Сред тях имаше и много деца – най-младите родственици на прославения революционер
Автор: доц. Христина Катранушкова, член на Управителния съвет на сдружение „Тодор Каблешков“
В слънчевия летен ден на 25 юни красивият възрожденски град Копривщица е необичайно оживен. Още от рано сутринта в него пристигат стотици гости от цяла България. Всички те са потомци на великия българин Тодор Каблешков, който преди 140 години оттук удари камбаната на Свободата на 20 април 1876 г.
Това е деветата родова среща на големия Каблешков род, посветена на 165 години от рождението на революционера и на 140-годишнината от Априлската епопея. Нейни организатори са сдружение „Тодор Каблешков“ и Дирекция на музеите в Копривщица.
Каблешковият род е един от малкото щастливи български родове, за които миналото е известно и за него има достоверни документи.
Негов родоначалник е дядо Никола, роден около 1720 г. Той има трима сина – Дончо, Вълко и Недко, които пък поставят
началото на трите големи клона на фамилията и от тях започва историята на възрожденския копривщенски Каблешков род.
Дончо Николов Каблешков е роден около 1750 г. Той имал четири сина – Лулчо, Стоян, Никола, Тодор, но и три дъщери – Пена, Рада и Мария.
Лулчо Дончов Каблешков е бащата на безсмъртния Тодор Каблешков – председател на Копривщенския революционен комитет и автор на историческото кърваво писмо, с което обявява началото на Априлското въстание.
Проучени са и са известни всички наследници – синове и дъщери на трите клона на рода (на Дончо, Вълко и Недко). Те са отбелязани в родословното дърво, което непрекъснато се актуализира и е изложено в музея на Тодор Каблешков в родната му къща.
Първата родова среща на Каблешковия род се провежда през 1983 г. в Копривщица, след което редовно започват да се организират подобни инициативи и в други места, свързани с живота и революционната дейност на Тодор Каблешков – в София, в Белово, където той е бил първият български началник на жп станция по трасето Белово-Цариград, и в троянското село Чифлик, в околностите на което бунтовникът е заловен от турците заедно с другарите си след разгрома на въстанието.
Естествено, най-много са срещите, провели се в Копривщица. Те се организират от родовия комитет с председател Райна Каблешкова. Тя е историк и автор на много исторически издания, свързани най-вече с революционната дейност на именития й родственик и на други видни копривщенци. Подробни сведения за потомците на Каблешков може да се прочетат в нейната книга „Човек без род – дърво без корени“.
Каблешковият род е дал на България четирима генерали, седем професори с големи постижения в различни области на науката, много учени, поети, музиканти и талантливи художници.
През 1997 г. се създава сдружение „Тодор Каблешков“ със седалище в София, с идеалната цел да организира възпоменания, чествания, родови срещи. Негов председател е Райна Каблешкова.
Деветата родова среща на Каблешковия род започна с поклонение на гроба на Тодор Каблешков, който се намира в двора на църквата „Успение Богородично“. Множеството потомци се поклониха пред вечния дом на революционера и с едноминутно мълчание на колене почетоха паметта на своя велик родственик. Гробът му беше отрупан с венци и цветя и загоряха стотици свещи.
Срещата продължи в двора на галерия „Палавееви къщи“ – красиво оформен малък парк с музейна сграда. Това е къщата на копривщенеца Ненчо Палавеев, който е направил крупно дарение на града през миналия век за построяване на училище, читалище и други сгради и благоустрояване, чийто живот и дело „Десант“ вече подробно е описвал.
На входа на галерията ученици посрещнаха всеки от гостите с китка здравец. На голяма поляна с много цветя бе изнесена вълнуваща литературно-музикална програма. Тя започна с изпълнение на оркестър за духова музика към училището в Копривщица.
С горещи аплодисменти бе посрещнат целият репертоар на трупата, както и българските народни песни, изпълнени от ученици, а също и театралната сценка, възпроизвеждаща разпита на Тодор Каблешков.
Поздравления по случай деветата родова среща на потомците на Тодор Каблешков отправиха председателят на Общинския съвет на Копривщица и кметовете на Белово и Каблешково.
От Висшето транспортно училище, чийто патрон е видният революционер, произнесе слово проф. Мария Ночева. Приветствени адреси имаше и от български училища, носещи името на Тодор Каблешков.
Каблешковият род, както бе споменато, е дал на България много талантливи художници. С тяхното творчество запозна гостите доц. Марина Теофилова от Факултета по изобразително изкуство към университета във Велико Търново.
Участниците в родовата среща с голям интерес разгледаха изложбата „Каблешковият род рисува“, уредена в музейната сграда на галерията. Разглеждайки я, човек остава удивен от факта, че между потомците на героя са се родили такива талантливи майстори на четката.
Родствениците се запознаха и с творчеството на Недко Каблешков, дългогодишен директор на художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, автор на много изложби и носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“. Сред представените творци бяха и Никола Радомиров, Вельо Биволаров, племенник на Тодор Каблешков, който работи с акварел и молив, известният живописец и график Иван Приматаров; Елена Каблешкова, която също твори живопис и графика; Марина Каблешкова-Богданова, чието живописно амлоа е в сферата на иконописа, натюрморта и пейзажа; Станимир Божилов, изявяващ се със стенопис, графика и живопис, преподавател в НБУ, който е изписал църкви на полярния кръг и в Коми.
Изложени бяха и творби на проф. Стоян Куюмджиев, преподавател във Факултета по изящни изкуства на Националната художествена академия, автор на мозаечно пано с образа на св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим и на мозаечни композиции в НДК, както и на Георги Васев, Аделина Вълканова, Вълкан Вълканов и сюрреалиста Димитър Богданов.
Много добро впечатление остави фактът, че на родовата среща присъстваха много млади потомци на рода, а и много деца – най-младите родственици на Тодор Каблешков.
Будни потомци на Каблешковия род, четете и после пишете. Цитираното от вас мозаечно пано с образа на св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим е дело на скулптора Любомир Далчев и арх. Нено Ямантиев и е поставено през 1929 г.
Стоян Куюмджиев е автор на мозаечното пано, изобразяващо братята Св. св. Кирил и Мегодий и е поставено в криптата през 1975 г.
