Но тук на едно място са събрани и крепост, и църква, и светилище, и скална гробница
Автор: Янко Георгиев
Новооткритото тракийско скално светилище в местността Хасара край село Ангел войвода в община Минерални бани е напът да се превърне в един от най-значимите исторически обекти в България. В началото на юли приключи първият етап от проучванията на специалистите, които се ръководят от доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН.
Оказва се, че олтарите и скалната гробница в древния комплекс, който се простира на площ от 50 декара, са от времето на Троянската война. По-късно, през около V век е издигната и крепост, чиято стена на места достигала дебелина до 2,5 метра, а височината й била от 4 до 7 метра. Смята се, че тя е била изоставена от византийците по времето на славянските нашествия.
Укрепителното съоръжение е едно от най-запазените в региона, който е известен с внушителните си средновековни крепости Лютица край Ивайловград и Мезек край Свиленград. Общата площ на крепостта е около 6-7 декара.
В комплекса има открита и раннохристиянска църква. Тя е била с високи сводове и големи прозорци. Археолозите са попаднали на оцветени в зелено стъкълца от витражите и парчета от стъклени чашки, които са били използвани за църковните ритуали.
Наблизо е разкрит скален олтар и слънчев часовник. Предполага се, че през Античността подобни съоръжения са се използвали за отчитане на текущото време и за регистриране на пролетното и есенното равноденствие. Тези дати от календара били от особено значение за древните и са имали конкретно религиозно значение. Предполага се, че обширната поляна в подножието на комплекса е побирала многобройните поклонници, идвали тук, за да вземат участие в ритуални церемонии.
Интерес представлява изсеченото в скалата легло с правоъгълен план, ориентиран в посока изток – запад. В горната му част е оформен жлеб за покривна плоча. Възможно е това съоръжение да е било ползвано за гроб или кенотаф (символичен гроб). В подножието на скалата е врязан голям неправилен четириъгълник, в центъра на който се вижда полусферична вдлъбнатина. Възможно е той да символизира вратата към отвъдното.
Траките са обожествявали починалите владетели. Те превръщали гробниците в хероони – своеобразни светилища, в които периодично се извършвали ритуали в чест на починалите герои. Все още не е ясно дали култовият комплекс при с. Ангел войвода е свързан с погребалните практики на траките, или е още по-древен и е изграден през халколита (каменно-медната епоха), като впоследствие е бил използван и от местните тракийски племена.
„Обектът е уникален. В Перперикон имаме църква, крепост и светилище. В Татул имаме светилище и скална гробница. А тук се срещат на едно място всички компоненти – крепост, църква, светилище и скална гробница. Затова комплексът има огромен туристически потенциал. Но ще са необходими много средства за неговото проучване и изграждане на инфраструктура до него”, изтъква доц. Здравко Димитров.
Първите сведения за това култово място се появяват в българския печат през 1930 г., когато във вестник „Ардинска дума” е поместена статията на Н. Иванов, озаглавена „Кумбурлар калеси”.
В момента са предприети процедури по смяна статута на Хасара. Понастоящем археологическият комплекс сега се намира в държавен горски фонд, като намерението е собствеността върху него да стане общинска. Светилището е със статут на паметник на културата от национално значение.
