В дома на Драган Манчов Иван Вазов редактира списание „Наука”
Автор: Камен Колев
Възрожденският книгоиздател Драган Манчов може да бъде пример за съвременните бизнесмени – работил е на ползу роду, без да се интересува от печалбите. За да издаде първата българска енциклопедия, той продава дома си.
Той е роден в Батак през 1834 г., а кръщелното му име е Димитър. Учи при Хаджи Найден и Йордан Ненов, а след това преподава в училищата в Батак, Пазарджик, с. Радилово, Перущица и Пловдив. Известен е със съвременните методи, които въвежда в образованието.
През 1855 г., като преподавател в Марашкото взаимно училище, издава „Църковно песнопение". После отпечатва и други книги, сред които най-голямо значение за историята и литературата има томчето „Български народни стихотворения", появило се на бял свят през 1861 г.
Година по-късно Драган Манчов окончателно напуска преподавателската си дейност в Пловдивското епархийско училище и се отдава изцяло на книжовната и издателската си мисия. Така заедно с Христо Г. Данов изпъква като най-големия български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането.
Книжарницата му отваря свои клонове в Солун и Свищов. Дейността му продължава половин век, а през това време издава 547 книги, на повечето от които е и автор. Той отпечатва кратка география, история на Стария и Новия завет. Учебниците му са предназначени основно за децата от началните отделения и имат за цел образованието да формира националната идентичност.
Всяко издание на Драган Манчов отговаря на образователните потребности на българското училище. Особено популярни стават букварите и читанките „Бащин язик", чийто дебют е през 1869 г. Само до Освобождението през 1878 г. те претърпяват 20 издания. Впоследствие са преиздадени още двадесет пъти и цели десетилетия са в програмите на българските училища.
„Бащин язик" е първата книга за нагледно гласно преподаване и един от най-известните учебници за времето си. Чрез нея Манчов се опитва да освободи децата от „безсмислено и тягостно учение” и да им помогне да успяват да четат и пишат свободно. Той създава буквара на достъпен и разбираем език и затова книгата е забавно четиво не само за малки деца, но и за възрастни.
Към съвременните тенденции за улеснения в образователния процес Манчов добавя и илюстрациите, които да привличат вниманието и разсъжденията на малчуганите. Учебникът е придружен и от Книга за учителите със „съвети на родители и наставници как да предават български език по книгата”. Там са изредени подробни съвети как да преминат първите уроци по бащин език. Цяла глава е посветена на имената на предметите, народни притчи, гатанки и поговорки, народни песни, приказки.
През 1875 г. Драган Манчов взима участие в Старозагорското въстание. За тази своя дейност бива арестуван и изпратен в затвора в Одрин. След освобождаването си емигрира в столицата на Румъния – Букурещ, където наследява печатницата на Христо Ботев. Там отпечатва седем книги. Поема и издаването на вестник „Стара планина". Смята се, че именно той налага това заглавие, вместо дотогавашното „Балкан”.
Година по-късно започва отпечатването и на първия български всекидневник „Секидневний новинар" (1877). Пак в Букурещ Драган Манчов публикува през 1876 г. първата стихосбирка на младия Иван Вазов „Пряпорец и гусла" и става един от най-големите му почитатели и негов доверен издател.
След Руско-турската война от 1877-1878 г. със съдействието на руските власти Манчов получава една употребявана скоропечатна машина и през май 1879 г. разкрива собствена печатница в Пловдив. Учебниците му заливат пазара. От отварянето на печатницата до края на XIX век от нея излизат 448 книги, предимно учебна литература.
Манчов е един от първите разпространители на идеите на големия руски педагог Константин Ушински, чиято книга „Детски свят" превежда на български език и издава. Той отпечатва също църковнопевчески сборници, географски атласи и първата българска енциклопедия „Енциклопедичен речник" с автор Лука Касъров.
Това става, докато живее в Пловдив, където трайно се установява след Освобождението. Натрупал добро състояние от книгоиздаване, в Града под тепетата той си построява една от най-красивите къщи. Сградата на ул. „Христо Г. Данов” 39 е съхранена в автентичен вид и до днес и в нея се намира администрацията на кметството на район „Централен”. Строена е през 1881-1882 г., а е проектирана от видния архитект Йосиф Шнитер.
През 1883 г., когато известният белгийски общественик Емил Лавеле посещава Пловдив, той остава възхитен от красивата архитектура и особено от дома на Манчов, който според него е издържан в „твърде изящен стил”. В тази къща Иван Вазов редактира списание „Наука”, тук се подготвят броевете на вестник „Народний глас” и десетки учебници.
Издаването на вестника започва през 1879 г. при пребиваването на Манчов в Румъния. Той е „горещ по вдъхновение и пропит с поетически ентусиазъм", пише Симеон Радев в „Строители на съвременна България". В изданието са привлечени известни български писатели и публицисти. По-късно в романа си "Нова земя" (1896) Иван Вазов описва колоритно големия книгоиздател, наричан от пловдивчани с прякора Народът.
В онези години книгоиздателската дейност на Манчов се явява процъфтяващ бизнес, още повече че той изплаща баснословни хонорари на авторите си. Всеки писател можел с два учебника да получи заплащане, колкото годишната заплата на кмета на града. Само за 10 години, от 1880 до 1890 г., Манчов предлага стотина учебника, а през следващото десетилетие числото става двойно.
Но внезапно разцветът на книгоиздателската дейност секва. Министерството на просвещението започва постоянно да прави промени в учебните програми, което налага да се захвърлят готови отпечатани учебници и да се съставят съвсем нови. Нещата се влошават още повече, след като за всеки един учебник става задължително да мине през министерското одобрение. Това зависело от група чиновници, които ги оценявали не по качествата им, а според „сумата, която влизала в джоба им”, пише изследователят Владимир Балчев.
Тъкмо по това време Драган Манчов решава да издаде първата българска енциклопедия. Трите й тома обхващат 3172 страници. Отпечатването на първия том обаче обрича издателя на мизерия. Той потъва в дългове и за да ги покрие, се налага да продаде красивия си дом. С останалата сума си купува малка къща. Но по-късно е принуден да продаде и нея, за да издаде втория том от енциклопедията. За отпечатването на третия том пък залага пенсията си. За кратко през 1901 г. става кмет на Пловдив.
Седем години по-късно умира в мизерия. За него авторът на „Отгласи. Пловдив в света на книгата" Атанас Мосенгов казва: „Малцина са тези, които по направеното за своя народ могат да се сравняват с него".
Името на Драган Манчов днес носят основно училище и улица в Пловдив. Негов паметник има в родния му град Батак. Експонати от дейността му са подредени в една от залите на Регионалния исторически музей в Града под тепетата.
Красноречиви са думите на Вазов за неговия пръв издател: „Как живо гледам аристократическото и сериозно лице на Данова, въплотена честност, олицетворение на безкористно родолюбие и идеализъм... И ти, мой драги Манчев, здрав син на Родопите, с душа наивна, с поглед мечтателен, и тебе виждам като жив с твоята черна брада и голяма коса на библейски пророк!...
О, добрий Манчев! Ти с Данова бяхте два просветителни факела, черпещи светлината си не от много знания, а от вътрешния огън на вашите чисти, здрави български души!”.
Нямате си и представа колко съвременните български бизнесмени са взели пример от Драган Манчов. Той полу-
чава даром печатницата си от руския Славянски комитет за общополезна дейност, а я използва за личния си бизнес. Оттам и парите за къщата, която била най-хубавата в Пловдив, при все, че е имало много други по-заможни от него граждани.
