Планинското животновъдство за първи път с държавна субсидия
26 Юли 2016, Вторник
Схемите за обвързана подкрепа за отглеждането на животни обаче се променят, имало изкривявания в прилагането им
Земеделското министерство отчита увеличение на заявените площи и животни в абсолютно всички мерки по директните плащания за 2016 г., с изключение на мерките за млечните крави. Завишението е средно по 1% за Схемите за единно плащане на площ (СЕПП). След приключване на кампанията за директни плащания прави впечатление, че фермерите са се ориентирали да преструктурират стопанствата си в схемата, която е получила най-високата ставка през миналата година, твърдят от агроминистерството.
Тези любопитни моменти бяха разисквани по време на представяне на промените в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти пред бранша, което се проведе в град Смолян.
Стана ясно, че страната ни има определен бюджет по схемите за подпомагане. Ставките обаче не са строго определени, а се получават на база на общия нотифициран бюджет по съответната схема от Европейската комисия, разделен на съответните допустими площи или животни.
Точно цитираният по-горе ръст от агроминистерството определиха като „изкривяване“. Според чиновниците то се е получило при схемата за подпомагане на овце във ферми с до 49 броя глави добитък.
Тази схема няма да бъде оставена в този вид, категорични са от ведомството. Тя била нотифицирана неправилно, защото не било редно фермерите да се мотивират да правят малки ферми, тъй като тези стопанства нямало как да бъдат ефективни. Тълкуванията по темата са лично на министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
Което очертава тревожна тенденция – дребните производители постепенно да излязат от играта и родното ни селско стопанство да бъде разпределено между няколко крупни земевладелци със съмнителен произход на първоначалния капитал.
В момента смесени екипи, включващи членове на подопечното й ведомство и на Селскостопанска академия, изготвяли анализ за прилагането на схемите за обвързана подкрепа през последните две години.
На база на техните доклади щели да бъдат предложени на Брюксел промени в тези нотификации. Преди това обаче щели да бъдат проведени дебати с хората от бранша, за да се чуе мнението на бизнеса за очаквания ефект от прилагането на схемите. Също така щели да бъдат обсъдени и различни варианти за промени.
Корекциите пък имали за цел да мотивират сектора да се развива при такава структура на животновъдството, която би понесла очакваните промени в общността. Тоест, така, както го виждат евробюрократите, пред които българското МЗХ така се старае.
За сметка на порязаните малки стопанства, които според чиновниците не били рентабилни и поради тази причина не следвало да бъдат щедро подпомагани с евросредства, за първи път ще се подхвърли по някоя и друга жълта стотинка за планинското животновъдство. Виж, там чиновниците благосклонно разрешават да има и малки ферми предвид тежките условия на работа. За тях тепърва щяло да се мисли за отделна схема за подпомагане.
Относно правилата за провеждането на селекционния контрол в България, от министерството заявиха, че като цяло се наблюдавало увеличение на животните.
Неотдавна Националната овцевъдна асоциация излезе с официално становище за промени в прилагане на директните плащания от 2017 г. Предложенията са насочени към схемите за селекционен контрол. Друго предложение е насочено към даване правно основание на стопаните, практикуващи пасищно животновъдство, да получат директно правно основание да заявяват публични мери и пасища при кандидатстване.
Междувременно Центърът за икономически анализи на селското стопанство (CAPA) към Института за аграрна икономика съобщи, че цените на основните видове меса в България бележат известен ръст, като най-осезаем е при говеждото месо.
България се нарежда сред страните в ЕС, където говеждото месо се търгува на най-високите цени, с оглед предлаганото качество. Сравнително по-високите ставки дават основание да се прогнозират ограничени възможности за увеличение на цените и настъпване на известно намаление до нива на сродни пазари - Унгария, Полша и Испания.
При свинското месо след февруари се наблюдава рязък спад, като установените ценови нива са едни от най-ниските за последните 10 години. Тази пролет цените на свинското в страната тръгнаха нагоре, което се очаква да продължи, докато средната цена на едро в ЕС остава с 8-9% по-висока от тази в България.
Най-добра остава конюнктурата при птичето месо, което бележи ръст и през май достига 2815 лв/т. В сравнение със средните цени в ЕС, птичето месо в България се продава с около 20% по-ниско, което придава добри резерви при евентуално намаление на европейските цени.
Продължава понижението при изкупните цени на кравето мляко в България, но от МЗХ уточняват, че по този параграф не сме съвсем на дъното на класацията. В ЕС имало страни с 24 % по-ниски изкупни цени на суровото мляко, като Литва и Латвия например.
Най-голямо намаление на годишна база има в Ирландия (-22%), вероятно следствие от увеличението на ирландските млечни крави за 2015 г. с 10% (112 хиляди глави). От началото на тази година цената на суровото мляко в Ирландия е под цената на българския пазар.
Глобалният пазар за млечни продукти има увеличение на търсенето на масло и сирена. Това раздвижване (и последвалото покачване на цените) би могло да се отрази след няколко месеца и на пазара на сурово мляко в ЕС, прогнозира Центърът за икономически анализи на селското стопанство.
Направените предложения на ниво ЕК да се въведе схема за доброволно ограничаване на производството на мляко вероятно няма да окажат съществено влияние на цените в страната. В България под половината от произведеното мляко се изкупува от преработвателите.
