Сенегалска трагикомедия при Дойран

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Как се е достигнало до нея е широко известно, но има и някои моменти, които не са толкова популярни.
При една от атаките например са пленени 34 сенегалски войници от 2-ра френска дивизия. Българите им дават храна и те благодарят с „мерси“.
Понеже тази дума се употребява и от нашенци (макар мнозина да не знаят, че тя е френска), те се учудват, че за толкова кратко време сенегалците са успели да се научат да говорят на български.

По някое време строяват пленените сенегалски войници, за да ги отведат и затворят, при което те падат на колене и със сълзи на очите молят да бъдат пощадени. Неразбирайки какво става, български офицери, които знаят френски език, ги разпитват и те отговарят, че се молят за живота си. Когато са ги изпратили на фронта, са им казали, че ще воюват с българи, които са канибали и особено много предпочитали месото на чернокожите, затова в никакъв случай не бивало да попадат в плен.
Нашите войници уверяват разтреперените сенегалци, че това не е вярно и едва тогава те се успокояват. Българите даже пускат трима души да се върнат при своите и да им разкажат, че не са канибали.

Добре е да се знае, че дойранци наричат участниците в сраженията през 1916-1918 г. Благодарение на изградените под ръководството на генерал Владимир Вазов укрития българите дават минимални жертви в решаващите битки през 1918 г. – по-малко от 500 убити.
Години след това майките на сражавалите се при Дойран войници носят баници на генерал Вазов затова, че е опазил синовете им.
Другите дойранци са жителите на едноименния град Дойран. През 1915 г. населеното място е наброявало около 3000 души, от които 2600 българи. По време на сраженията то е напълно унищожено.

Живеещите в него наши сънародници се преселват в България. Бежанците, които пристигат в София, основават днешния квартал „Света Троица“.
На Дойран загива и лиричният поет Димчо Дебелянов. Въпреки че не подлежи на мобилизация, при включването на България в Първата световна война като запасни поручик той постъпва по свое желание в армията. Назначен е за командир на 5-а рота от Чепинския полк, която води успешни отбранителни боеве при Дойран.
Въпреки че след 18 август сраженията затихват, все още на места продължават отделни стрелби. При една от тях поручик Дебелянов вдига ротата си в атака за отбиване на вражеско нападение, предвождайки своите войници. Противникът е отблъснат и преследван.

Когато ротата на Дебелянов стига до вражеските позиции, от окопите им започва ожесточена пушечна стрелба. Един куршум покосява поета. Това става на 20 октомври 1916 г. край Горно Караджово.
На другата сутрин поручик Димчо Дебелянов е погребан в двора на черквата в Демир Хисар. През 1931 г. тленните му останки са пренесени в Копривщица, където са препогребани.


Патриотичен календар

1 юли 1881 г. — Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години

1 юли 1997 г. — В България е въведен валутен борд като левът е приравнен към германската марка

3 юли 1877 г. — Българското опълчение преминава река Дунав и се включва активно в боевете за освобождението на България по време на Руско-турската война

6 юли 1868 г. — Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав и навлиза в България край село Вардим

7 юли 1345 г. — В ожесточена битка с турци и византийци загива Момчил войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието

7 юли 1835 г. — Роден е големият просветител и революционер Бачо Киро

7 юли 1877 г. — Предният отряд на руската армия, начело с генерал Гурко, влиза в Търново

7 юли 1879 г. — Създават се първите контролнопропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България

В категории: История , Горещи новини