Личността на Борис Джонсън предизвиква разнопосочни оценки още от времето, когато бе кмет на Лондон
Още на първата си изява новият външен министър на Великобритания и бивш лондонски кмет Борис Джонсън бе притиснат от журналистите с въпроси дали ще се извини за язвителните си изказвания и авторски коментари в „Дейли телеграф“ по адрес на някои световни лидери. Не е тайна, че личността му отдавна предизвиква разнопосочни оценки.
Има страни, където той е обичан – като в Индия, другаде пък отношението към него е неутрално – например в Русия. Но по принцип европейските лидери го недолюбват. Особени са и контактите му с Белия дом.
Когато през 2009 г. Барак Обама се нанесе в Овалния кабинет, първата му работа бе да махне оттам бюста на Чърчил и да го изпрати в британското посолство. Повечето политици набързо забравиха малкия скандал, избухнал по този повод, но не и Борис Джонсън. В една от тазгодишните си статии той припомни този случай: „Някои твърдят, че това е антибритански ход. Други – че президентът, наполовина кениец, изпитва наследствена неприязън към Британската империя, чиито интереси Чърчил толкова ревностно отстояваше“.
В момента Джонсън усилено трупа негативи и пред кандидатите за нов американски президент. Хилари Клинтън той нарече „изрусена блондинка с подпухнали устни и стоманен поглед като на медицинска сестра садистка в клиника за душевни болни“. По думите му Доналд Тръмп пък е „потресаващо невеж тип“.
Бившият журналист не се притеснява да иронизира и своите. Когато през 2002 г. тогавашният британски министър-председател Тони Блеър замина на посещение в Конго, Джонсън отбеляза: „Няма съмнение, че всички АК-47 в региона ще замлъкнат, мачететата ще престанат да кълцат човешка плът и воините от племената с усмивка до ушите ще наблюдават как Големият бял вожд се спуска от небесата в своята Голяма бяла птица, издържана с парите на британските данъкоплатци“.
Като цяло новият шеф на Форин офис е известен като човек, който няма намерение „да плаща и да се покайва“ за колонизацията на Африка, за разлика от много свои колеги и съпартийци. „Този континент е петно на картата, но не и на нашата съвест. Неговият проблем не е в това, което сме правили някога там, а в това, че не сме го владели по-дълго време“ – казва той.
Покрай традиционните си критики по адрес на Евросъюза и сравняването на политиката му с тази на хитлеристка Германия, Джонсън успя да натвори няколко дипломатически гафа, които едва ли скоро ще се забравят. Ирландците например му имат зъб заради злобната му шегичка от 2012 г., когато коментирайки мероприятията по случай деня на св. Патрик, той призна, че го вбесяват всякакви „левашки глупости“.
Неловка бе и ситуацията в Холандия, където отговаряйки на въпрос не е ли време да се облекчи британското антинаркотично законодателство, тогавашният лондонски кмет не пропусна да отбележи, че центърът на Амстердам, където наркотиците са разрешени, е „порочен и омерзителен“.
Борис Джонсън не се церемони и с азиатските страни. Със сигурност гордеещите се със своята древна история китайци не са се зарадвали на обобщението му, че китайското културно влияние „е равно на нула и едва ли ще нарасне“ и че „в действителност цялата знаменита китайска култура и изкуство е само имитация на западни форми“, дори пинг-понгът бил измислен от британци.
Без съмнение зъб му има и Ердоган. Когато през април тази година Анкара изпрати нота на Берлин с искане да бъде наказан комикът Ян Бьомерман, прочел в ефир оскърбително стихотворение за турския президент, британското списание The Spectator квалифицира това като посегателство върху свободата на словото и обяви конкурс за най-хубав обиден стих за Ердоган, който безапелационно бе спечелен тъкмо от Борис Джонсън.
