Крепостта на патриотизма отвори врати край границата

Автор: Яна Славянска

Броени дни преди да отбележим 14 години от кончината на големия български писател и общественик Николай Хайтов, край Малко Търново тържествено отвори врати изцяло обновеният мотел – единствен в района по времето на соца, който вече носи името на легендарната Хайтова творба „Козият рог“.
Сградата, построена през 70-те години на миналия век, след настъпването на демократичните промени бе оставена дълго време на произвола на съдбата да пустее и да се руши.

Днес туристическият дом, предоставящ подслон само на няколко километра от българо-турската граница, отново посреща гости, благодарение на родолюбивата телевизия СКАТ, инвестирала в преобразяването на някогашния балкантуристки обект.
„Избрахме това име на мотела, тъй като търсихме такова наименование, което да носи заряд от богатата история на Българското възраждане и борбите за нашия народ за свобода. Спирайки избора си на „Козият рог“, искаме и да отдадем почит на най-големия съвременен наш родолюбец, възродил патриотичната идея – великия писател Николай Хайтов“, пояснява председателят на НФСБ Валери Симеонов.

Гостите, присъствали на церемонията по откриването на мотела, състояла се на 17 юни, изразиха надежда, че обновеният хотелски комплекс ще съживи туризма и дребния бизнес в региона, ­където в последните години се засилват процесите на обезлюдяване.
„Първото усещане на всеки, посетил „Козият рог“, е спокойствието и сливането с невероятната природа на Странджа. В дебрите на тази планина са написани и едни от най-героичните страници от историята на нашия народ и държава“, изтъкна областният управител Вълчо Чолаков.

Думите му допълни и кметът на Малко Търново Илиян Янчев, който отбеляза: „Странджа планина е една от най-красивите в България и всяка инвестиция в нашата община ще съживи местната икономика и ще спомогне да задържим младите хора тук“.
В обновената хотелска база на „Козият рог“ посетителите могат да се насладят на всички съвременни удобства. А покрай това да си припомнят и едноименния филм по новелата на Хайтов от сборника „Диви разкази“, кадри от който са окачени по стените на много от помещенията в комплекса.

Самата кинолента има драматична съдба и минава през доста перипетии, докато стигне до големия екран. В мемоарната си поредица „През сито и решето“ Хайтов разказва как сценарият му минал през художествения съвет на Киноцентъра без никакви забележки.
Но когато вечерта преди втория съвет получава режисьорската книга на Методи Андонов, той се хваща за главата – текстът е с множество промени, съкращения и дописани сцени.

Затова на другия ден писателят взема думата и категорично настоява режисьорската книга да се придържа към вече одобрения литературен сценарий.
Оказва се, че членовете на съвета – Валери Петров, Людмил Стайков, Сашо Величков, Борислав Пунчев, Христо Христов, Петър Караангов, са на същото мнение. Но като цяло по време на обсъждането се разменят доста „остри и крайни мнения”.
Филмът е заснет през 1972 г. и досега се смята за едно от най-добрите постижения на българското кино. Той печели множество престижни отличия, сред които са специалната награда на журито на фестивала в Карлови вари, „Сребърен Хюго“ в Чикаго и Голямата сребърна купа в португалския Сантарен.

„Козият рог“ е и българската кинопродукция, с която страната ни е била най-близко до „Оскар“. През 1973 г. филмът е на крачка от номинацията за легендарната статуетка, но отпада заради черно-бялата лента, на която е заснет, тъй като в надпреварата тогава са били допускани вече само цветни.
Разминава се и с участие на кинофестивала в Кан. Там бива забранен заради бурните протести на Турция, която вижда в него сцени, показващи жестокото лице на Османската империя. Нека припомним, че началните му пояснителни надписи гласят: „Тази кървава история е станала през ХVII век. Тя започва с едно насилие...”.
Все пак „Козият рог“ е прожектиран във френската Ривиера, но извън конкурсната програма. Българският филмов шедьовър дотолкова се харесва на публиката и критиката, че е купен от 62 държави.

Кинолентата е заснета само за около месец, при това за безбожно ниската и за онези времена сума от 156 хиляди лева. Почти всички кадри са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Премиерата се състои на 14 февруари 1972 г. и според Николай Хайтов до края на май само в България филмът е гледан от 2 340 796 зрители.
Потапяйки се покрай фотосите със сцени от него в едноименния мотел край Малко Търново, гостите му имат шанса да се запознаят и с много интересни обекти на културно-историческото ни наследство, пръснати из това кътче на родината ни. Съвсем наблизо може да се види най-древният

паметник на тракийската култура в района на Странджа – светилището Мишкова нива. То е част от голям комплекс, който се намира на около 3,5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река, в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция.
Според Валерия Фол подобен тип свещени места – на реални или митични прародители, почитани като херои – са познати отлично в цяла Югоизточна Европа, но този в местността Мишкова нива е най-големият и добре запазен.
Наблизо е и най-високият връх в Българска Странджа – Голямо градище (710 м). Името му идва от крепостта на върха, която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на ХХ в.

Крепостната стена с дебелина около 1,20-1,30 м е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка.
Легенда свързва мястото под върха с тайнствен некропол на египетската богиня Бастет. И макар специалистите да приемат скептично тези приказки, митът продължава да привлича туристи към това затънтено място.
Близо до Малко Търново се намират и останките от Вълчановия мост. Той е издигнат близо до мястото, където по-рано е имало дървено съоръжение, за чийто строеж легендарният Вълчан войвода дал 2500 гроша. Според преданията войводата също така участвал като дюлгерин при изграждането му, но под друго име.

През 1947 г. границата бива оградена с т. нар. кльон и мостът остава в ничията земя под кабърчето, с което закачаме географската карта на България на стената. Но за да не минават през него диверсанти и нарушители, родните граничари го взривяват. На турските си колеги от другия бряг на реката обясняват, че бил паднал гръм, та той го бил срутил!
Пак в близост до „Козият рог“ може да се посети местността Пропада, където са останките
от голям античен некропол, предоставил вечен покой на погребаните през ІІ-ІV в. в неговите над 40 надгробни могили граждани на тогавашната римска провинция Хемимонтус. Мястото е добило популярност като Градът на мъртвите.

Върхът на хълма, върху който са разположени гробовете, се увенчава с руините на величествена тракийска куполна гробница от V-III век пр. Хр., определяна като великолепен образец на тракийската култова архитектура. За нея се твърди, че наподобява куполните гробници, открити при Казанлък, Мезек и Стрелча, но някои от нейните елементи безспорно са наследство от старата мегалитна култура на траките от ранножелязната епоха.
Изкушените от историческото ни наследство могат да разгледат и музея в Малко Търново, който е включен в списъка със 100-те национални туристически обекта. Експозициите му са пръснати в пет къщи, типични представители на Възрожденската архитектура.

Любителите на природата пък могат да чуят по специален телефон, монтиран в една от сградите, гласовете на обитателите на странджанските гори и да усетят уханието на дъхавите горски билки, които в изобилие растат в този край.
Но и самите околности, където се намира „Козият рог“, предлагат изобилие от пищни природни красоти и панорамни гледки. Местоположението му е уникално и с това, че всъщност оттук започва или респективно свършва България.
Но със сигурност посетителите му ще се връщат от престоя си в него заредени с много патриотични и родолюбиви чувства.


В категории: Горещи новини , Пътеводител