Водоплаващите птици са изложени на множество рискове, един от които е инвазирането им с паразити. Тези видове птици са изключително лесни за отглеждане,
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
бързо наддават на тегло и напоследък представляват голям интерес за стопаните. Те не са капризни към храната, отглеждат се свободно пуснати и лесно могат да се заразят с различни паразити, обитаващи стомашно-чревния и белодробния тракт.
Една от най-широко разпространените нематодози е амидостомозата по гъските. Причинителите й са глисти с дължина от 10 до 25 мм, които паразитират в кератиновия слой под мускулестия стомах (мелничката). Птиците приемат ларвите с водата и храната.
Болестта е широко разпространена в цялата страна и засяга предимно малките гъсета от месец април до август. Възрастните гъски са носители на инвазията, която презимува у тях. Когато зимните месеци са по-студени, яйцата и ларвите на паразита, намиращи се на пасището, загиват. Заразяването на малките гъсета се улеснява, когато се използват едни и същи пасища както за младите птици, така и за възрастните. Голяма роля за разпространение на болежката имат и дивите гъски, които пренасят инвазията на огромни разстояния.
Амидостомите (глистите) разрушават кератиновия слой на мускулестия стомах, причинявайки възпаление на лигавицата му и нарушават неговата функция, което води до смущения в по-нататъшното смилане на храната. Следствие на това тя трудно се усвоява, а резорбцията на веществата става само частично. Това от своя страна води до бавно и неефективно угояване на гъските, забавяне на растежа и увеличаване на угоителния период.
Клинично заболяването се диагностицира доста трудно, тъй като симптомите обикновено не са характерни и често остават незабелязани. Болните гъсета показват намален апетит, повишена жажда, апатичност, бързо отслабване, забавяне и спиране на растежа, синдром „клека“ (мускулна дистрофия) и висока смъртност. Обикновено тези признаци се срещат и при много други заболявания (хелминтози, токсикози, недоимъчни състояния и др.).
Един от типичните симптоми на амидостомозата обаче е, когато при вдигането на птицата, хваната за краката с главата надолу, от човката й изтече ръждивокафява течност. При аутопсия, ако се среже мускулестият стомах, в него се откриват самите паразити – глисти с керемиденокафяв цвят.
За лечение се използват някои от следните препарати: Piperatrin – във водата за пиене, Levamisol – по 0,020-0, 030 г на килограм тегло, Panacure – 1-2 мл/кг т. и др.
Профилактиката включва поголовно обезпаразитяване на гъските, оставени за разплод през месеците декември-януари, когато не излизат на паша и още не са започнали да снасят яйца. По възможност малките гъсета е добре да се отглеждат отделно на пасища, където през текущата година не са пускани да пасат възрастни гъски. След направеното обезпаразитяване третираните гъсета се преместват на нови пасища.
Циатостомозата по гъските се предизвиква също от глисти, които паразитират в трахеята и бронхите и се хранят с кръв. Птиците се инвизират предимно с ларви, запазени в дъждовните червеи, които представляват междинен гостоприемник на паразита. Попадайки в червата на птиците, ларвите мигрират през дясната половина на сърцето до белите дробове.
Болестта се среща огнищно в цялата страна. Диагнозата се поставя сравнително лесно. Заболяването е съпроводено със затруднено дишане с хрипове, кашлица и кихане, широко отваряне на човката за поемане на въздух и тръскане на главата, изтичане от човката и ларинкса на кървава слуз, бързо отслабване с парези на крилата и краката, избеляване на лигавиците и висока смъртност. Много често след кашличен пристъп последва внезапна смърт от задушаване.
Лечението се извършва по същия начин и със същите препарати както при амидостомозата.
