарски – 6%.
Анализаторите от „Алфа Рисърч” отчитат, че в резултат от дебатите по Изборния кодекс, лидерите на НФСБ и ВМРО Валери Симеонов и Красимир Каракачанов успяват да сплотят симпатизантите си и дори да  подобрят личните си позиции.

При подреждането на върха няма промени: ГЕРБ продължава да се ползва с най-голяма електорална подкрепа (21,9%), а втора е БСП. При социалистите смяната на Михаил Миков с Корнелия Нинова като председател на партията и парламентарната група е подействала мобилизиращо и обнадеждаващо на електората на БСП. През юни 12,8% биха гласували за БСП, докато през февруари такива нагласи са декларирали 10,4% от анкетираните.
Макар и да е още много рано за каквито и да било политически прогнози във връзка с президентските избори, особено при отсъствието на кандидати, може да се твърди, че ако всяка партия издигне свой кандидат, резултатите ще са близки до вота за парламент, коментират от „Алфа Рисърч”.

При наличието на различни обединения обаче и евентуално въвличане на референдумите като фактор в президентската битка, може да се очаква и разбъркване на картите.
Учителите не чувстват подкрепата на обществото Българските учители явно са уверени в себе си и общността си, но не чувстват обществото да вярва в тях. Наблюдава се умерен оптимизъм по отношение на реформата. По-голямата част от тях декларират готовност за работа по новите учебни програми. Ако сред професионалното съсловие смисълът на новия образователен закон постепенно се изяснява, то явно е необходимо още усилие, за да стигне той до по-широката общественост.

Това сочат данни от експресен сондаж, проведен от „Галъп интернешънъл“ сред 715 учители от различни степени, учебни заведения и населени места в цялата страна. Сондажът е направен седмица преди учителския събор в София, като част от изследователската програма на МОН и в търсене на обратна връзка.
Прави впечатление, че 85%  от анкетираните заявяват подкрепа за провеждането на учителския събор, вероятно защото са се надявали на широка дискусия, по време на която ще могат да защитят своите позиции.
Както е известно обаче, по време на събора в „Арена „Армеец” думата получиха не повече от дузина учители, които демонстрираха казионна подкрепа за реформата и политиката на МОН.

Близо две трети от анкетираните от „Галъп” учители се определят като достатъчно информирани за новия образователен закон. Сред най-младите декларираната запознатост е най-ниска, а сред директорския състав – очаквано най-висока. Разбира се, не бива да се изключват конформистки отговори, а и чувствителният дял от близо една трета незапознати демонстрира необходимост от още разяснителна работа, коментират авторите на сондажа.
По-малко от половината учители (46%) вярват, че реформата в образованието ще помогне за повишаване на престижа на учителската професия, а 39% са на обратното мнение. По-обнадеждени от реформата изглеждат най-младите.

Както може и да се очаква, административният персонал също проявява повече лоялност в отговорите. Идеята за реформи по традиция предизвиква боязън, а и негативни асоциации, идващи от цялостния общественополитически процес. Затова и липсата на ясно мнозинство оптимисти или песимисти не е изненадваща.
Според участвалите в допитването, посланията на новия образователен закон явно не са достигнали в задоволителна степен до родители и ученици – ако се съди по недвусмислено отрицателните отговори (81%). В същото време мнозинство от 60% от запитаните преподаватели свидетелстват, че са готови за работа по новите учебни програми.

Огромно мнозинство от 95% подкрепя възможността учителите сами да вземат решения по методите на преподаване. Дори и при наличието на престижни отговори данните подсказват видимо самоуважение сред учителската общност и увереност в собствената готовност за работа по новите правила. Три четвърти от запитаните обаче твърдят, че не чувстват подкрепа от страна на обществото, завършва коментара на социолозите от „Галъп”.

Висок интерес към изборите, ниско доверие в институциите В проучването на „Алфа Рисърч” се констатира сравнително висок интерес към предстоящите президентски избори. Около 59% от анкетираните казват, че възнамеряват да участват в тях.
Липсата на официални кандидати обаче едва три месеца преди тяхното провеждане руши образа на независимост и самостоятелност на тази институция, както и нейната тежест при действия в кризисни ситуации, изтъкват авторите на изследването.

В него като основна тенденция в общественото мнение за периода април – юни е отбелязана продължаваща криза на доверието към основните държавни институции. В политически план тя разширява хранителната среда за популистки послания, насочени срещу представителната демокрация, а в ежедневието, при конфликтни ситуации, мотивира хората да пренебрегват както позициите, така и усилията на институциите за решаване на даден проблем.
За периода март – юни правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това, макар и малко разместване, е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса.

От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия, но същевременно върху правителството се фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти.
Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета, също нараства.

Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците, позволяват на премиера и съответните ресорни министри да запазят обществено доверие. Премиерът Б. Борисов  продължава да се ползва с подкрепата на 32% от избирателите.
И през периода март – юни продължава кризата в отношението към всички основни институции в държавата. Доверието в тях е на толкова ниски нива, че от социологико-статистически факт заплашва да се превърне във фактор за институционална неефективност.

Парламентът продължава да губи обществено доверие: то спада до своеобразно дъно от 7.5% срещу 59% недоверие.
Отказът на президента Плевнелиев от втори мандат не е променил цялостните нагласи към него. Той запазва доверие от около 24% срещу 35% недоверие. Едва един от всеки четирима оценява мандата му като по-скоро успешен.
Доверието в главния прокурор Сотир Цацаров спада до 9% и е обвързано с доминиращото в обществото мнение, че правосъдната система не гарантира нито равнопоставеност, нито справедливост. Ниско е и доверието в МВР и в ресорния министър Румяна Бъчварова.


В категории: Политика , Горещи новини