Маларията е най-важното екзотично заболяване, което пътуващите трябва да избягват. В голяма степен то е предотвратимо, ако се съчетае адекватното предпазване от комари, химиопрофилактика и търсене на медицинска помощ при всеки фебрилитет след завръщане от маларийна страна. Трябва да се знае, че инкубационният период на болестта е дълъг и тя може да се изяви месеци след завръщане, както и че профилактиката не е ефективна в 10%.
Рискът от заболяване варира и се определя от посещаемия район, продължителността на престоя, сезона, климата, надморската височина (много рядко над 2000 м) и броя на ухапванията от комари. Опасността е най-голяма при пребиване в Африка, Централна и Южна Америка, Индийския полуостров и Средния изток. Най-тежката малария (тропическа малария) е разпространена в Африка, където се регистрират 90% от всички смъртни случаи от това заболяване. Допълнителен неблагоприятен фактор е увеличаващата се резистентност към хлороквин – най-евтиният антималарик.
Поради масовата резистентност на маларийните плазмодии към хлороквин, последният има много ограничено използване. Евтина алтернатива е доксициклинът. Негово предимство е бързо настъпващата антималарийна активност. Понеже профилактиката не е напълно ефикасна, при всяко фебрилно състояние до 3 години след завръщане от маларийна страна, особено в първите 2 месеца, винаги трябва да се изследва кръв за малария.
Диарията е най-често срещаният друг здравословен проблем при пътуване в развиващите се страни и се регистрира при около 1/3 от случаите. Появява се в първите 2 седмици от пътуването и продължава около 4-5 дни. Въпреки че завършва с оздравяване, при около 1/3 се налага постелен режим, при около 40% – промяна на маршрута на пътуването, и при 1% хоспитализация. Рискът е най-голям, когато отправната точка е Африка, Латинска Америка, Средният изток и Азия. Други рискови фактори са имуносупресия, хипохлорхидрия, улцерохеморагичен колит, болестта на Крон в ранната детска възраст.
Основните причинители са бактерии – ентеротоксигенните Е, coli, Campylobacter, Salmonella и Shigella.
Предпазването включва информираност относно рисковите фактори и хигиена на храната и водата.
Рискови фактори са прием на чешмяна вода, напитки с лед и пресни сокове, храненето в малки ресторанти или купуването на храна от улични търговци, и плодове, необелени от самия пътник.
Рутинно не се препоръчва антибиотична профилактика, но при някои контингенти, напр. имунокомпрометираните, тя е наложителна.
Рискове на околната среда или още болести, свързани с вода, са другите проблеми, които може да ни застигнат при посещения на далечни дестинации.
Плуването и къпането в реки и езера носи риск от заболяване от шистозомиаза и лептоспироза в определени райони на Африка и Южна Америка.
При плуване в басейни с недостатъчно хлорирана вода пък има риск от криптопоридиоза, ламблиоза, хепатит А. Ходенето боси може да ни докара заболяване от кожна форма на ларва мигранс, стронгилоидоза.
Използването на въздушен транспорт също не е съвсем безопасно. По време на полетите на дълги разстояния редица фактори могат да повлияят неблагоприятно върху здравето и благосъстоянието на пасажерите.
Особено внимание се отделя на риска от развитие на тромбоза на дълбоките вени. За щастие, тя е рядко срещана неприятност и може да се получи само при определени условия: бременност, наскоро претърпени операция или травма, при хора, прекарали тромбоза или с малигнени заболявания. За намаляване на риска от тромбоза се препоръчва максимално движение, доколкото то е възможно на самолета, гимнастика на долните крайници на всеки половин час за намаляване на стазата, приемане на достатъчно течности.
Jetlag и „настройване“ на биологичния часовник – това състояние се проявява при пресичане за кратко време на три и повече часови зони при пътуване на изток-запад или запад-изток (трансмеридиално пътуване). Развива се в резултат на десинхронизация на ритъма сън-бодърстване и други циркадни цикли (хормонален, температурен ритъм).
Обичайните симптоми са нарушение на съня, загуба на апетит, гадене, отпадналост и невъзможност за концентриране.
За по-леко преодоляване на „настройката“ е нужно достатъчна почивка и сън преди, по време и след полета, лека храна и приемане на достатъчно течности в самолета, понякога и леки седативи. Приемащите инсулин и орални контрацептиви се нуждаят от консултация със специалист с оглед необходимостта от корекция на дозировката.
Завърналите се от тропически страни трябва да съобщят на общопрактикуващия лекар за своето пътуване. Трябва да се знае, че някои заболявания като лепроза, филариаза, туберкулоза и бяс имат много дълъг инкубационен период и симптоматиката им може да се изяви дълго след завръщането.
