Преуспели в САЩ български манекени създадоха у нас биоферма за зеленчуци

Двама от най-успешните зад Океана български модели – Валентина Димитрова и Кристиан Василев, изоставиха шеметните си кариери на модния подиум и се завърнаха в България, за да създадат биоферма за плодове и зеленчуци. В село Аканджиево ги отвежда грижата за родителите, късметът и сърцето, а резултатът е впечатляващ – лехи с домати, моркови, салати като на картинка.
Валентина и Кристиан се запознават покрай модния бизнес в Хонконг. Влюбват се и оттогава са неразделни. Преди сватбата кроят планове за бъдещето, които гравитират около Маями – мястото е по-спокойно от вечно будния Ню Йорк и е подходящо за създаване на семейство и отглеждане на деца.

Кристиан, който е завършил Националната академия по спорт и медицина в Ню Йорк, е пристрастен към ринга и в съдружие с един олимпиец създава една от най-модните боксови зали в Ню Йорк – Shadowbox NYC, често посещавана от звезди като Луси Лиу, Адриана Лима, Джерард Бътлър, арабски принцеси, бизнесмени и други VIP персони. „Персоналният треньор мисли за всичко: режим, хранене, дисциплина. Добрият наставник те мотивира да промениш живота си, давайки ти нужната енергия. Винаги казвам на клиентите си: „Ако не знаеш как правилно да се боксираш или мотивацията ти изчезне, аз съм виновен, не ти. Аз не съм намерил правилния начин да извадя енергията от теб“. Това е моята философия.

Харесва ми, че професионализмът в Америка се цени. Имаш ли качества, ще те бутат и ще ти помагат, само за да изкарат повече пари с теб. В България, за съжаление, е точно обратното“, споделя Кристиан пред сп. „Ева”.
Докато развива кариерата си на модел, Валентина пък се увлича все по-силно по здравословното хранене и редовно посещава семинари и курсове за нутриционисти.
Благодарение на работата си като модели Валя и Крис имат възможността да посещават различни места по целия свят, които малко хора получават шанса да видят. Тези пътешествия обаче само подхранват глада им за приключения. „Когато намериш място, на което буквално да се слееш в пълна хармония с природата, енергията, която получаваш, е неописуема. В градовете и с начина на живот, който водим, това усещане се размива. Постепенно губим идентичността си” – изтъква Крис.

Така, водени от интереса си към здравословното хранене и духовния стремеж за усъвършенстване и хармония, двамата с партньорката му постепенно стигат до идеята да създадат малък бизнес за родителите на Валя в село Аканджиево, осигурявайки си чиста и здравословна храна. Един ден те предприемат пътуване до Коста Рика. Именно там се ражда и името на новата ферма.
„Бяхме на почивка в местността Монтеверде. Това е място с уникален микроклимат от четири сезона, разпределен по часове – ситен дъждец се сменя със слънце и зверска жега, после става студено и през нощта се завиваш. Там можеш да наблюдаваш явлението cloud forest – джунглата в облаци.

Отидохме и още по на юг, в тихоокеанската част. Посрещнаха ни в дървена къща на хълм, пред нея скован бар със 180-градусова гледка към океана, а зад теб джунгла. Домакинът ни беше същински пират – висок 50-годишен американец с папагал на рамото, усмихнат, адски забавен.
Поздравът Pura Vida е като мото на Коста Рика. Означава „чист живот“, но в смисъл на хубав живот – да живееш пълноценно и да си щастлив всеки ден. Пожелават си го и за здравей, и за сбогуване. Затова решихме да кръстим фермата така“ – поясняват странното име на начинанието си двамата ентусиасти.

Още докато са в Ню Йорк, българите купуват няколко изоставени от собствениците си парцела в село Аканджиево и заедно с родителите на Валя бавно се заемат да върнат живота в тях. Терените са обрасли като джунгла и се налага да ги почистват с багери от камъните и дърветата. За няколко месеца мястото се превръща във ферма. Изграждат наново срутената плевня.
След като създават две оранжерии, им се налага да се върнат в Ню Йорк. Внезапно Кристиан получава отказ от американското посолство, макар работната му виза да е петата поред, одобрена в САЩ. Така се налага той да остане, а Валентина да замине без него. 

В Ню Йорк тя вижда живота с други очи. „Изведнъж осъзнаваш, че там си сам и че всъщност си никой. Винаги ще бъдеш чужденец. В Америка съм от 10 години и съм се убедила, че за тях винаги ще бъда чужденец. Нямаш нито истинско семейство, нито приятели. Всичко е адски замърсено и същевременно скъпо... Нито храната e храна –макар че купуваме уж само органични продукти, нито дори водата е чиста. Всички пият хапчета по всевъзможни причини, да не говорим за антидепресантите. Въздухът е ужасен, развих алергия за пръв път в живота си...

А тук имаме всичко необходимо, за да бъдем щастливи и въпреки това се налага да го загубим, за да успеем реално да го оценим“ – със съжаление коментира Валентина.
И докато Кристиан смята, че отказът на посолството фатално му обърква живота, се оказва, че благодарение на това фермата е готова много по-бързо от планираното. Така година, след като с Валя решават да се заемат със земеделие, стопанството вече е  сбъдната мечта.
В спретнатите лехи на оранжерията виреят над 15 вида домати – от лилави или шоколадовокафяви до жълти чери с червени райета. Семейството отглежда още къдравото зеле кейл, пъстри  моркови (виненочервени отвън и жълти отвътре), листното цвекло манголд. Засаждат още нар, френско грозде и лози, ябълки, круши, смокини и череши. Сред младата овощна градина има и няколко кошера с пчели, които да се грижат за опрашването.

Валентина и Кристиан вече са изпитали разочарованията от обратите на времето, от поразиите на мравките, от непригодността на някои чужди сортове, борят се и с киселинните дъждове, които тровят почвата и създават условия за нови болести. Но въпреки трудностите, държат да отглеждат чиста продукция, без пръскане дори с биопрепарати. Разчитат на сеитбообращението, на полезните насекоми и взаимодействието между различните видове растения.
Те третират посевите с настойка от коприва, засаждат чубрица, латинки и невени, за да отблъсква миризмата им неприятелите, и торят единствено с биохумус. А за да го добиват, вече са създали  малка ферма за червени калифорнийски червеи.

Занапред двамата ще търсят работа в Европа, за да са по-близо до ранчото. „Искаме този бизнес да се развие, но за да продължим да инвестираме в него, се налага да търсим доходи от друго препитание, защото осъзнаваме, че поне няколко години фермата ще бъде на загуба. Потръгне ли, вече няма да се налага да работим извън България. Това е дългосрочна инвестиция, създаваме нещо, което ще се гордеем да оставим на нашите деца и внуци“, казва Валентина.
А Кристиан добавя:  „Когато желаеш искрено нещо, то рано или късно се случва. Хората казват „късмет“. Не, късметът не пада от небето. Ти работиш за него. Затова действаме лека-полека... Ако сме живи и здрави и се развиваме със същите темпове – бъдещето изглежда много добре. Имаме близо 70 декара земя, от които обработваме едва 25. Отделно 5 декара лозе. И когато разработим целия потенциал на земята, ще можем да кажем, че нещата са тръгнали сериозно и вървят както трябва”.

В категории: Съвети за земеделието , Горещи новини