Една история, която завършва без последствия, но можеше и да е иначе
Автор: Яна Славянска
Колкото и примери да се дават, каквато и разяснителна кампания да се прави, телефонните измами продължават – може би защото винаги ще се намери някой наивен пенсионер, който да се върже на иначе съшитите с бели конци постановки на „ало“ изнудвачите. Нерядко успехът им се дължи на многообразието от схеми, които прилагат, за да подмамят доверчивите старци, и измислянето на все по-нови и находчиви сценарии на разработките им.
Годините на З. П. от Бургас вече надхвърлят осемдесетте, но възрастната жена е напълно с разсъдъка си. Непрекъснато следи новините и е наясно с явлението „телефонни измамници“. Чувала е хиляди истории за нелепо разделили се с мизерните си спестявания пенсионери, подлъгани, че от парите им се нуждаят пострадали техни близки. На раздумка с бабите от махалата често е ставало въпрос, че ще внимават, когато им се обади непознат, и няма да му се доверяват. Тъй де.
Но ето че един ден телефонът в дома на З. П. иззвънява. Мъжки глас се представя за капитан от районното управление на МВР, който се занимава с разкриване на телефонните измами. Той търси съдействие от възрастната жена изнудвачите да бъдат заловени. Съобщава й, че полицията разполага със списък с набелязаните жертви и тя е първа в него, така че скоро мошениците ще я потърсят. Съветва я да бъде мила с тях и да се съгласи с всичките им условия, като следва указанията, които ще й дадат. Родната полиция ще поддържа връзка с нея и ще ги дебне по петите им.
За по-голяма мотивация й казва, че бургаският кмет Димитър Николов е обявил възнаграждение за всеки, който помогне подлеците да бъдат арестувани. Плюс това я информира, че трябва да обяви пред органите на реда всички бижута, които притежава, та да знаят униформените какво да търсят, в случай че бъде обрана. Междувременно „полицаят“ успява да научи къде точно живее, с какви пари разполага и пр.
И както изрежда какво следва да се направи, в един момент припряно заявява: „Ето, лампичката започна да свети. Ей сега ще ви се обадят“ и затваря. Телефонът наистина отново звъни. Друг мъжки глас обявява, че дъщерята на З. П. е пострадала в катастрофа и са нужни 20 хиляди лева да бъде оперирана. Дава слушалката на доктора, който заплашва старицата, че ако не даде парите, щерка й е обречена.
Версията е изтъркана от употреба като избеляла стара дреха и за възрастната бургазлийка това е достатъчно, за да е сигурна, че говори именно с „ало“ измамници. Самоотвержено тя влиза в ролята си на сътрудник на полицията по залавянето им и се прави на искрено разтревожена от положението. Дори за достоверност се разплаква при неприятната вест. Вайка се горко, а мнимият доктор я съветва да отива в банката и да тегли парите, като по-късно пак ще й звъннат, за да се разберат как да ги предаде.
След като затваря телефона, той отново звъни. Обажда се пак капитанът от МВР да я пита как е протекъл разговорът с негодяите. Тя му разказва всичко, а полицаят й нарежда да си изтегли влога, като пред банковия служител трябва да бъде ведра и спокойна и ако я питат за какво са й парите, да каже, че са за ремонт на жилището й. После я кара да остави слушалката отворена, докато се върне от банката, защото така трябвало (?!).
З. П. все още не се е усетила, че и представящият се за полицай е един от мошениците. Но за всеки случай решава да се обади на внука си да се посъветва и с него какво да прави. Но тъй като е оставила домашния си телефон отворен, както са я посъветвали, отива при съседа да се обади по неговия джиесем.
Внукът, разбира се, веднага загрява, че това е схема за измама и се скарва на баба си за наивността й. Той подава сигнал в районното управление, откъдето му казват, че няма какво да направят, тъй като реално няма предаване на пари и няма как да засекат или хванат мародерите.
Бабата се връща в апартамента си и вдига слушалката. Отсреща мнимият полицай продължава да чака на отворената линия. Той се интересува дали вече е ходила до банката и в нея ли са парите, но З. П. му заявявя, че и стотинка няма намерение да тегли, като му се сопва да я оставят на мира и тръшва телефона. Повече никой не й се обажда.
Тази история свършва дотук. Но има и много други подобни такива случаи, които продължават с даването на пари и пиенето на студена вода след това.
Със сигурност подлите самозванци ще измислят и нови схеми за дръзко отнемане на спестяванията на беззащитни доверчиви хорица. Няма как да предвидим какви ще бъдат те. Остава само да се надяваме, че тези, на които се обадят, ще прояват разум и няма да се поддадат на убедителните им настоявания.
Когато бях малка, родителите ми ме учеха, когато се звъни на вратата да поглеждам през шпионката и ако е някой непознат, да не отварям. С телефонните позвънявания обаче ситуацията е друга – все още по тях не се осъществява видеовръзка, та да разбереш кой ти се обажда. Затова просто трябва да сме по-внимателни, когато разговаряме с непознати. А най-добре е въобще да не влизаме в диалог с тях.
taj kato ima i vid telefonni izmamnizi koito polsvat jasnovidski tehniki kato na reni anstasova ot balgaria ,ofelia ot germania ,i hiljadi drugi po zjal svjat koito samo po glasa mogat da razposnajat shoveka s mnogo svarsani s nego hora i prisashti na nego kashestva i minalo nastojashte to e dobre vseki kojto ima tajni da ima i telefonensekretar za zapis na razgovori s koeto moshe da se ustanovi kakva persona stoi zad glasa kojto se obashda .i taj kato ima aparati za prepravjane na glasove kato kam shelani personi to i tova ne sigurno koi stojat zad glasovete po telefona i zatova az zapisvam vsishki razgovori za da ustanovja dali sa avtentishni i taj kato s brat mi imame hostel s restorant kojto sme dali pod naem se opitvam da ustanovja koi ot personala mogat da imat jasnovidski koi agentski i spionski i drugi sposobnosti taj kato kato shivjah v zapaden berlin vseki den v bjuroto mi za patuvania idvaha desetizi klienti njakoi ot tjah s jasnovodski agentski spionski i drugi sposobnosti i zatova se varnah v balgaria bez pari
