Още в началото на жътвата пазарът се оказва изключително динамичен
Цените на пшеницата през тази година се очаква да бъдат супер динамични, особено в началото на жътвата. Изкупната цена на място може да стартира около 235-250 лв. за фуражна пшеница и 250-270 лв. за хлебна. Пазарът се очаква да се променя непрекъснато.
Такава е прогнозата на екип анализатори от Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по пазарна икономика при БАН, които са изготвили специален доклад по темата.
Според тях, средната цена за 2016/2017 г. се очаква да бъде около 265 лв./т за фуражна пшеница и около 300 лв./т за хлебна, но всичко ще зависи не само от търсенето и предлагането, а и от световните валутни курсове.
Факторите, които определят цените
За миналата година Русия и Украйна предлагаха зърно с голям дискаунт (отстъпка, намаление в цената) заради девалвираните си валути, което принуди стоковите пазари да смъкнат цените.
Същевременно цените на петрола тръгнаха нагоре, което също може да даде отражение върху крайната цена, особено за културите, които ще се прибират през есента.
Световното производство на пшеница обаче ще продължи да расте с по-бързи темпове, което ще е сред основните фактори за ниските нива на продажните цени.
Последните предвиждания за глобалното предлагане на пшеница според доклад на Департамента за външните пазари към министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) за 2016/2017 г. са за повишение с 1 млн. тона до рекордните 733,1 млн. тона. Производството в ЕС ще достигне до 160 млн. тона. Това представлява повишение с 1,5 млн. тона спрямо предходната прогноза на FAS USDA от месец март. Производството в Аржентина ще достигне нива от около 11,3 млн. тона. Световният износ на пшеница също се очаква да се повиши с 0,4 млн. тона до 163,1 млн. тона.
По-ниска консумация, рекордно високи запаси
Прогнозата за консумацията на пшеница за 2015/2016 г. маркетингова година е, че тя ще бъде по-ниска с 0,7 млн. тона. Запасите ще продължат да бъдат на рекордно високи нива. Въпреки прогнозирания ръст в използването на пшеница за фураж, очакванията са за достигане на 13-годишен връх в запасите в ЕС. Производството на ечемик в световен мащаб през 2016/2017 г. се предвижда да е малко по-ниско от предходната година, най-вече заради очакваните по-ниски произведени количества в Аржентина, Мароко, Турция и Украйна (FAS USDA, 2016 г.).
Наблюдава се и по- ниско търсене в Китай и Иран. Турция се очаква да произведе 2 млн.т. по-малко ечемик, което може да отвори голяма дупка на този пазар, като тя има принципно пълно самозадоволяване с ечемик и предвиждан спад с 27% е доста сериозен обем, който трябва да бъде заместен с внос или с друго зърно.
България изнася устойчиво около 3 млн. тона мека пшеница. Предвижданите количества за износ в средносрочен план до 2021 г. при пшеницата се очаква да бъдат без промяна - в рамките на 3,3 млн. тона, при слънчогледа - 1 млн. тона, 1,5 млн. тона царевица. Леко понижение на изнасяните количества се очаква при ечемика, а без значима промяна ще са при рапицата.
В Топ 10 сме като най-големи износители
И заслужена гордост: В България традиционно се произвежда около 2,5 пъти повече зърно, отколкото е вътрешното потребление, поради което страната ни се нарежда в Топ 10 на най-големите износители на зърно.
При слънчогледа излишъкът в производството, в сравнение с вътрешната консумация, е почти 2 пъти. Това ни нарежда на едно от първите места по износ на слънчоглед и слънчогледово олио.
При рапицата самозадоволяването е още по- голямо, поради което само около 20% от производството остава в страната, а другото се изнася. Увеличаване на мощностите за преработка на рапица в страната в следващите години може да намали износа.
Какво сочат прогнозите за царевицата
Световното производство на царевица се очаква да бъде на по-високи от миналогодишните нива. Производството в САЩ ще достигне рекордни стойности, а в други страни като Аржентина, ЕС, Индия, Южна Африка, Русия и Украйна ще се наблюдава възстановяване след по-слабата миналогодишна реколта. Търсенето на царевица за фураж е доста високо и на годишна база за последните 2 години расте с почти 3%, но по-слабо е използването на царевицата за храна и индустриални цели.
Преди дни излезе информация, че в Бразилия, която заедно със САЩ е най-голям износител на царевица в света (нейни са над 20% от световния износ), се наблюдава недостиг при животновъдите, което започна да покачва цените след месеци на плавно снижение.
В Китай също се очаква увеличение на потреблението, водено от ниските цени и промяната на политиката в страната. Това ще допринесе и за намаляване на запасите от царевица в Китай. В момента те са почти половината от всички запаси в световен мащаб. В САЩ обаче може да се очаква ръст на запасите поради очакваната рекордно висока реколта.
Нараства консумацията на растителни масла
Консумацията на растителни масла в световен мащаб ще продължи да нараства. Производството на слънчоглед се очаква да достигне 41,2 млн. тона, което е с 5% повече от предходната реколта. Предвижданията са за увеличаване на реколтираните площи във всички основни страни производители – Русия, Украйна, ЕС и Аржентина. Преработката на слънчоглед също се очаква да нарасне (с около 4,5%), с ръст в преработката в Русия, Украйна и ЕС.
Това е продиктувано от повишеното търсене на слънчогледово олио в тези страни, както и на международните пазари. Запасите в края на 2016/2017г. се очаква да намалеят с 26%, което ще е най-ниското ниво от 1999 г. Очаква се и ръст в производството на слънчогледово олио, породено от силното търсене в Индия, ЕС, Северна Африка и Близкия изток. Интензивното търсене в световен мащаб допринася до спад в запасите от олио с 14% до 1,3 млн. тона. Предвижданията за нивата на цените през следващите години са за задържане на нива по-ниски от 2011/2012. Единствено при цените на слънчогледа се наблюдава известно положително развитие.
Според направените предвиждания, през 2021 г. най-голям ръст на средните добиви спрямо 2015 се очаква при слънчогледа и царевицата (съответно 33% и 17%). Ръстът при пшеницата през 2021 г. спрямо 2015 може да достигне 9%, а при средните добиви на ечемик и рапица – с по 12%.
