Фамилията на Иван Кършовски. По време на емиграцията си във Влашко той се жени за румънката Мандика Димитреску, която му ражда шест деца: Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка
Потомци на фамилията са съратници на Левски, Раковски и Панайот Хитов
Автор: Мария Симеонова
Кършовският род е един от големите еленски родове. От 2011 г. негови потомци редовно се събират във възрожденския град при родовия си корен. На шестата родова среща на Кършовци, която наскоро се проведе в Елена, пристигнаха близки и далечни роднини от различни места по света и у нас.
Началото на известния род поставя легендарният Кършо войвода. За него се предполага, че е сред младите боляри, избягали в Еленския Балкан при падането на Търново под турско робство. Той се заселва под връх Острец и полага основите на известната и досега махала Кършовци.
Близо 1200 са потомците на рода, за които са събрани сведения. Родословното дърво, над което работи най-вече Валентин Кършовски, разпечатано на хартия надхвърля 400 страници. Най-ранната дата, фиксирана в него, е от 1769 г., когато е роден Иван Стоянов Кършов, при когото започва разклонението на дървото. Той е първият от рода, трайно заселил се в Елена и за когото има писмени сведения.
Иван бил буден и грамотен за времето си човек – даскал е в килийното училище, уредено в собствената им къща в Кършовци. Приписка в стар молитвослов свидетелства, че през 1800 г. е бил в състава на тричленната делегация, ходила в Цариград да иска разрешение за изграждането на кале в Елена за защита от кърджалийските набези. С името му е свързано и друго родолюбиво дело. Заедно с Дойно Граматик той отива в Котел да преписват Паисиевата „История славянобългарска“. За съжаление, Кършовият ръкопис е изгубен – предполага се, че е изгорял по време на Освободителната война, а Дойновият се съхранява в Народната библиотека.
Революционер по дух, Кършов прегръща идеята за народна свобода. Той поддържа близки контакти с Раковски, деен участник е във Велчовата завера. По чудо остава жив след разгрома й, като успява да премине Дунава и да се спаси във Влашко. Не след дълго, по примера на завераджиите започва да събира вярна дружина за бъдещи действия, която да повдигне народа против турското владичество. Но известното в историята Кършово съзаклятие също е обречено на неуспех.
Къщата, построена от него в Елена, е запазена и до днес и се намира в началото на малка калдаръмена уличка, която носи името „Кършовска“. В нея Васил Левски и Ангел Кънчев основават тайния революционен комитет във възрожденското градче. Тя е роден дом на петимата братя революционери Иван, Сава, Юрдан, Кръстьо и Антон от брака на най-малкия син на Иван Кършов – Христо, с Юрдана Симидова – племенница на Иларион Макариополски. Заедно със сестра си Андоничка петимата братя посвещават живота си на националноосвободителните борби. Примерът за тях е най-големият – Иван Попхристов Кършовски.
„Животът на моя прадядо минава между пушката и перото, между делото на Левски и идеалите на Волтер. Той научава седем езика, учителства на много места. Заедно с Раковски е в двете Български легии, писар е в четата на Панайот Хитов, близък съратник и приятел е на Ботев и Левски“ – разказва с вълнение правнучката Кристалина Георгиева. Именно в писмо до него Левски пише през 1871 г. знаменитите думи: „За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и да вървим заедно, ако ще сме хора“.
За отечеството работи през целия си живот Иван Кършовски. Старият хъш и войвода Панайот Хитов казва за него: „Когато е ставало нужда, той не е жалил ни труд, ни имот, ни живот и всякога е бил готов да жертвува всичко най-скъпо, що може да има човек на светът”.
Видният кършовец е един от инициаторите за издигането на паметник на Апостола на свободата, дава и събира пари за него и чете на глас на 22 октомври 1895 г. одата си „Пред паметника на Васил Левски“.
Достойни са народните дела и на другите братя Кършовски, на които признателните еленчани издигат паметник в родния им град.
Юрдан е в състава на Ботевата чета и се сражава край Милин камък и Околчица. След като е хванат заедно с други четници край Вършец, лежи в Софийския затвор. Под натиска на европейската общественост е пуснат на свобода, а по-късно участва в Сръбско-българската война. Той е автор на най-ранната история на Ботевата чета.
Кръстьо Кършовски пък участва в четата на Панайот Хитов. Най-малкият брат Антон завършва военно училище в Румъния и се бие в Сръбско-българската война (1885). Сестрата Андоничка е омъжена за книгопродавеца Васил Иванов Узунов от еленското село Беброво, чиято самоличност Васил Левски използва за преминаването си през Русе на 27 август 1869 г.
Сава Кършовски е възрожденски учител, участник в подготовката на Априлското въстание, председател на Еленския частен революционен комитет. След Освобождението е съдия, адвокат и журналист. Той притежавал писма на Левски, Ангел Кънчев, Панайот Хитов и Каравелов, част от които предава на Захари Стоянов. Грижливо съхранявал ценни вещи и печата на Панайот-Хитовата чета, предадени му от брат му Иван. Своите спомени за посещението на Апостола и Ангел Кънчев в Елена той събира в книга, която според някои автори е първата у нас за Левски.
„Аз веднага се сетих кой е той – пише Сава за срещата си с Дякона. – Повторно сграбих светата му апостолска десница и му казах: „Бе, дяконче, ти ли си, а бе да те убие майка ти с дървен пищов, що щеш тука, ти не знаеш ли, че твоят портрет се намира в джобовете и на последните заптиета, не знаеш ли, че турското правителство е обявило, че дава 100 турски лири на тогова, който те предаде на властите. Ето, ти днес се намираш при мен и аз ще те предам и ще получа богато възнаграждение.” А той ми отговори: „Стига да се намери член от Кършовската фамилия и пожелае да ме предаде, аз с него заедно бих отишъл при самите власти”.
Следващите и днешните поколения на Кършовския род продължават традицията да са в основата на българската интелигенция – те са изявени творци, учители, IT специалисти, икономисти, все хора с много добри професионални изяви, някои с успешна кариера в чужбина, но изявени патриоти. Сред тях има и много известни наши съвременници – заслужилият художник Преслав Кършовски, журналистката от БНТ Даниела Кънева, певицата Андрония Попова от „Сентиментъл суингърс”, актрисата от сериала „Четвърта власт” и солист в Националната опера и балет Анастасия Неделчева и нейният баща – балетиста Бойко Неделчев, композиторът проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
Потомък на прочутата фамилия е и еленският кмет инж. Дилян Млъзев, както и зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която е правнучка на Иван Попхристов Кършовски.
Родолюбивата инициатива на Кършовския род не само че вече е традиция, но е и пример за други еленски родове, с не по-малко заслуги за България, да се намират едни други. Пък и стара житейска истина за малкия балкански градец е старите еленски родове да се свързват здраво помежду си с бракове.
Тазгодишната среща на наследниците на Кършовия род бе посветена на 140 години от Априлското въстание. Те посетиха трите средновековни манастира – Мерданския, Къпиновския и Плаковския, известни като еленските манастири, центрове на духовност и образование през Възраждането, на завери и съзаклятия, убежище за революционери. Кършовци спазиха старата традиция на еленчани и оставиха дарове на трите манастира.
