С лодка в раницата

Автор: Илиян Христов

За някои спортове не се шуми много. Победителите там не стават звезди на рекламата, пред тях не се тълпят стотици деца за автографи. Но тези спортове не само са много интересни, а и каляват воля, дух, физика, изграждат характери. Имат възпитаващ досег с природата. В този брой ще ви разкажем за точно такъв спорт – кану-каяка.
Може би малцина от вас са разбрали, но лятото е изключително успешно за нашите състезатели. На гребния канал в Пловдив наскоро се проведе европейско първенство за младежи, където двойката каяк до 23 г. Велиян Бъчваров и Христо Реков спечелиха сребърен медал. Малко по-рано Станилия Стаменова спечели сребро и на 200 метра едноместно кану на европейското първенство, което се проведе в руската столица Москва.

Днешните ни призьори са наследници на много успехи, а и на забележителни състезатели.
През 1954 г. е проведено първото републиканско първенство и се смята, че оттогава датира организираният кану-каяк у нас. Но никога нищо не почва изведнъж, в долните редове ще ви върнем в годините по-рано, ще разлистим прашясали летописни страници.
В тях се съдържа доста любопитна информация – като например, че първите лодки у нас са рекламирани като удобно разглобяеми, за да се поберат в туристическа раница.
През 1924 г. се създава Международната федерация по кану, която ръководи и гребането с каяк. Същата година във Варна във водата тържествено са спуснати две “русалки” (каяци) и се поставя началото на развитието на този спорт у нас, пише в третия том от “История на кану-каяка в България”.

Стартът е даден от легионерските дружества, които оставят тъмен отпечатък в нашата политическа и обществена история. Но летописът не може да бъде променян, днес просто констатираме, че началото е сложено именно от тях.
На 12 септември 1924 г. в списание “Морски сговор” е публикувана интересна информация, пише в “История на кану-каяка в България”. Тя гласи следното:

“Морският легион към Варненския клон на Б. Н. м Сговор се сдобил с две спортни лодки тип BA - FA - WE от мюнхенската корабостроителница. Лодките са за по двама гребци и се движат под гребла или ветрила. Това са малки, бързоходни, разглобяеми лодки, направени от лек дървен скелет и обвит с гумиран водонепропускаем плат. Лодките могат в няколко минути да се сглобят или разглобят; могат удобно да се пазят вкъщи, а също така и удобно да се пренасят на големи разстояния - по сушата, в свободни туристически раници. С тия две лодки, у нас за първи път се слага началото на един от най-разпространените и най-любими видове спорт в чужбина.”.

След това кану-каякcт се развива възходящо. През 1924 г. се провеждат първите състезания с лодки тип “Падел” (прародителят на съвременния каяк), която е плоскодънна лодка, островърха и с кърмово устройство.
Гонките се провеждат в Русе, участват 4 отбора. Победители са гребците Нено Джебров и Никола Джамбазов. През 1924 г. се провежда и първото официално състезание на каяци между Варна и Русе. Надпреварата се провежда пред централните морски бани.
Много чужденци по това време, запалени от идеята за пътешествие по вода, пристигат по течението на Дунав до Русе, където продават своите лодки “Падел” от гумирано платно. По техен образец сръчни наши майстори изработват подобни лодки и започват надбягвания по най-голямата ни морска река, в Марица и в морето.

През 1925 г. е издаден правилник за организиране на състезания по гребане. Две години по-късно в Пловдив за първи път се провеждат състезания на Марица със спортни лодки “русалки” в надбягване на разстояние 3000 м.
През 1929 г. във Варна се провежда надпревара на каяк между градовете Варна, Русе, Видин и Велико Търново.
На 4 ноември 1934 г. ученици от ІІ Софийска мъжка гимназия пускат във водата на езерото в Борисовата градина три лодки тип “русалки”, изработени от тях. На 29 ноември 1936 г. във Варна е проведено международно състезание, а през 1938 г. в Русе се провеждат гребни състезания на четворки. В следващите две години започват да се произвеждат лодки с доста по-добро качество.

На 22 януари 1948 г. влиза в сила Закон за физическата култура и спорт. През 1950 г. се създава Републиканска секция по гребане и ветроходство. Целта й е да популяризира и масовизира гребането (академично гребане и кануистика), а също и ветроходството. През 1951 г. е назначен първият държавен треньор по гребане на щатна работа в Републиканската секция - Петко Тодоров. Към доброволните спортни организации започват да се изграждат секции по гребане.
През  1954 г. е проведено първото официално републиканско първенство по 10 дисциплини, направено по правилника на Международната федерация. Две години по-късно България й става член. Идва ред и за международните признания (виж карето).


Шампионите

1973 г., Европейско първенство за юноши в Познан, Полша. Борислав Ананиев е европейски шампион.

1977 г., Световно първенство в България, езерото Панчарево. Триумф на женския каяк - първа световна титла за Роза Боянова, Наташа Янакиева, Величка и Мария Минчеви. Златен медал и бронз за Ваня Гешева и Илиана Христова на К2 500 м.

1978 г., Световно първенство в Белград. Любомир Любенов става първият български кануист световен шампион на С1 500 м.

1980 г., Олимпийски игри в Москва. Любомир Любенов  спечелва олимпийска титла на С1 500 м и е вицешампион на С1 1000 м.

1982 г., Световно първенство в Белград. Ваня Гешева е световен вицешампион.

1983 г., Световно първенство в Тампере (Финландия). Ваня Гешева отново e световен вицешампион.

1986 г., Световно първенство в Монреал (Канада). Ваня Гешева пак е шампион.

1988 г., Олимпийски игри в Сеул (Южна Корея). Ваня Гешева е първата българска олимпийска състезателка с комплект медали от една олимпиада: олимпийска шампионка на К1 500 м., сребърен медал с Диана Палийска и бронзов медал на К4 500 м. заедно с Диана Палийска, Огняна Петкова и Борислава Иванова.

1992 г., Олимпийски игри в Барселона. Отличният кануист Николай Бухалов достига незапомнен до тогава успех на български състезател на олимпийски игри - 2 златни медала на С1 500 и 1000 м.

1993 г., Световно първенство в Копенхаген (Дания). Продължава победният марш на Николай Бухалов - световен шампион на С1 500 м и първият носител на Световната купа на кану (Учредена от Международната федерация 1992 г.).

1994 г., Световно първенство в Мексико-Сити. Непобедимият Бухалов е с две световни титли на С1 500 м и С1 200 м и сребърен медал на С1 1000 м.

1995 г., Световно първенство в Дуисбург /Германия/. Николай Бухалов отново двоен световен шампион на С1 500 м и С1 200 м и носител на Световната купа на кану.

1997 г., България е домакин на Първото официално европейско първенство за мъже и жени в Пловдив. Николай Бухалов с 1 златен и 1 сребърен медал.

1999 г., Европейско първенство в Загреб /Хърватска/. Изгрява звездата на Петър Мерков. Европейски шампион на К1 500 м.

2000 г., Олимпийски игри в Сидни (Австралия). Петър Мерков е олимпийски вицешампион на едноместен каяк на 500 и 1000 м.
Сребърните и бронзовите медали са неизброими.


В категории: Спортен дух , Горещи новини