На 20 юли почитаме пророк Илия. Името му значи крепост Господня
На 20 юли православната църква почита паметта на свети пророк Илия (Илинден). Той бил потомък на свещеническия Ааронов род. Живял по времето на израелския цар Ахов, известен като защитник на идолопоклоничеството.
Според предание бащата на Илия имал странно видение за сина си. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревоженият баща разказал за това на свещениците.
Един от тях му казал: „Не се бой! На детето ще почива Божията благодат. Словото му ще бъде като огън, силно и действено. Животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън!“ Името Илия значи крепост Господня.
В българските представи той се смята за повелител на небето и небесните стихии, господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете. От него зависи земната благодат.
В чест на светеца всяка година се колят курбани. Домакините месят обредни пити. В някои части на страната се организират общоселски сборове, на които пренасят в жертва мъжко животно – бик, вол или овен.
След като курбанът се освети от свещеник, на висока поляна извън селото или под вековни дъбови дървета се подреждат празнични трапези. Жертвоприношението се прави, за да се умилостиви светецът и да предпазят нивите от градушка и наводнения.
На 20 юли своя храмов празник отбелязва Тържишки-Струпецки манастир „Св. пророк Илия“. Той се намира в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан. Разположен е в живописната местност край река Искър, на около 4,5 км от село Струпец, община Роман.
За по-старата му история съществуват оскъдни сведения. Манастирът е съществувал още от началото на ХVІ в. В околностите някога имало тържище (пазар), откъдето и името му Тържишки. В края на ХVІІ в. манастирът е опожарен от турците. Дълго време не е бил възстановен, тъй като всичките му земи, включително и тези, върху които се намира, са били превърнати в имоти, предоставени на завоевателите. До 1850 г. земята е била владение на фамилията Карамустафа от с. Роман. До двадесетте години на ХІХ в. църквата е служила за конюшня.
Според манастирската летопис възстановяването на обителта започнало през 1824 г. Димитраки хаджи Тошин от Враца наел работници, които нощем поправяли порутения покрив. Той съумял да привлече към делото си врачанския митрополит Доситей, който положил големи усилия да освободи земите на стария манастир.
Предполага се, че през 1827 г. е успял да получи съгласие от Карамустафови и местния аянин да възстанови манастира, защото през тази година тук идва от Гложенския манастир йеромонах Паисий. По време на неговия престой започнало изграждането на жилищна сграда, южно от църквата.
В началото на 50-те години започнали сериозни строителни работи. Струпецкият манастир се превърнал в духовно и революционно средище. Тук между 1859 и 1868 г. е живял и работил книжовникът Дамаскин Хилендарец. Неведнъж са намирали убежище зад стените му Васил Левски, Никола Обретенов, Мито Анков.
Жилищната сграда е една от най-красивите манастирски постройки от ХІХ в. През 1851 г., по времето на игумена Паисий със съдействието на черепишки монах Йосиф започнало изграждането на нов жилищен корпус. Средствата били събрани от „боголюбивите граждани“ на Ловеч и околните села. Главният майстор бил Витьо от известното дюлгерско село Брусен. Сградата била завършена през 1857 г., майсторът е отбелязан в паметния надпис в чердаците с титлата „Архитект“.
През 1862 г. южно от съборната църква била издигната голяма каменна чешма с четири чучура. Украсена е с каменни релефи в духа на северозападно българските народни традиции. Релефите са на змия, преследваща птица, гущер, ламя, бухал, сокол, дива котка – персонажи пазители и покровители.
До старата църква днес се откроява и новопостроеният през 1991 г. храм. Понастоящем манастирът е действащ.
