Манастирът, носещ името на светите апостоли Петър и Павел, е наричан Белочерковски заради белите камъни, от които е изградена църквата
Автор: Иван Гащилов
Белочерковският манастир „Св. св. апостоли Петър и Павел“ е разположен на едноименното плато, извисяващо се 1621 м над морското равнище, на 10 км западно от пловдивското село Добралък, край стария римски път за с. Хвойна, Чепеларско.
Първоначално бил посветен на св. св. безсребреници Кузма и Дамян, но след Освобождението негови патрони стават апостолите Петър и Павел.
Освен че е сред най-старите манастири в България, той е и най-високо разположеният. Някога бил и един от най-богатите в Родопите.
Криволичащи асфалтови пътища, минаващи през селата Марково и Белащица, отвеждат високо сред централната част на планината, където се намира светата обител. Целият район наоколо е покрит с вековни борови гори, сред които днес е разположен високопланинският курорт Бяла черква.
Според преданието Белочерковският манастир възникнал, когато бил основан и Бачковският манастир. Останките от олтарната абсида на старата църква, запазена и до днес, говорят красноречиво за неговата старинност.
В средата на ХVІІ век, когато мюсюлманският фанатизъм залива Родопите, заедно с другите манастири и Белочерковският е бил съсипан и разрушен от ордите на великия везир Мехмед Кюпрюлю. Това станало през 1657 г. при помохамеданчването на населението в Чепинското корито.
Оттогава тук не е имало нищо, чак до 1815 г., когато манастирската църква е възстановена от юговски майстори, върху основите на стар храм.
Заради белия ломен камък, от който е изградена, тя отдалече блести. И тъкмо заради това местността наоколо е получила наименованието Бяла черква.
В самия храм няма стенописи, но са запазени някои стари икони, изработени от талантливи, но неизвестни художници, които са подарени на манастира през 1812 г. и по-късно.
За строителството на тази света обител, както вече бе споменато, заслугата е на юговските майстори. Освен църквата, върху развалините на манастирските сгради през 1882/1883 г. те въздигат днешния манастир, както се твърди в непубликувани ръкописи на Петър Чалов.
„Св. Св. апостоли Петър и Павел“ възкръсва отново с лични средства на дядо Костадин Губеров от чепеларското село Хвойна. За целта той похарчил 30 000 гроша. Във възстановяването на светата обител взело участие и населението на всички околни села.
Според статията „Бяла Черква“ е родопската „Света гора“, публикувана в списание „Родопски напредък“ през 1904 г., в диаметър от 25 км. в този регион е имало 11 манастира и светилища. „Манастирът „Св. Врач“ е един от тях. Той е разрушен, възстановен е през 1882/1883 г. с ново име „Св. св. Петър и Павел“. Тогава от Костенец до Асеновград са били разрушени 218 църкви и 33 манастира. В планината около Бяла Черква са били манастирите: „Св. Троица“, „Св. Георги“ (два манастира носят това име), „Св. Никола“, „Св. Дух“, „Св. Иван“, „Св. Атанас“, „Св. Илия“ (били са също два манастира с това име), „Св. Врач“, „Св. Прокопий“.
„Св. Врач“ е бил опожарен след завладяването ни от турците и отново възстановен през 1696 г. През 1927 г. неговият игуменът пише следното писмо до Българската екзархия в София, в което той доказва, че от основаването си светата обител е българска.
В него се отбелязва: „След падането на България под турско робство манастирът бил унищожен от турците и едва към 1896 г. бил възстановен от българите.
Ето и подробности по възстановяването му.
В манастира е запазена и до днес една каменна плоча, на която стои на старославянски/старобългарски език следния надпис: „Съгради се източник от игумена Теофан йеромонах и йерогумена Стефана йеромонаха ктитори же бяха Кирил йеромонах и поп Анани и поп Матей в лето... месец август, майстор Никола.“
Този надпис е намерен при разкопките, които са направени на аязмото, което е извън манастира на 20 крачки. Метохът е построен с помощта на околните села и селата на Чирпанска, Хасковска и Старозагорска околия.
В църквата тук, както навсякъде, гърците са запазили старите икони с мазилка и отгоре са нарисували нови с гръцка тематика - за да ликвидират по-бързо българщината. Над вратата на църквата има следният надпис: „Манастирът „Св. св. апостоли Петър и Павел“ е основан през 11-ти век. Бил е опожарен през 16-ти век и възстановен през 1810 г. Манастирският храм е построен след освобождението от отоманско иго. Изографисан е през 1979 г. и 1981 г. от художника М. Минков с благословението на пловдивския митрополит г. Варлаам.
Камъните за изграждането на манастира са карани с мулета от мраморната кариера, намираща се в хвойнинското землище, без заплащане. Големите каменни блокове са рязани с жага. Църквата е изградена отчасти със същите блокове. На Малинов връх също е имало кариера и повечето камъни са вадени от там и карани до манастира. Кариерата е на 4 км. от манастира - разказа дългогодишният служител на манастира Димитър А. Тасков. Той потвърди, че строителите на манастира и църквата са от с. Югово и че това, той го е чул от старите калугери, чиито имена той не помни. Димитър А. Тасков е роден през 1912 г. в с. Ситово, Пловдивско.“
През 1969 г. плочите на покрива на манастира са заменени с керемиди. Светата обител е на два етажа, с 34 стаи. Старият манастир бил с килии и каменни оджаци с вериги. Днес се виждат тези бажи и оджаци, които обаче не са възстановени. Стоят си голите и обгорени стени, които са от старата света обител. Дебелината им е от 0,8 до 1 метър.
Тукашната архитектура се различава от тази на другите родопски манастири. При пожар през 2002 г. жилищните и помощни сгради изгарят напълно и оцелява само църквата.
Манастирът имал собствена обработваема земя към 200 дка, към 500-600 дка гори, овце към 400-500 броя, крави и волове към 100 бр. На около 1 км под него били саите за добитъка. По-горе посочих, че на каменна плоча, запазена и до днес в манастира, се споменава името на майстор Никола.
Майстор със същото име е построил магерницата в Бачковския манастир през 1604 г. Не е изключено да става дума за един и същи човек, на когото и до днес се носи славата.
На Петровден, когато е храмовият празник, в миналото тук ставал голям събор, на който идвал и родопският феодал Тъмръшлията Ахмед Ага. Той подарил на манастира едно стадо овце от 300 брава, защото се убедил, че няма да го закачат. Подаръкът е направен някъде около 1882 г. Тогава тук е проведена среща с пловдивските големци и владиката.
Твърди се, че на празника идвал и Захари Стоянов, който се срещал с Тъмръшлията Ахмед Ага. Говори се още, че този манастир в старо време е бил резиденция на Бачковския манастир.
В двора му наистина е построена резиденция (вила) на българския патриарх. Кога е издигната тя и дали е ползвана по предназначение така и не успях да установя.
Този район от Родопа планина, познат като планината Бяла черква, още в средните векове е бил вилна зона на пловдивчани. Тук са идвали десетки хиляди туристи от цялата страна на чист боров въздух. На 300 м северно от „Св. св. апостоли Петър и Павел“ блика студена вода, а околността предлага едно прекрасно място за отдих. Но има още какво да се желае, за да се съживи този прекрасен планински курорт и се превърне в привлекателна туристическа дестинация.
