Капанът „Белене” и неговата употреба

Автор: Борислав Михайлов

Решението на Арбитражния съд в Париж, с което България бе осъдена да плати над 1 милиард лева за поръчаното оборудване за АЕЦ „Белене”, сякаш за пореден път отвори кутията на Пандора, от която изскочи до болка познатият капан с проекта за „Втора атомна”.
За съжаление пръв в него падна или избра да се хване премиерът Борисов, който с непремерено и дори откровено популистко говорене пусна за пореден път тази близо 30-годишна  говорилня. Оттук нататък няма да има връщане, чак до президентските избори.

Препирните за съдбата на проекта за АЕЦ „Белене” ще горят като истинска верижна реакция, икономическите аргументи ще бъдат използвани кому както е удобно. Но практически винаги това ще се случва в светлината на определени политически пристрастия, свързани с Русия и нейното влияние върху българския политически и икономически живот.
Не е новост и това, че всичко ще се разиграва в ситуация, която шахматистите наричат цунг-цванг – т.е. лоша позиция, при която няма полезен ход, а само такива, които влошават нещата.

Така публиката ще получи поредното изкуствено сгорещено политическо лято, а кандидатите за „Дондуков” 2 вероятно ще говорят повече за проекта „Белене”, отколкото за демографската катастрофа, борбата с престъпността и преодоляването на бедността.

Седмица, месец, година...

Работи се по три възможности да се поднови строителството на АЕЦ “Белене”, обяви премиерът Бойко Борисов, преди да отлети за Иран, където отиде с много голяма енергийна кошница, а се върна с договорения от Десислава Танева износ на мед и пилешко за ислямската република.
Както и да е – пазаруването с голяма кошница е обичайно за политиката – дори повече, отколкото стилистичните похвати, при които във второто изречение отричаш това, което си казал в първото.

В нашия случай министър-председателят на България първо казва, че се работи (не се обмисля – работи се!) по три възможности да се възобнови изграждането на АЕЦ „Белене”, а после съобщава като втора възможност (?)  вече анонсираното намерение да продадем на иранците поръчания и готов реактор за „Белене”. Нима, ако се поднови строителството за трети път ще поръчваме реактор(и) за „Втора атомна”.
Третата възможност, която всъщност е втора, предвижда проектът „Белене” да бъде обявен за приватизация – т.е., да се търси частен инвеститор, който да построи централата за своя сметка и без държавни гаранции за изкупуването на произведената електроенергия.

Въпрос на седмици е да се реши как ще се действа, каза още Борисов в Иран. Освен това отказа да отговори кой е най-добрият вариант според досегашните анализи и се аргументира с реторичен въпрос към придружаващите го журналисти: “Нормално ли е сега да четат в Иран и другите страни какво мислим да правим? Бъдещото време е присъщо само на комунистите. Само “ще, ще и ще”. Видяхме тяхното “ще” какво е. Имаме един гьол. Имаме да плащаме милиарди и нямаме нищо. Това са постигнали през годините. Моля ви за месец време търпеливост, за да намерим решение.”

Между другото, и в Техеран премиерът Борисов не изневери на навика си да обвинява управлявалите преди него за неуспехите и проблемите на сегашното управление.
„Ако бяха свършили каквато и да било работа, през 2009-а АЕЦ “Белене” щеше да се строи, а ние да продължим. Те не свършиха нищо. Щом са спали до 2009 г. и всичко дойде при мен, сега ще мълчат и ще ме гледат как се мъча, за да намеря най-правилното решение”, тросна се министър-председателят.

Което пък е повод да се припомни, че лично той, както и ГЕРБ, през годините демонстрираха и защитаваха три коренно различни позиции по отношение на проекта „Белене” – от категорично одобрение „Ще я строим, разбира се, това е въпрос на национална сигурност”, през познатата и използвана и до днес описателна оценка – „Това е един гьол, в който са налети милиарди”, та до изтъкване на неговата лична заслуга, че като премиер в две правителства е спрял всичките големи руски инфраструктурни проекти у нас – за нефтопровода Бургас – Александруполис, АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”.

В момента обаче  потокът  - Южен или Турски - е напът да възкръсне като следствие от възстановяване на добрите отношения между Москва и Анкара, а самият Борисов признава, че се обмислят три варианта за рестартиране на АЕЦ „Белене“. 
За съжаление изводът е, че Москва последователно отстоява своите икономически и политически интереси, което не може да се каже със същата категоричност за което и да е българско правителство.

Ручаха ли депутатите жабета

Всъщност ситуацията около проекта „Белене” може да бъде разглеждана не само като уравнение с много неизвестни, а и като равенство, намерило своето решение.
Както е известно, на 27 февруари 2013 г., след разгорещени спорове по две проекторешения, свързани с референдума за ядрената енергетика, със 114 гласа „за” (ГЕРБ и Синята коалиция) и 40 гласа „против” депутатите гласуваха за окончателно спиране на проекта АЕЦ „Белене".

В документа се посочва, че Народното събрание подкрепя решението на правителството за спиране на проекта „Белене" и окончателното му прекратяване. В решението се казва още, че трябва да се ускорят процедурите по удължаване на срока за експлоатация на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй", както и да се започнат процедури за строителството на 7-и блок на площадката край  „Козлодуй".
Другото проекторешение по тази тема бе внесено от БСП и предвиждаше отмяна на предишното решение на Народното събрание от 2012 г. за спиране на проекта „Белене".  То обаче бе отхвърлено с 96 гласа „против” и едва 33 гласа „за”.

Така всъщност завърши сагата около националния референдум  дали да се строи АЕЦ „Белене”. По ирония на съдбата той се проведе няколко седмици след 1 януари 2013 г., когато по първоначалните разчети трябваше да бъде прерязана лентичката на първия 1000-мегаватов реактор на „Втора атомна”.
Около 60% от участниците в референдума се обявиха за развитие на атомната енергетика чрез строителството на нова АЕЦ, но той нямаше задължителен характер, тъй като гласуваха по-малко хора, отколкото на последните парламентарни избори. Това остави решението в ръцете на депутатите.

Както е видно, в момента е в сила решение на Народното събрание за спиране изпълнението на проекта за АЕЦ „Белене”. От тази гледна точка това, че вече се работи по три варианта за възобновяване на строителството на АЕЦ „Белене”, изглежда най-меко казано незаконосъобразно.
Вместо да се нарушава ясно и недвусмислено решение на Народното събрание, вероятно би могло усилията на министри, юристи и експерти да бъдат концентрирани в минимизиране или дори компенсиране на щетите от решението на Арбитражния съд в Париж.

Безспорно действие в тази посока би било продажбата на поръчаното оборудване , но е редно да се каже в прав текст, че по този начин надали ще си върнем дори и 75% от сумата – доказват го резултатите от продажбата на първия поръчан и получен реактор за „Белене”, който руснаците купиха от нас и монтираха на Воронежката АЕЦ.
Остават въпросите защо правителство не обжалва решението на Арбитражния съд в Париж, както и дали през последните години са предприети достатъчно активни формални и неформални стъпки на всички възможни нива между София и Москва за постигане на споразумение, без да се стига до арбитраж.

От обявяване на решението на арбитража нашата страна плаща за лихви всеки ден по 167 000 евро, а общата дължима сума на руската компания  „Атомстройекспорт” – нека повторим това – е минимум 550 млн. евро.
Би било прекалено опасно от всякаква гледна точка – политическа и икономическа – ако премиерът Борисов се „върже” на натиска, оказван от БСП и АБВ за възобновяване на строежа на АЕЦ „Белене”.
Освен че подобно решение трябва да мине през парламента, то за пореден път ще ни вкара в този специфичен атомен капан.

Характерното за него е, че всяко отлагане във времето или промяна на вече взети решения генерира огромни, буквално многомилионни загуби, а самият проект се оскъпява през годините, което още повече поставя под съмнение неговата икономическа целесъобразност.
И не на последно място – дори и да приемем теоретичната вероятност за приватизация на проекта и някой ден АЕЦ „Белене” да грейне като американските ТЕЦ-ове в „Марица-Изток”, остава рискът от наличието на един подобен обект във времена, когато тероризмът завоюва нови територии и поразява цели в сърцето на Европа, а ние оставаме дори без изтребители за охрана на въздушното си пространство. 

Капан с часовников механизъм

Още преди години лидерът на НФСБ Валери Симеонов нарече проекта за АЕЦ „Белене”, както и за строителството на „Южен поток” капани за бели мишки, измислени от геополитическите стратези в Москва.
Както се вижда и при двата проекта, тези капани продължават да действат година след година, дори когато има формално окончателни решения за спирането им – както е в случая с „Белене” и гласуването на българското Народно събрание или с „Южен поток” и разпореждането на президента Путин.

В дните, когато премиерът Борисов и забулените като мюсюлманки министърки Теменужка Петкова и Десислава Танева опипваха почвата за нещо ново в отношенията с ислямска република Иран, у нас енергийният експерт и бивш посланик в Русия Илиян Василев сравни идеята за възобновяване на проекта „Белене” с филмовата поредица „Умирай трудно”. Преди години Василев работи и за „Делойт”, която бе финансовият консултант на проекта за тази АЕЦ.
"Няма смисъл да се залъгваме. АЕЦ "Белене“ не може да стане. Премиерът трябва да говори по-прецизно, защото създава изкуствени и неоправдани очаквания. Не може да има частен проект АЕЦ "Белене“. Това го казвам като човек, който доста време е посветил на този проект", заяви пред БНР Илиян Василев.

В политическото говорене обаче няма невъзможни неща. Темата за АЕЦ „Белене” неведнъж вече е била „притча во языцех” и видимо ще бъде употребена още веднъж. Няма значение, че повечето от ролите са отдавна разпределени -  както при апологетите на този проект, така и при неговите отколешни противници.
Що се касае до премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов – той е може би единственият политик, пребивавал и в двата лагера, успявайки да извлече от това дивиденти за себе си и своята партия.
Това означава, че и този път Борисов ще получи своите „няколко седмици” или колкото време пожелае и ще го употреби както само той умее.
Което няма да промени факта, че капанът „Белене” щракна за пореден път.


Групата за натиск в парламента:
За какво ви е този проект!
„Заявяваме своето категорично несъгласие както с внесения законопроект, така въобще с насаждането на идеята, че изграждането на атомна електроцентрала на площадката в Белене е полезно за България.

В този си вид, в който беше подготвен проектът, наливането на милиарди в него, както и окончателният трагичен резултат, по никакъв начин не са в полза на България", каза лидерът на НФСБ и председател на парламентарната група на „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО“ Валери Симеонов.
На 13 юли той и колегите му от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов, както и Методи Андреев от ГЕРБ (така наречената група за натиск в парламента по казуса КТБ) дадоха съвместен брифинг.

Четиримата се обявиха срещу строежа на „Белене“ в каквато и да е форма. Ядрена централа се изгражда, когато няма ток, България в момента ползва половината си мощности, добави Мартин Димитров. Според него, вместо да се възражда проектът, сега е моментът да се търси отговорност за държавните 2 млрд. лв., които са прахосани за "Белене", и 4-те милиарда, изчезнали от КТБ. Ако някога въобще се стигне до изграждането на атомна електроцентрала на тази площадка, то тя трябва да бъде реализирана от чужд инвеститор, за негова сметка и с всички последствия от продажбата на ел. енергия, каза още Валери Симеонов. Той добави, че има сериозно политическо мнозинство, което няма да допусне възраждането на този пагубен за България проект.


Анализирай това
Ако бяха свършили каквато и да било работа, през 2009-а АЕЦ “Белене” щеше да се строи, а ние да продължим. Те не свършиха нищо. Щом са спали до 2009 г. и всичко дойде при мен, сега ще мълчат и ще ме гледат как се мъча, за да намеря най-правилното решение.
Бойко Борисов

В категории: Анализи , Горещи новини