Опитът за военен преврат в Турция не е първият в историята й

През нощта на 15 срещу 16 юли целият свят прикова поглед към ставащото в Турция. При опит за извършване на военен преврат, по улиците на Анкара и Истанбул плъзнаха танкове, а войници и офицери се опитаха да овладеят редица ключови правителствени обекти. Рано призори настъпи и развръзката – турските власти овладяха положението и установиха пълен контрол над ситуацията. В пуча загинаха около 200 човека, а над хиляда бяха ранени.

С настъпването на новия ден започна и саморазправата на Ердоган с опиталите се да вземат властта в турската страна. Само за два-три дена бяха арестувани над 7500 души, сред които 103 генерали и адмирали, както и множество магистрати. По данни на „Хюриет“ уволнени са почти 9000 държавни служители от всякакъв ранг, като близо 8000 от тях са полицаи, а 614 – жандармеристи. Уволнени бяха десетки хиляди учители, учени и служители от най-различни сфери. Затворени бяха стотици училища...­
Във вторник бяха задържани и двамата турски пилоти, които през ноември свалиха край сирийската граница руския бомбардировач. Те  също са заподозрени в участие в осуетения преврат. По информация от сряда на синдиката на журналистите в Турция, следствени или зад решетките са 34 представители на журналистическата гилдия – за участие в терористични организации.

Интересен е разказът на един от свидетелите на случилото се в нощта на 15 срещу 16 юли в Турция, цитиран от Лента.ру. „Из цялата страна от джамиите се носеха призиви да не се стои у дома, а да се излезе да се воюва с военните. И действително, като ослепели хората хукнаха да защитават родината си от защитниците на родината... Така и не разбрахме как тези хора, въоръжени с цепеници и тояги, успяха да надвият войниците. Отвсякъде се носеха слухове, че никакъв преврат няма, военните са разгонени, а народът е герой...

В това време джихадистите на Ердоган пребиваха до смърт войничетата по мостовете на Босфора. А те бяха млади момчета, които дори не осъзнаваха какво се случва, а просто изпълняваха заповеди и дълга си. Но слепите варвари, наречени народ, не мислеха за това. Те просто биеха – с колани, дървени сопи, ножове, крака... А през 2013 г. младежите, протестиращи в парка „Гези“, бяха обявени за хулигани и врагове на народа“ - припомня свидетелят, пожелал по понятни причини анонимност.
Вече няколко дни в Турция се празнува „Денят на демокрацията“.

Аллах акбар, демокрацийо!

В същото време арестите продължават. Твърди се, че войниците са заплашвани, че жените и дъщерите им ще бъдат изнасилвани.
В югоизточната ни съседка Ердоган вече е по-популярен отпреди. Сега той е не просто президент, а президентът, който отрази пуча, макар и по FaceTime. Припомняме, че в нощта на метежа той се появи в ефира на турския телевизионен канал TRT на екрана на джиесема на водещата на фона на тюлено перде, призовавайки народа да излезе на улицата и да се бори с въоръжените войници, за да „защити демокрацията“!

Покрай последвалите масови арести, турският президент замисля връщането в страната на смъртното наказание, което е премахнато в Турция през 2004 г. като част от реформите, необходими за присъединяване към Европейския съюз. В телевизионно интервю за Си Ен Ен в понеделник обаче Ердоган заяви, че гражданите искали възстановяването му и издаване на смъртна присъда на организаторите и участниците в опита за преврат. „Хората са на мнение, че тези терористи трябва да бъдат убити. Защо да ги държа и да ги храня в затвори през идните години“ – заяви той. И изрази готовност, ако парламентът бил вземел решение за връщането на смъртното наказание, той да го подпише като закон.

От опозиционната националистическа партия обявиха, че ще подкрепят правителството за това. Формацията е четвърта по големина в парламента и разполага с 40 депутата.
Но тази готовност предизвика недоволството на институциите в ЕС и страните членки, като от Брюксел категорично заявиха, че ако Турция въведе смъртното наказание, посмъртно няма да бъде приета в Европейския съюз.
По повод твърденията, че неуспелият опит за преврат му развързва ръцете и е удобно оправдание за предприетите репресии срещу опонентите му, турският президент заяви троснато: „Искам да знам как изглеждат репресии от Тайип Ердоган. Това е клевета. Ако Тайип Ердоган беше потисник, нямаше да получи 52 процента от гласовете на президентските избори".

Междувременно той се зарече да построи казарми в емблематичния парк „Гези“ в центъра на Истанбул. Именно плановете за това предизвикаха масовите протести в страната през 2013 г., предаде „Ройтерс“ в сряда. „С божията воля, първо ще изградим вписващи се от историческа гледна точка казарми на „Таксим", заяви той пред свои поддръжници.
Идеята е да се възстановят разрушените през 1940 г. казарми от времето на Османската империя. Освен това той има намерение да се събори и културният център „Ататюрк“ на легендарния площад „Таксим“ и на негово място да бъде издигната джамия.

В същото време турският премиер Бинали Йълдъръм заплаши Вашингтон, че Анкара окончателно ще скъса приятелските си отношения със САЩ, ако американците не му предадат проповедника Фетхуллах Гюлен, когото той смята за подстрекател на метежа. Джон Кери обаче поиска още доказателства за съпричастността на духовника към опита за преврат, преди да се вземе решение за екстрадирането му. На което Йълдъръм се фръцна, че има достатъчно доказателства, че „членове на организация от наемни убийци се опитват да унищожат правителството по указанията на този човек“.

Гюлен обаче твърди, че не е привърженик на насилственото завземане на властта и в последно време практически не напуска дома си в Пенсилвания.
На свой ред, на траурна церемония в памет на загиналите при пуча Ердоган бе категоричен: „Ще унищожим във всички държавни институции вируса, който доведе до опита за преврат”.
Мнозина международни анализатори смятат, че метежът е инсцениран от самия него, за да има повод да се саморазправи с противниците си. „За съжаление, това е само дезинформация. Как можеш да планираш такова нещо? Как можеш да позволиш толкова много цивилни да загубят живота си? Как може човешката съвест да позволи това? Това е отвъд възможното”, оправда се  Ердоган пред Си Ен Ен.

Едва ли някой хваща вяра на думите му – неведнъж той е демонстрирал изтънчена демагогия. Рано или късно истината за преврата ще излезе наяве. Дори по-вероятно е действително метежът да си е организиран от военните. Нека припомним, че Ердоган бавно и методично от години ги разчиства от пътя си, тъй като те са с проевропейски възгледи и ревностно отстояват заветите и конституцията на Ататюрк, която предвижда Турция да е светска държава. Докато настоящият президент не крие мераците си за радикално ислямизиране на страната и следва неотстъпно отявлена неоосманистка политика.
Тук ще отворим скоби, за да припомним един вече позабравен факт от не толкова далечното минало – бидейки кмет на Истанбул, през 1997 г. Ердоган бе отстранен от този пост и изпратен за четири месеца в затвор заради ислямистка пропаганда!

Кратка ретроспекция с участието на много генерали

Но да се върнем при генералите. Събитията отпреди няколко дена не са първият пуч в Турция. Дори може да се каже, че военните преврати в югоизточната ни съседка са се превърнали в нещо като национална традиция. Многобройните такива опити датират още от миналото столетие и са имали различни последствия – от екзекутиране на сваления глава на правителството до арестуването на самите генерали.
Както отбелязват редица наблюдатели, в Турската република, възникнала през 20-те години на ХХ век върху руините на Османската империя, армията винаги е играла особена роля. От времената на Кемал Ататюрк тя се смята за гарант на стабилността и нерушимостта на светските устои. В кризисните моменти на съвременната турска история военните винаги активно се намесват в обществено-политическия живот на държавата.

Най-кървав е военният преврат от 27 май 1960 г. Дотогава югоизточната ни съседка се управлява в продължение на десетилетие от лидера на Демократическата партия Аднан Мендерес – жесток и авторитарен политик, когото мнозина смятат за предшественик на Ердоган, доколкото той първи се опита да подложи на ревизия наследството на Ататюрк.
През 1965 г. в Турция се провеждат първите свободни избори, следствие на които на власт идва Сюлейман Демирел. В един момент обаче социалното напрежение и общественото недоволство в страната се засилват. Ежедневие стават уличните сблъсъци между ислямисти, леворадикални и ултранационалистично настроени младежки групировки.

Става очевидно, че правителството не може да се справи с насилието, обхванало републиката. И на 12 март 1971 г. началникът на Генералния щаб на турската армия ген. Мемдух Тагмач обнародва меморандум, с който се настоява държавният глава да сформира правителство на народното доверие, което да нормализира ситуацията при безусловно следване на заветите на Ататюрк. Демирел подава оставка и предава властта на контролиран от военните технически кабинет. Това остава в историята като „меморандумен преврат“.
Но хаосът и политическото насилие продължават. Борбата за власт – също. Налага се отново да се намесят военните. И в нощта на 12 септември 1980 г. в Анкара отново влизат танкове, парламентът и партиите са разпуснати и е обявено ново смесено гражданско-военно правителство.

Намирайки се във властта в продължение на три години, военните успяват да спрат уличния терор, но той се заменя с мащабни държавни репресии. През 1982 г. под контрола на армията се състоят нови избори, в които взимат участие само три партии. Организаторът на военния преврат – ген. Кенан Еврен, става президент на страната, получавайки право да разпуска парламента и да въвежда военно положение. Само след година се провежда нов вот, след който армията предава властта на гражданско правителство, оглавявано от Тургут Йозал.
На следващата година делото за преврата от 1980 г. приключва с доживотна присъда за вече 96-годишния Еврен, който е разжалван до редник.

Първият президент ислямист от времето на Ататюрк насам е лидерът на Партията на благоденствието Неджметин Ербакан. Той оглавява турската страна точно преди 20 години – през юли 1996 г. Две години преди това кмет на Истанбул става Реджеп Тайип Ердоган. Само за една година на този пост, той предприема сериозни стъпки за ислямизация на обществено-политическия живот на Турция, като разрешава на жените да влизат забрадени в държавните учреждения, приравнява ислямските със светските университети и намалява работното време в дните на мюсюлманските празници.

Затова и през февруари 1997 г. тогавашният президент Сюлейман Демирел иска помощ от военните с молба да обърнат внимание на дейността на правителството, което упорито се стреми да подкопае кемалистките основи на държавата и да установи шериатски порядки. На 28 февруари на заседанието на Съвета за национална безопасност генералите връчват на премиера меморандум, с който се иска от него да признае светския характер на турската държава и да отмени проислямските закони. Кабинетът на Ербакан е принуден да подаде оставка, а през януари 1998 г. Конституционният съд на Турция забранява дейността на оглавяваната от експремиера Партия на благоденствието.

По всичко изглежда, че поддръжниците на политическия ислям са претърпели поражение. Но вече през 2001 г. излезлият от затвора Ердоган, заменил на поста учителя си Ербакан, от останките на забранената вече Партия на благоденствието създава нова политическа сила – Партията на справедливостта и развитието, която през 2002 г. побеждава на парламентарните избори.
Именно в годините на управлението на Ердоган военните постепенно изгубиха влиянието си върху обществения живот в турската страна. Последният сериозен опит за намеса на армията в политиката бяха събитията от 2007 г., когато началникът на Генералния щаб Яшар Буюканит публично подкрепи протестите срещу издигането на кандидатурата за държавен глава на съратника на Ердоган – ислямиста Абдула Гюл, който все пак седна в президентското кресло.

Ердоган обаче тогава пристъпи към репресии срещу висшето военно ръководство. По обвинения в опит за организиране на военен преврат бе осъден на доживотен затвор бившият началник на турския Генерален щаб Илкер Башбут. През януари 2010 г. дългосрочни присъди получиха над 300 високопоставени армейски офицери. Те бяха заподозрени в заговор по планиране и организиране на няколко терористични акта в югоизточната ни съседка, за които да бъде обвинена Гърция, така че под предлог за война с нея да се осъществи поредният военен преврат в Турция.

През август 2011 г. Съдът за тежки престъпления в Истанбул нареди да бъдат арестувани 14 висши военни, седем от които бяха генерали и адмирали. Те също бяха заподозрени в заговор срещу правителството на Реджеп Тайип Ердоган и по-специално, че са създали сайтове, с които се извършвала пропаганда срещу кабинета. Месец преди това бе повдигнато обвинение срещу 22-ма човека – пак заради опит за извършването на държавен преврат срещу правителството на Ердогановата Партия на справедливостта и развитието.
Както бяха изчислили по това време от агенция „Франс прес“, около една десета от армейските генерали вече са в затвора – всичките обвинени в планирането през 2002 г. на метеж за сваляне от властта на ПСР.

На фона на тази кратка ретроспекция, събитията отпреди няколко дни няма с какво да ни учудят. Още повече вече се знаеше, че Ердоган планираше до дни да извърши нови уволнения в редиците на висшите военни. Така че е съвсем логично тяхното надигане в края на миналата седмица.
Напълно предсказуеми са и последствията от неуспелия метеж. Може да очакваме засилване и ожесточаване на репресиите срещу противниците на настоящия президент – дори и на потенциалните и предполагаемите, както и тотално заглушаване на гласа на свободното слово. И ако не дай, Боже, се възкреси и смъртното наказание, то наистина на демокрацията край Босфора ще бъде сложен край.

Но пък ще се роди един класически диктатор – не че и сега Ердоган не е такъв, но занапред вече няма да има спирачки пред възхода му към едноличната власт и вживяването му в ролята на новия султан на лелеяната от него възродена неоосманска империя.
Залитането му към налагане на тираничен режим едва ли може да бъде спряно от плахите опити на еврокомисаря Гюнтер Йотингер да размаха пръст на Анкара, че може би договореният с Европа безвизов режим за турските граждани няма да бъде въведен – поне не до края на тази година. Дори Турция можело и да не бъде приета в ЕС, ако въведе смъртното наказание.

„Много важно!“ – сигурно си казва Ердоган. И вероятно вече крои планове не само как да си възвърне земите, които някога са били под „владичеството“ на Високата порта, но и да сложи ръка на целия Стар континент. А и еничарска войска готова има за целта – цяла армия изповядващи исляма имигранти, които държи в лагери на своя територия. И те са готови  на всяка цена да превземат Европа!


В категории: Международна политика , Горещи новини