Материалите са събрани в 80 тома, а за написването на обвинителния акт бяха нужни 4 години
Автор: Михаил Борисов
Четири години след кървавия терористичен акт на летището в Сарафово, при който загинаха петима граждани на Израел и българинът Мустафа Кьософ (шофьор на взривения автобус), а 38 израелски туристи и техният екскурзовод бяха ранени, прокуратурата внесе обвинителния акт в Специализирания наказателен съд.
Всъщност за тероризъм пред съда няма да бъде изправен извършителят Мохамед Хасан Ел Хюсейни, защото той загина при взривяването на автобуса с израелски туристи, а неговите помагачи - Мелиад Фарах, австралийски и ливански гражданин, и Хасан ел Хадж Хасан - с канадско и ливанско гражданство.
За престъплението „тероризъм” Наказателният кодекс предвижда от 15 до 30 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.
Почти половин година след атентата, по време на първото правителство на ГЕРБ, България зае официалната позиция, че зад него стои военното крило на "Хизбула” - шиитска военизирана ислямска организация и партия, базирана в Ливан и възприемана от редица държави, вкл. и България, като терористична организация.
Терористите Мелиад Фарах и Хасан Хасан са в неизвестност и се издирват с така нар. „червена бюлетина” чрез Интерпол и Шенгенската информационна система. Делото в съда видимо ще започне в тяхно отсъствие. Има хипотези, че е възможно двамата ливанци да не са вече между живите.
Първото дело за тероризъм след 1989 г.
Това е първото дело с предмет тероризъм в най-новата ни история, изтъкна неотдавна в Бургас главният прокурор Сотир Цацаров. (Терористичните актове във Варна, Пловдив, Сливен и Буново бяха в периода 1984-85 г.) Обвинител №1 обясни, че съгласно последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, обвинителният акт ще бъде внесен в Специализирания наказателен съд, а не в съда по мястото на извършване на престъплението – в случая Бургаския окръжен съд.
Цацаров изтъкна, че делото е изключително обемно: материалите са събрани в над 80 тома, разпитаните свидетели са над 180, а извършените експертизи са 100, като само съдебномедицинските експертизи са 48.
„Доказателствата по реда на международна правна помощ са събрани чрез 22 поръчки, включително от страни като Ливан и Мароко, с които за първи път влизаме в такива отношения”, допълни той. Стана ясно, че молби за правна помощ са били изпратени още до Австралия, Австрия, Израел, Италия, Канада, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Чехия и Холандия.
Казаното от главния прокурор в известна степен обяснява защо за написването на обвинителния акт бяха нужни цели 4 години, въпреки че имената на извършителя и помагачите му бяха огласени още през 2014 г., а самоличността на атентатора Мохамед Хасан Ел Хюсейни беше доказана чрез ДНК експертиза.
Заради сложността на това дело Сотир Цацаров бе попитан дали Специализираният наказателен съд има капацитет да се справи с предстоящия процес. Главният прокурор демонстрира убеденост и посъветва да не се подценяват възможностите на българския съд.
Оптимизъм с удължен срок на действие
Всъщност в случая би могло да се говори и за надценяване на възможностите на българската прокуратура, но това е по-скоро въпрос на интерпретация. Факт е обаче, че още преди три години главният прокурор обяви, че изготвянето на обвинителния акт е на финалната права.
На 12 септември 2013 г. Сотир Цацаров заяви, че до март следващата година прокуратурата ще направи всичко възможно да внесе обвинителен акт за атентата в Сарафово. Тогава той поясни, че за двама от терористите България е установила самоличността им и знае тяхното местонахождение и увери, че ще бъдат използвани всички възможни методи тези двама души да бъдат доведени в страната ни.
Логично е да се предположи, че става дума за Мелиад Фарах и Хасан Хасан, както и че наистина са използвани всички законови начини за тяхното задържане и екстрадиране в България, но днес – три години по-късно, двамата терористи са в неизвестност и съдебното производство ще протече задочно, тъй като извършителите не са открити.
Според българския главен прокурор, важното е не отсъствието на подсъдимите, а че въпреки това ще бъде даден ясен знак как следва да се противодейства на тероризма.
Редно е да се кажат няколко думи и за израелската връзка с това дело и защо има съмнения, че обвиняемите не са вече между живите.
Израелската връзка в разследването
Терористичният акт бе пряко насочен срещу 45 граждани на Израел, пристигнали за да летуват в българския курорт Слънчев бряг. Поради това, както и със съгласието на българското правителство, израелските разследващи институции, както и прословутите израелски тайни служби, взеха активно участие в огледа на местопроизшествието, както и в разследването, въпреки че е по-точно да се каже, че направиха свое собствено разследване, паралелно на българското.
Има публикации от 2014 г., в които се твърди, че само няколко месеца след атентата на летището в Сарафово израелските служби вече са знаели имената на извършителя и помагачите му, както и адресите на съучастниците на атентатора.
Според сайта BG VOICE разследващите в Израел дори са дали да се разбере, че именно те са стигнали до основните разкрития и данните за извършителите, но понеже главното следствие се води в България, са оставили оповестяването на информацията на своите колеги в София. Които пък са си направили реклама точно когато са се навършвали две години от атентата.
Между другото, новината, че обвинителният акт е готов, бе съобщена първо от президента Плевнелиев по време на съвместната му пресконференция на 7 юли с гостуващия у нас държавен глава на Израел Реувен Ривлин.
"Въпрос на дни е извършителите и организаторите на атентата на летище Сарафово през 2012 г. да бъдат изправени пред съда", обяви Росен Плевнелиев и допълни: „Никой от нас няма да се успокои, докато не бъдат изправени пред съда тези, които извършиха, но и тези, които мотивираха и организираха атентата в Сарафово”.
Да, обаче в обвинителният акт няма и дума за „тези, които мотивираха и организираха атентата в Сарафово”. Отсъства и тезата, че терористичният акт е дело на военното крило на „Хизбула”, за която се смята, че е приета от българското правителство под натиска на Вашингтон и Тел Авив.
На 5 февруари 2013 г. тази хипотеза бе огласена от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов веднага след заседание на КСНС при президента.
„Може да се направи обосновано предположение, че две лица, съпричастни към атентата в Бургас, чиято самоличност е установена, са принадлежали към военното формирование на "Хизбула", каза Цветанов.
МОСАД забавя, но не прощава
Днес вече знаем, че това са Мелиад Фарах и Хасан Хасан. А има и още нещо, което не бива да се забравя. На 18 юли 2014 г., в деня, когато се навършваха две години от атентата в Сарафово, тогавашният посланик на Израел в България Шаул Камиса Раз намекна, че страната му може сама да потърси възмездие от ливанците, които са заподозрени като извършители.
"Държавата Израел е морално задължена да потърси отговорност на всеки, който извършва насилие срещу израелски граждани или евреи на този свят. И както всички знаем историята след клането в Мюнхен, знаем какво се случи след това и вярвам, че това е примерът, който ще пребъде", коментира посланик Шаул Камиса Раз по БНР.
Буквално часове по-рано прокуратурата и ДАНС обявиха, че атентатът на Летище Бургас е бил извършен от 23-годишния ливанец Мохамад Хасан Ел Хусейни (загинал при взрива), а групата, участвала в извършването, е включвала Мелиад Фарах и Хасан Хасан.
С думите си пред БНР посланик Шаул Камиса Раз върна "лентата" 42 години назад. "Мюнхенското клане" е терористична акция по време на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.
На 5 септември 1972 г. единадесет членове от израелския олимпийски отбор са взети за заложници от палестинската паравоенна организация „Черният септември” с искане за освобождаване на 200 палестински затворници в Израел. Още при взимането на заложниците са убити двама от тях. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, а после се качват на хеликоптер, който да ги откара до самолет, пътуващ за Тунис.
Германската полиция открива огън по хеликоптера, завързва се престрелка. Намерени са труповете на деветима заложници и на четирима похитители, а трима са арестувани, но впоследствие са разменени срещу отвлечен самолет на „Луфтханза”. При престрелката загива един полицай, както и петима заложници, с което броят на жертвите става седемнадесет.
Впоследствие Израел организира терористична група от офицери, работещи в неговите тайни служби, за намиране и убиване на останалите живи похитители. Те са убити, с изключение на един - Джамал ал Гашей.
Този случай на подмяна на правосъдието с възмездие – така, както го разбират в Тел Авив – не е изолиран прецедент. А и казаното от посланик Шаул Камиса Раз в никакъв случай не е изблик на емоции или изпускане на нервите – в израелската дипломатическа школа няма място за самодейци.
Това обяснява изчезването на Мелиад Фарах и Хасан Хасан, които ще бъдат съдени задочно в България за участието си в атентата в Сарафово на 18 юли 2013 г. Двамата подсъдими или са се скрили така, че и МОСАД да не може да ги открие, или просто вече ги няма – в буквалния смисъл на думата.
Лошото е, че тероризмът остава и е основна заплаха за мира и сигурността в съвременния свят.
