ПГ на ПФ подкрепи преработения законопроект с изричното условие работата за оптимизирането му да продължи преди окончателното му гласуване
Автор: Анна Александрова
Парламентът събра необходимото мнозинство за приемане на първо четене на внесения от правителството Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Той предвижда обединяването на три закона и четири институции, като на мястото на неубедителната досега комисия, известна като БОРКОР, се създава Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (НБПКОНПИ).
Законопроектът урежда принципите и механизмите за предотвратяване на корупционно поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности, както и принципите и механизмите за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Проектът, чието авторство се свързва най-вече с вицепремиера Кунева, дава законодателен израз на идеите, залегнали в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в България за периода 2015-2020 г.
Този основен и нов антикорупционен закон има доста дълга и противоречива предистория.
В първоначалния си вариант той бе приет от правителството преди повече от година – на 17 юни 2015 г., а след внасянето му в Народното събрание бе одобрен на първо четене от 4 парламентарни комисии.
Въпреки това на 3 септември 2015 г. беше отхвърлен при гласуването му в пленарна зала. Още тогава премиерът Борисов заяви, че проектът се ползва с подкрепата му и отново ще бъде внесен в Народното събрание.
Резултатите от гласуването в последния ден на юни показват не толкова съобразяване на авторите на проекта с отправените през есента на миналата година критики, колкото активна работа за постигане на по-широка парламентарна подкрепа, обвързвана и със стабилността на правителството и управляващото мнозинство.
Неслучайно в четвъртък, представяйки преработения законопроект, вицепремиерът Меглена Кунева изтъкна, че според нея, след като има консенсус за наличието на проблем с корупцията, има и възможност да се разширява постигнатото съгласие. По думите й, ако се подкрепи философията на проекта, всеки един опит да се направи по-добър текст чрез колективния разум, е добър.
Кунева изрази мнение, че с одобряването на този закон и създаването на единен орган за борба с корупцията ще се намери решение на абсолютно всички въпроси. Видимо от гласуването, мнозинството от депутатите възприеха този подход. Но по време на дебатите пролича, че сред народните представители битуват и всички критични забележки към проекта, огласени при бламирането му през септември 2015 г.
От парламентарната трибуна депутатът от ПФ Валентин Николов изтъкна, че, според сегашните текстове, Националното бюро за предотвратяване на корупцията няма как да бъде контролирано. Той припомни споделяните от много негови колеги опасения, че с разрешаването на това новата служба да работи и по анонимни сигнали, тя може да се превърне в орган за политически репресии. Патриотът разказа за неотдавнашното си посещение в така хвалената румънска институция за борба с корупцията по високите етажи на властта и изтъкна, че законодателството в северната ни съседка изрично изисква сигналът да бъде подписан и само при тежки доказателства може да бъде анонимен.
„Всички имаме воля да се опитаме да се преборим с корупцията. Имахме срещи с Реформаторския блок и с вицепремиера Меглена Кунева, които се съгласиха с нашите бележки. Виждаме съгласие от тяхна страна да подкрепят нашите бележки на второ четене и затова ние, от ПГ на ПФ, взехме решение да подкрепим проектозакона”, мотивира позицията на патриотите Валентин Николов. И още веднъж изтъкна, че решенията на бъдещото Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество трябва да бъдат надпартийни.
По много интересен начин критиките към този проект бяха обобщени от депутата от ГЕРБ Методи Андреев. „Когато разглеждаме такъв законопроект, ние трябва да слушаме включително и опозицията, защото иначе има опасност, когато те станат на власт, ние, които сме го гласували сега, да бъдем потърпевши”, заяви народният представител, който е бивш председател на Комисията по досиетата.
Промяна в позицията си демонстрираха от ДПС, които подкрепиха антикорупционния закон с обосновката, представена от Йордан Цонев, че искали да покажат „наличие на воля за справяне с корупцията”. От АБВ и от БСП обаче продължиха с повсеместните критики към проекта на Кунева, вкл. с твърдения, че предлаганият законопроект е несъвместим с демокрация.
Интересен щрих в работата по проектозакона е фактът, че на 12 май Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика след двучасово обсъждане отхвърли внесения от правителството вариант. По време на разразилата се дискусия председателят на Комисията Валентин Николов от ПФ, както и Методи Андреев от ГЕРБ огласиха десетки забележки към предлаганите от вносителя текстове.
Отговорът на въпросите, засягащи проблемните зони в антикорупционния закон, следва да бъде намерен между първо и второ четене, защото в противен случай може и да не се събере подкрепата, нужна за окончателното приемане на проекта.
