Как няколко природозащитни организации правят пачки от изграждането на изкуствени гнезда за картали
Автор: Диана Славчева
Миналата седмица в медиите бодро бе оповестено, че били направени две нови изкуствени гнезда за изчезналия преди десетилетия от страната ни черен лешояд. Те били поставени от екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) по проект „Опазване на белоглавия и черния лешояд в Родопите", осъществяван съвместно с фондация "По-диви Родопи". Целта на мероприятието била „да се привлекат птици, които да се установят в Източните Родопи, и постепенно да се възстанови популацията на изчезналия преди три десетилетия вид в България“.
Въпросът за това кога е паднало последното перо от тези едри птици от семейство ястребови, известни още и като картали, се оказа доста засукан, а още по-енигматично е въобще дали ги има у нас или не.
По твърдение на БДЗП, които изпълняват 5-годишния европроект по програмата LIFE на Европейската комисия (с продължителност от 1 януари 2016 г. до 31 март 2021 г.) с общ бюджет 2 199 961 евро, черни лешояди се срещат все още в националния парк „Дадя“ в Северна Гърция, който се намира близо до границата с България, и това е единствената оцеляла колония на вида на Балканския полуостров. Та ние сега ще ги примамваме да дойдат у нас.
Несъмнено делото е благородно. Тези птици безспорно имат своето важно място в поддържането на биологичното равновесие и хранейки се с мърша, действат като санитари, разчиствайки труповете на умрелите животни.
А всъщност това е свързано и с една от основните причини за изчезването им. Заради лакомията си те са се нахвърляли върху разлагащите се останки на отровени със стрихнин хищници, след което са погинали и те. Такива примамки масово са били използвани докъм 70-те години на миналия век за борба с вълците.
По-късно те са абсолютно забранени, макар че тук-там пак се слагат незаконно.
За ликвидирането на картала роля е изиграла и осъществяваната през първите десетилетия на ХХ век повсеместна кампания за изтребването на грабливите птици като „вредни“, макар лешоядите да са били защитени със закон още през 1897 г.
В по-ново време за чувствителното намаляване на вида е спомогнало масовото опасване на страната със стълбове и кабели на електропреносната мрежа – доста птици са били буквално „изпържени“ от високото напрежение.
Очевидно голям кахър е възстановяването на популацията на черния лешояд и завръщането му в България. Защото с тази благородна задача са се заели още няколко природозащитни неправителствени организации.
В периода януари 2010 г. – декември 2014 г. например се е осъществявал проект, озаглавен „Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България“, като краткото му име е „Завръщане на лешоядите в България“. Негов водещ бенефициент е бил „Зелени Балкани“ – Стара Загора, а асоцииран – Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ). И той е реализиран по програмата LIFE и е имал за цел възстановяване популациите на трите едри вида лешояди у нас – белоглав, черен и брадат, „чрез природозащитни мерки и повишаване институционалния капацитет за опазването им“.
Бюджетът му е бил 1 332 328 евро и една от неговите преки дейности също е включвала „поставяне на изкуствени гнезда за привличане на двойки черни лешояди, които да загнездят в България“. В рамките му е кипял усилен труд – изолирани са били общо 24 опасни електрически стълба и са проведени пет национални фестивала.
Документирано е и посещение на черен лешояд на една от изградените площадки за подхранване в Източна Стара планина. Поставени са и около двадесет изкуствени гнезда в района на SPA Бяла река. Няма данни обаче дали в някое от тях са се заселили такива птици.
Това, което е любопитно в информацията за новите две гнезда, изградени от БДЗП в Източните Родопи, е, че те, съгласно разпространеното в медиите съобщение, „представляват големи платформи, поставени в короната на стари дъбови дървета“. Хубаво, ама в изготвения през 2015 г. по поръчка на Министерството на околната среда и водите от цитираните вече „Зелени Балкани“ – Стара Загора и Фонд за дивата флора и фауна, в комплект с Дружеството за защита на хищните птици, План за действие за опазване на черния лешояд, който е със срок на действие до 2024 г., се изтъква, че в гръцкия резерват „Дадя“, откъдето искат да ги примамят на наша територия, този вид пернати гнездят в стара иглолиста гора предимно на алепски и черен бор. А пък последното установено у нас чернолешоядово гнездо (през 1993 г.) е било разположено върху 30-метрова скала в основата на изсъхнало дърво.
Но ето че по въпросния проект експертите от БДЗП кичат гнездата по короните на дъбове. Те си знаят защо. Предстои им впрочем да накипрят общо 15 гнезда в българската част на Родопите, като заявяват, че се надяват птиците да ги „припознаят“. Ами, ще поживеем, ще видим, както се вика в една руска поговорка.
Като споменахме за изготвения План за действие за опазване на черния лешояд, нека да кажем, че предвиденият в него бюджет за 10-те години на изпълнението му е ни повече, ни по-малко от общо 14 220 000 лева.
Той предвижда освен поставянето на гнезда и осигуряване на черни лешояди за освобождаване в природата от подходящи донорни популации, така и поддържане на сега съществуващата в България мрежа от 9 площадки за подхранване на лешояди и разширяването й и куп други мероприятия, сред които има и множество семинари на най-различни теми и „организиране на презентации и срещи с местни хора, живеещи в населените места в близост до гнезда“. Тъй де, то не са малко парите, които има да се усвояват по него!
И още един проект касае черните лешояди. Нарича се „Живот за Кресненския пролом“, като крайната му дата изтича в края на ноември тази година, а е започнат на 1 юни 2012 г. Бенефициент е Фондът за дивата флора и фауна. Общата му стойност е скромна – само 376 891 евро.
Една от дейностите му е свързана неизвестно защо с раздаването на 100 кучета пазачи на животновъдите, чиито стада страдат от нападения на хищници, за да се била увеличила толерантността на овчарите и местната общност към тях (?!). Покрай това, от ФДФФ се хвалят, че фермерите, с които работят и подпомагат, „няма да бъдат вече източник за разпространяване на улични кучета“.
По проекта ще бъдат създадени и три площадки – в Симитли, Кресна и Струмяни – за депониране на умрели животни и подхранване на лешоядите в Кресненския пролом. За транспортиране на труповете вече са закупени ремарке и високопроходим автомобил „Нисан Терано“. Като резултат от тези неуморни усилия е отчетено, че през 2013 г. площадките са били посетени от 2 (два) черни лешояда и от други два през 2014 г. Голяма навалица, няма що!
А що се отнася до това има ли го, няма ли го черният лешояд у нас, много интересна картинка се получава, ако хвърлим поглед на някои стари информации из медиите. „Черен лешояд у нас за първи път от 30 г.“, тръби „Новинар“ на 1 май 2013 г., позовавайки се на съобщение на „Зелени Балкани“, според които карталът бил прехвръкнал от Сърбия. Той бил засечен от фотокапан на площадката за подхранване на лешояди в района на Природен парк „Сините камъни" край Сливен. Тъдява тези птици били видени за последно през 70-те години на миналия век.
„Черен лешояд отново наблюдаван в Кресненския пролом. Завръща ли се карталът в Югозападна България?“, бият тъпана през май 2014 г. от ФДФФ. Изчезналата от 50 г. в Югозападна България птица била наблюдавана за втора поредна година на площадката за подхранване край село Ракитна.
В началото на януари тази година пък Би Ти Ви информира, че финансиран от Брюксел проект за 3 милиона евро, озаглавен „Светло бъдеще за черния лешояд“, предвижда карталът да се завърне в България след 60 години прекъсване. От там научаваме, че през следващите 7 години у нас ще бъдат докарани от испанската област Екстремадура 48 птици, които ще бъдат пуснати в три области. Пръст в тази работа отново ще имат, разбира се, „Зелени Балкани“.
„Черен лешояд в небето над Врачанския Балкан“, тръби „Дарик“ през април 2016 и твърди, че на територията на едноименния природен парк тази птица е наблюдавана за първи път от... 80 години.
„Картали едновременно в Котел и Кресненския пролом“, съобщиха преди месец, на 6 юни“ от Фонда за дивата флора и фауна. Все по-честите посещения на диви картали в двата района те тълкуват като „индикации за по-плавна и успешна реитродукция на този вид“.
Все пак за тези милиони, които се наливат в касите на природозащитните организации, то ще да е срамота България да не стане рай за черните лешояди. Ако толкова пари се даваха и за опазване на популацията на българите, то нямаше да сме изправени пред перспективата нацията ни да се превърне в изчезващ вид.
