Граждани и гражданки, искате ли да бъдете винаги здрави и бодри, винаги да имате свежа и чиста кожа – махнете всички отровни парфюми и поклади,махнете всички отровни парфюми и поклади,
Автор: Камен Колев
които със своите киселини разяждат в най-добрия случай кожата и променят естествения й цвят, и дръжте тялото си чисто. Това може и трябва да прави всеки, на който е мил животът. Най-евтино, най-чисто и най-удобно това може да стане с новата модерна инсталирана баня „Цар Симеон” на Т. Чаракчиев. Цените са най-износни. Приема се и абонамент...
С такава реклама привлича населението на Пловдив някогашната баня на Теню Чаракчиев, която през 1896 г. предизвиква европейски трус сред дотогавашните турски хамами в Града под тепетата.
Новата баня е проектирана от арх. Димитриос Андроникос. Според рекламите в тогавашната преса, цялата баня била „постлана” с бял мрамор, била „примерно чиста”, с изобилна топла и студена вода.
Дузина вентилатори освежавали въздуха. Имало отделно помещение за хамам, отделно с душове и друго с вани. Там бил и първият обществен басейн в Пловдив. Имало чисти стаи с „меки кревати за почивка, с чисти завивки, с отбрана прислуга”. Един от първите посетители на старата баня „Цар Симеон” бил самият български княз Фердинанд.
Той бил във възторг от начинанието на собственика Теню Чаракчиев, който бил известен пловдивски зевзек. Градската легенда разказва, че той сам отпечатал некролога си, в който посочил датата на смъртта си. И наистина в този ден той се преселил в отвъдното.
През 1969 г. забележителната сграда е съборена и в архивите няма нито една фотография, която да дава представа как е изглеждала.
Но всички тези събития се развиват във времето, за което се отнася приписваният на Уинстън Чърчил цитат по отношение на България, след като е научил, че е обявила война на Великобритания и САЩ: „Тия, дето си казват „честита баня“ - те ли са ни обявили война?”.
У нас този израз не се използва още от края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век, когато новопостроените жилищни блокове вече са обзаведени с бани и тоалетни. Така с годините бавно отмира традицията да се ходи веднъж седмично на градска баня. Но за времето си къпалните са предизвикали цяла културна революция, а нерядко – и чисто технологическа.
Такъв е случаят със старата градска баня в Ловеч, известна като „Дели хамам”. Строена е през XVI-XVII век и се смята, че е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Тя представлява уникална за времето си система за затопляне на водата (хипокауст), позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в Античността. Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби и от още два извора.
Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни плочи или от тухли със страни, дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби. Така под пода на топлите зали имало пространство, високо около 1 м, в което се пускал топъл въздух.
По същия начин било монтирано отопление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни извън сградата стопляли нужния за отопление въздух и го пускали нагоре към пода и стените. Други пещи топлели водата за басейните.
Според някои изследователи, ходенето на баня и познанието за целебните и хигиенни свойства на водата датира още от времето на траките.
Около минералния извор на Овощник например са открити древни тракийски находки. На това място след земетресението от 1928 г. бликва нов извор с по-висока температура и дебит. Минералната вода е каптирана през тридесетте години на миналия век. Била построена нова минерална баня, а церемонията по откриването й на 30 юни 1935 г. приключила с поднасяне на чаша коняк.
Освещаването станало „при стечението на много граждани, прочетоха се и подходящи молитви”. Кметът казал само няколко думи, съобщава казанлъшката преса. Постройката на „банската сграда” при новото изворче била дело на предприемача М. Белов и била по-голяма, чиста и удобна от старата. Впоследствие било доказано, че до 5 месеца след напълването водата е бистра, безцветна, без мирис, с приятен вкус.
Навремето ходенето на баня било ритуал не само с цел къпане и хигиенизиране. Банята била място за социални контакти, завързване на нови познанства и разговори, обмяна на градски клюки. Но политиката по отношение на минералните извори си е била държавна работа.
През 1891 г. в брой 273 на Държавен вестник е обнародван Законът за топлите и минералните води, чийто чл. 5 оповестява, че държавата преотстъпва за вечно ползване топлите минерални извори на Столичното общинско управление.
Култът към водата в Софийската котловина съществува още от римско време и градът е построен край многобройните термални извори. Столицата лежи върху 42 находища с осем различни вида минерални води. През 1910 г. общинският съвет на София взел решение, че трябва да осигури къпането на столичани. В резултат са изградени десетки бани в центъра и по кварталите.
Най-посещавана била Централната минерална баня - емблематична сграда в центъра на столицата, обявена за паметник на културата от национално значение. Построяването й отнема много години, тъй като още през 1888 г. за задоволяване на нарасналите хигиенни потребности на гражданите Столична община обявява международен конкурс за проект на Централна градска баня.
Първата награда е присъдена на арх. Емил фон Фьорстер, а втората на арх. Т. Хюнервадел и П. Кубо. В продължение на 10 г. местната управа не успява да реализира отличения проект, след което се отказва от него и обявява втори конкурс.
Този път е одобрена идеята на архитектите Петър Момчилов и Йордан Миланов, чиито имена са свързани още с преустройството на Черната джамия в църквата “Св. Седмочисленици”, с проектирането на Синодалната палата, на сградата на Нотариата.
За строежа на банята общината тегли няколко поредни заема. Първият е от Държавното съкровище. След това Лондонската банка отпуска 10 млн. лв. Следва нов заем за 35 млн. лв., сключен между Берлинска банка и Българската генерална банка. Същата година върху останките от разрушена турска баня започва строежът на къпалнята, който продължава 7 години до 1913 г.
Изградена е в стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи, дело на художника проф. Хараламби Тачев (автор и на софийския герб) и проф. Стефан Иванов, чиито имена свързваме и с изографисването на част от фреските в храм-паметника “Св. Александър Невски”. При построяването на Централната баня за пръв път у нас се използват железобетонни конструкции.
От двете страни на главния вход са поставени керамични изображения на Аполон - медикус, и на богинята Тюхе - покровителката на градовете. Година след официалното откриване отваря врати център с пет водолечебни отделения. Точно това крило е унищожено при англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г.
Дебитът на минералния извор също е засегнат, но по-късно банята е напълно възстановена. Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото й състояние.
След 10 ноември 1989 г. голяма част от красивите сгради на старите градски бани хлопват врати.
Постройките бавно се превръщат в руини, въпреки че някои са паметници на културата. Други са ресторанти, казина, магазини, супермаркети, търговски центрове, фирмени сгради. Такава е съдбата на старата градска баня във Велико Търново, строена през 50-те години на ХХ век. Оттогава до днес е преустройвана в дискотека и в бинго зала.
Много от старинните къпални дори бяха разрушени, като тази до училище "Любен Каравелов" в Бургас. Сградата бе изоставена от години и инициативен комитет успя да събере подписи и да предизвика гласуване в Общинския съвет за събарянето й. Полуразрушена е банята в район „Южен” в Пловдив, макар преди години да бе продадена на частна фирма.
Старата еврейска баня Орта мезар срещу Дома на младоженците в Пловдив, строена през XVI век, бе превърната в мебелен магазин и после опожарена. Старинната Чифте баня в града пък е галерия за абстрактно изкуство.
Една от работещите градски къпални е стогодишната Чифте баня в Кюстендил, където по турско време е имало над 15 обществени бани. Работи и Панчаревската баня, строена през 1945 г. Водата й се слави с лечебните си свойства. Тя се препоръчва за лечение на артрити, проблеми с простатата, матката и костите, при неврологични заболявания, а според местните хора тукашната минерална вода е единствена в страната, която може да се дава на малки деца и бебета.
