Легендите за чудесата на св. Никола се предават от поколение на поколение в мистичната планина
Автор: Камен Колев
Някога рибарството е било поминък на много родове в Родопите, а местните мъже владеели до съвършенство тънкия занаят. Има сведения, че още от началото на XIX век родопчани се занимавали с улов в района на свързаното с Бяло море солено езеро Бору гьол, днес Вистонида, край Ксанти.
„Рибарските родове от Момчиловци са доста, но нашият е най-голям и е от първите, които са тръгнали да търсят прехраната си в Северна Гърция", разказва 73-годишният наследник на рибарски род в родопското село Тодор Каневски.
Първоначално родопчани били сулинаджии. Наричали ги така, тъй като ловили сулини - миди с твърда черупка, но с много вкусно месо. От тях си хапвали и по време на пости, не са ги зачитали за животинска храна, спомня си Каневски.
Предците му са хващали сулините по специален начин в плитчините на Бяло море - ловили ги с пособия, подобни на шишове, и пълнели кошниците с около 50-60 килограма на ден. После продавали мидите в Гръцко и донасяли в домовете си пари за прехрана от тях.
На едно от островчетата, с площ 2000 кв. м, момчиловци даже си били направили колиби, в които живеели около 180 души, разпределени по родове. Чепеларци пък имали свое селище на брега. Много от капитаните на лодките също били българи от Тракия и Родопите.
Само от крайморските езера на година се вадели по около 650 тона риба. Родопските рибари тръгвали на гурбет през септември и се прибирали в селото чак през май. Оставали при семействата си едва четири месеца - докато посеят и ожънат нивите. После пеша и с катъри, за три дни и три нощи стигали до днешното гръцко село Порто Лагос, на 25 км от Ксанти. В селището, край езерото Бору гьол, се намира и пристанището Порто Лагос - главна база на българските рибари.
За да изхранват добитъка си, гурбетчиите карали зад граница цели стада – овце, крави, телета, коне, които угоявали и връщали в родното си място отново напролет. „Завърнеха ли се, в селото наставаше празник. С нетърпение ги чакахме, татко носеше пълни каци с риба, армагани и друга стока. Помня като дете как вадех змиорки от чувалите – над метър бяха. Раздавахме и на комшиите риба”, разказва Тодор.
Случило се веднъж така, че през далечната 1905 г. родопските рибари останали без никакъв улов. От септември, когато пристигнали край лагуната, до Никулден в мрежите им нямало нито една риба. Изхарчили всичките си пари и потънали в борчове. Жените им поръчали по кираджиите да им кажат, че храната в домовете им свършва, а децата ходят гладни и окаяни. Всички били отчаяни.
Един ден старият рибар от с. Момчиловци Иван кехая коленичил пред иконата на покровителя на моретата в манастира „Св. Николай” в Порто Лагос и горещо се замолил: „Свети Никола, смили се над нас. Огладняхме, задлъжняхме, а децата ни боси и гладни ходят вече три месеца. Дай ни берекет”.
„След молитвата на Иван кехая станало чудо. Светецът се смилил над тях и още същата вечер рибарите напълнили две лодки с улов”, спомня си Тодор Каневски разказите на своя баща Никола, който над 40 години е ловил риба от Бору гьол в Гръцко.
След много години чудото се повторило. Било в навечерието на Никулден през 1942 г. Рибарите от Момчиловци трябвало да подсигурят курбана за празника на покровителя на моретата. Млади и стари от цялата Ксантийска област се стекли в гръцкия метох „Свети Никола”, кацнал на малко островче между Бяло море и езерото Бору гьол (Вистонида). А риба пак нямало.
„Карък време е било. Чудили се рибарите как да нахранят хората и решили да раздадат за обяд малкото засолена риба, която съхранявали в каци”, спомня си Каневски.
Тогава рибарите се сетили за Иван-Кехайовата молитва. Никола запалил кандилата в манастирчето и от сърце помолил светеца за богат улов, за да се отсрамят пред хората на празника. И ето - рибарските мрежи се напълнили с невижданите дотогава 16 тона риба!
Легендите за чудесата на св. Никола се предават от поколение на поколение в Родопите. Наследници на отколешни рибари, изхранвали семействата си с риба от Бяло море, разказват как щедрият светец ги бранел от високите петметрови вълни. Сънували го в пророчески сънища. Виждали го до тях с дългата бяла брада по време на буря в открито море и знаели, че ги закриля.
„Изпадали са в беди, но нито един рибар от Момчиловци не се е удавил. През всичките години свети Никола е бдял над тях”, казва бай Тодор, в чийто род осем поколения си изкарвали прехраната в Порто Лагос.
Освен че щедро е възнаграждавал и пазел вярващите, закрилникът на рибарите е наказвал неверниците, разказват местните. По онова време често турци били чорбаджии на езерото Бору гьол. На даляна рибарите поставили икона на св. Никола и кандилце до нея. Досвидяло му на чорбаджиията олиото, което сипвали в кандилото, и наредил на пазача да махне от там християнския символ. „Същата вечер обаче турчинът получил ужасни болки в корема. Досетил се откъде може да е дошло наказанието и изпратил пазача да вземе цяла тенекия със зехтин за кандилото. След това то никога не изгаснало”, пресъздава разказите на старите рибари Каневски.
В периода 1885-1912 г. главен ръководител на големия боругьолски далян е Радю Тодоров от с. Петково, капитани на по-малките даляни също са родопчани. Сериозен спад в улова на риба се регистрира след 1900 г., а причините са политически и икономически. Веднага след войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война) кметът на Порто Лагос настоява работата на рибарите да продължи, но стопанските условия са се променили значително.
За да се възобнови и развие риболовството на Бяло море, е основано първото по рода си риболовно дружество „Момчилови водоборци”. В него се записват повече от 100 дружествени членове, а всички рибари, завърнали се от бойните полета, отново идват на работа. Новата българска наредба за ловене на риба от 22 юли 1919 г. позволява на рибарите (сдружени кооператори) да извършват улов не само в открито море и в заградените езера, но и да вземат и съразмерна част от рибата, която влиза в даляните. За кратко време дружеството укрепва, строят се нови кооперативни сгради, купува се нов инвентар.
На 27 ноември 1919 г. обаче е подписан Ньойският договор и границата с Гърция е затворена. Българските войски и администрация напускат беломорското крайбрежие. Прекратява дейността си и дружеството "Момчилови водоборци". На произвола на съдбата е оставено цялото кооперативно имущество и въпреки усилията на зам.-кмета на Порто Лагос Васил Дечев, всичко е разграбено.
С потоците бежанци, след като разпродават цялото си имущество, към родината се отправят и братя Кацарови от Райково. Немотията и безработицата след войните ги разпилява. Тодор се завръща в Райково, Иван остава в Пловдив, а Георги и Илия отиват в Бургас и отново свързват живота си с морето. Купуват празно място на рибната борса и започват търговия с риба, първоначално на дребно, а впоследствие на едро с по-големите градове от страната.
През 1925 г. на закупеното от тях място на ул. "Цар Крум" е изградена и оборудвана сграда, в която започват работа, а в "Държавен вестник" е регистрирана първата българска рибноконсервна фабрика за преработка и консервиране на риба в страната.
По силата на Закона за насърчаване на индустрията, според в. "Отзвук", им е предоставено място в индустриалния квартал на града, където е построена нова сграда и оборудвана със съвременни машини. Фабриката постига огромен успех на вътрешния пазар, печели златен медал на международното изложение във Варна, представя се отлично и на Пловдивското изложение. Търговската дейност на братя Кацарови продължава до национализацията на фабриката.
През 1941 г., когато България си връща Беломорието, родопските рибари отново пристигат в Порто Лагос и основават трудово-риболовна кооперация "Бяло море" със седалище в Ксанти. Нейната дейност е успешна, но отново за кратко. С отстъплението на българските войски кооперацията е ликвидирана и с това се слага краят на последния организиран риболов на Бяло море.
Когато риболовът в Северна Гърция станал невъзможен, рибарите от с. Момчиловци започнали да се събират на приказка у Каневски и все за Бору гьол говорели. През миналия век бащата на бай Тодор Каневски хванал най-голямата риба - цели 100 кг. Била от рода на акулите и с половината пари от продажбата й родопчанинът купил една овца.
„Разказите за рибарството и живота в Гърция през детството ми бяха и телевизор, и радио за мен. С тях лягах и с тях ставах”, казва Тодор Каневски.
