Учител гледа биоферма с дървено рало и изворна вода
Атанас Топалов сам си отглежда разсада за фермата
05 Юли 2016, Вторник
Атанас Топалов от пловдивското село Извор е от изчезващата порода хора, които следват собствената си природа
Да си заклет действащ производител на чисти зеленчуци в днешния свят на индустриална храна, произвеждана с масово използване на химикали, означава да си истински ентусиаст или човек с доста нестандартно мислене. Атанас Топалов, един от първите биоземеделци у нас, е от изчезващата порода хора, които следват собствената си природа и правят нещата по своя начин, напук на всичко и независимо от всичко.
Фермата на Топалов е над село Извор, разположено в полите на Родопите. Там, над Дълбокото дере, малко по-нагоре от стария каменен параклис "Свети Георги", са неговите зеленчукови градини и ниви.
На неголяма площ от около 5 дка, на 650 м надморска височина, той отглежда над 30 различни култури: домати, патладжани, чушки, фасул, картофи, тиквички, репи, марули, рукола, зелен лук.
Гледа и различни подправки - салвия, магданоз, мента, чубрица, други зеленчуци, билки и цветя, спазвайки един от важните принципи на биологичното земеделие - в едно стопанство да съжителстват много видове растения, за да се поддържа по естествен път равновесието и за да си помагат взаимно. Земята общо е около 25 дка, но по-голямата част са ниви, заети с ръж, царевица и картофи. Има и градина с 14 големи орехови дървета.
Не очаквайте да видите подредени и опънати по конец лехи. Може дори да има плевели, защото борбата с тях се води само с природни средства и безобидни инструменти.
Да се произвеждат зеленчуци по законите на биологичното земеделие до голяма степен е да се вслушваш и вглеждаш внимателно в природата и да се върнеш към знанията на предишните поколения, които не са чували за ГМО и хербициди.
Някогашното дървено рало е имало дълъг шип, който не риголва земята, а само я разрохква. "Да обръщаш земята е все едно да изпратиш негър на северния полюс или ескимос в Африка и да ги караш да оцелеят", уточнява Наско Топалов пред сп. „Меню”.
"Едни от растенията са аеробни и се нуждаят от повече въздух, докато анаеробните виреят с по-малко кислород. Земята при биоземеделието не се обръща", категоричен е той.
Чували ли сте за планински извор с водомер? Биоземеделецът полива градините си от близкия извор, който се намира в собствената му земя - водата обаче минава през водомер, защото е държавна. Атанас Топалов е от хората, които умеят да измайсторят всичко сами - от кокошарник със слънчево захранване или уред за плевене и разрохкване на междуредията, през плоскорез на Фокин за почистване на земята между самите растения, до помпата, която качва вода за поливане на горния парцел и тонколоната насред картофената нива.
На него, гражданин трето поколение, явно му е било заложено умението от по-далечни прадеди. По професия иначе е учител - специалист по двигатели, трактори и кари. Но още през 1994 г. започва да се занимава със зеленчукопрозводство на наследствено място близо до Пловдив.
Тогава проф. Каров от Пловдивския университет по хранителни технологии прави семинар по биологично земеделие и подробно и академично разказва в какво се състои то, а учителят по техника чувства, че ако професорът замълчи, той би могъл да продължи със свои думи. Още тогава му е ясна идеята за стопанството, която с времето ще се промени и допълни.
Засега Наско Топалов отглежда само кокошки, като отпадъчните продукти от животните отиват в компостираща яма, а оттам влизат в почвата и цикълът се затваря.
Биопроизводството изисква биоразнообразие, което означава, че не може да се отглежда един и същ зеленчук в големи количества. Затова по лехите се редуват растения с добра взаимна поносимост, след това цветя - например тагетис или невен, които играят ролята на репеленти и гонят колорадския бръмбар от патладжана и картофите, после билки - някои от тях също отблъскват вредителите.
"Природата, в която съм се вместил, е в равновесие и аз не бива да го нарушавам. Тези дървета сами си произвеждат почвата под тях, сами произвеждат от листата си компост и се изхранват с него. Културните растения не умеят това. Те само искат. Но имат различни желания - докато тиквичката побеснява от този растителен тор, пиперът или доматът искат животински азот, но непременно компостиран", уточнивя фермерът.
Част от философията на биоземеделието е продуктите да се доставят директно на хората, иначе биологичната им енергия се разпилява някъде по веригата. Затова Топалов продава храните си на мрежа от клиенти - предимно начетени и ентусиазирани млади семейства от Пловдив и околни селища, които държат да консумират чиста храна.
Мрежата действа най-вече с лични контакти - създадена е по френски модел за хранителен кооператив. Но се случва през август, например, при най-голямото изобилие от зеленчуци, продукцията просто да пропадне.
"Колегите ми, които започнаха след мен, се сблъскаха със същите проблеми - произвеждаш адски трудно и изведнъж - няма реализация. Затова реших да наблегна на есенни култури, които мога да консервирам". Произведените зеленчуци и плодове се съхраняват - чрез шоково замразяване в хладилни камери, с консервиране или сушене, и голяма част от тях се хапват тук, на място, от гостите на фермата.
"Така има надежда малката печалба, която се получава, да остава при мен. Докато само от производство нищо не се печели. Ако продам всичко, което са ми поръчали, може би ще си покрия само пътните разходи", констатира делово земеделецът.
Сред новите проекти на Наско са гъбарник за кладница и шийтаки. Той ще бъде вкопан в ската, където температурата е постоянна, както гъбите изискват.
"Тези гъби са ценни, вкусни и достатъчно скъпи, така че си струва инвестицията", смята Наско Топалов. Има и разрешение за строеж на стопанска постройка - тя ще е място за хранене, за готвене и консервиране, а до нея ще се изгради хранилище за плодове, зеленчуци и фризери за дълбоко замразяване.
