Горещниците в парламента ще са точно преди ваканцията

Автор: Анна Александрова

Тазгодишните „горещници” в Народното събрание ще бъдат на 28, 29 и 30 юли – в последните три пленарни заседания преди лятната ваканция на депутатите. Всъщност тези дати от календара съвпадат и с вижданията на синоптиците за истинските горещници, независимо от наложилата се у нас традиция те да се отбелязват по нов стил на 15,16 и 17 юли.
В случая обаче, астрономическия и църковният календар нямат нищо общо – в пленарната зала на парламента ще ври и кипи, защото предстои разглеждането на второ четене на измененията и допълненията в Закона за съдебната власт, на прословутия антикорупционен закон, свързван с вицепремиера Кунева, както и избирането на председател на Комисията за финансов надзор (КФН).

Възможно е за първо четене в пленарна зала да бъде вкаран и проектозаконът за противодействие на тероризма, който в сряда бе „пуснат” от Комисията по вътрешна сигурност, но опозицията го определя като „недоносче”.
Тези три закона, както и новоназначението в КФН, което става доста прибързано и със само един кандидат, гарантират високи градуси на дебатите в последната работна седмица на депутатите.
Вероятно ще има и недостиг на време, удължаване на пленарни заседания до изчерпване на дневния ред, а може би и проблеми с кворума. Всичко това са познати прийоми за всяко българско Народно събрание, доказващи че и там важи правилото, че каквото сам си направиш – никой не може да ти го направи.

Между другото, антикорупционният закон на Кунева бе в ролята на „горещ картоф” и миналата година по същото време. Тогава законопроектът беше бламиран от цели 7 парламентарни групи в последния работен ден преди ваканцията.
Това стана с игра с кворума, въпреки опитите на РБ да се удължи заседанието до приемането му  и остана за есенната сесия на Народното събрание, когато пък бе отхвърлен на първо четене.
Така се стигна до преработването на закона и до приемането му на първо четене на 30 юни 2016 г., въпреки че преди това не получи одобрението именно на Комисията по борба с корупцията.

Какво ново в Закона за съдебната власт?

Парламентарната правна комисия прие на второ четене в сряда втория пакет от промени в Закона за съдебната власт. Това стана след четири заседания в двете седмици след гласуването на проекта на първо четене. Всъщност законопроектът съдържа над 200 параграфа, което означава, че за приемането му на второ четене в пленарна зала ще е нужно наистина много време.
Една от важните промени в проекта е по идея на депутата от Патриотичния фронт Христиан Митев, който предложи да се запише, че авторите на сигналите срещу магистрати, които ще бъдат разглеждани от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), не могат да бъдат анонимни, а да подписват сигналите си с име, адрес и ЕГН.
Предложението на патриота бе подкрепено от деветима депутати от всички парламентарни групи с квота в комисията, без тези от ГЕРБ, които гласуваха „въздържал се”.

В заседанието участва и министърът на правосъдието Екатерина Захариева, която се обяви против предложението на Митев с аргумента, че е по-важно какво пише в сигнала, а не кой го е подал. Което пък е повод да припомним, че и в антикорупционния закон на Кунева има текстове за анонимните сигнали, които депутати подлагат на остри критики вече повече от година.
По волята на членовете на Правната комисия в проектозакона за съдебната власт бе заличен и текстът, според който лице, което е пода-ло сигнал, не може да носи отговорност.

Вместо това бе записано, че подателите на неверни и клеветнически сигнали срещу магистрати - за незаконни доходи, конфликт на интереси, за непочтено поведение, което уронва престижа на съдебната власт или накърнява независимостта, трябва да носят отговорност по общия ред, когато засегнатият от твърденията им реши да търси удовлетворение.

И още нещо, което е с привкус на екзотика. Депутатите отхвърлиха идеите да има независим заместник на главния прокурор по корупция, както и магистратите да декларират членството си в масонски или други неформални организации, но задължиха съдиите, прокурорите и следователите да декларират съсловните организации, в които членуват.
След заседанието на Правната комисия министър Екатерина Захариева изрази надежда законът наистина да бъде приет преди лятната ваканция на депутатите.

Поредно състезание с един участник

След като преди седмица мнозинството в парламента форсира процедурата за избор на председател на Комисията за финансов надзор (КФН), като съкрати от 14 на 5 дни срока за номиниране на кандидати, в сряда стана ясно, че за пореден път ще наблюдаваме състезание с един участник.
Това вече се случи при избора на ръководители на КЕВР и Комисията за защита на конкуренцията.
Единствената номинация за нов шеф на КФН бе направена от ГЕРБ, а огласяването й оправда слуховете, които витаят вече повече от месец.

За наследник на Стоян Мавродиев, чийто мандат изтече на 18 юни, е предложена Карина Караиванова-Ганозова, която в момента е зам.-министър на финансите.
Очаква се Караиванова да представи своята концепция за управление на финансовия надзор в понеделник, за да бъде одобрено назначаването й в сряда – 28 юли. Преди това кандидатката трябва да бъде изслушана от парламентарната Комисия по бюджет и финанси.


В категории: Политика , Горещи новини