Закрилникът на младоженците свети Прокопий Кесарийски
Византийска икона на св. Прокопий от втората половина на XIII в.
08 Юли 2016, Петък
На 8 юли почитаме паметта на този християнски мъченик
На 8 юли православната църква чества свети великомъченик Прокопий Кесарийски. Той живял по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала това на сина си. Като езичник той носил името Неаний.
Младежът постъпил на служба при Диоклециан и скоро оглавил една войска. По императорска заповед заминал за Александрия, за да преследва християните и да раздава правосъдие. По време на пътуването му се извила страшна буря. Изведнъж Неаний видял над главата си кръст и чул тайнствен глас, който го призовал да приеме Христовата вяра и кръста като свещен символ на правдата, истината и победата.
Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да изработи кръст от злато и сребро, приличащ на оня, който видял във въздуха. Майсторът отначало не се съгласил да изпълни поръчката, за да не се изложи на опасност, ако направи знака на християните. Неаний го уверил, че за това няма да узнае никой и той се заел със задачата.
Когато кръстът бил готов, на него внезапно се появили три образа – на Спасителя и на архангелите Михаил и Гавраил. Неаний попитал чии са тези изображения, но златарят отговорил, че не знае и му доверил, че не е могъл по никакъв начин да ги заличи. Тогава военачалникът разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се и го целунал.
Пристигайки в Йерусалим, вместо да преследва християните, той се заел с тяхното спасение от разбойници, грабежи и убийства. А щом се върнал у дома, изпочупил всички идоли и на глас изразил своята любов към Исус. Напразно неговата майка го увещавала да се вразуми и да се откаже от християнската вяра.
Когато Диоклециан разбрал за всичко това, заповядал да хвърлят Неаний в тъмница. Там той бил жестоко измъчван. Но все пак приел светото кръщение с името Прокопий, което означава „преуспяващ“. След време изпратили светията в Кесария, за да бъде съден. През 303 г. той бил посечен с меч пред очите на целия град.
Предание разказва, че заедно с Прокопий били измъчвани и 20 новопокръстени християнки. Светецът им давал кураж, че сватбата им с Божия син е висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава и до днес при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий, защото той се явява защитник на младоженците.
В българския народен календар денят на великомъченик Прокопий е популярен като летния празник на пчеларите. Затова го наричат още свети Прокопий Пчелар. Празнува се в чест на медодайните насекоми и техния закрилник св. Прокопий.
Единствената църква в България, която носи името на този светец, се намира в кюстендилското село Стоб, в местността Църквището (в непосредствена близост до прочутите Стобски пирамиди). Тя е изградена през 1393 г., за което свидетелства годината, изписана върху камъка, пренесен от разрушената стара черква и вграден в северната стена на новата.
Легенда разказва, че още преди турско робство тук е имало голям храм, построен на високото, за да може да се вижда от цялото Рилско корито, а пък да има гледка към цялата котловина. След нахлуването на турците святото място било опожарено, но хората продължили да го почитат.
През 1860 г. е изградена новата църква „Св. Прокопий“.
Светецът е обявен и за покровител на Шумен. На 9 юли 1821 г. е било замислено клане на българското население. Вечерта на 8 юли – в деня, в който се чества паметта на мъченика, придошъл невиждан порой и много хора се издавили. Страх обзел турците, които повярвали, че това станало по Божия гняв и се отказали от намеренията си. Оттогава Прокопий се почита като покровител на града.