Тя е една от най-разпространените болести сред птиците
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Заболяването кокцидиоза, по-известно като кървава диария, е една от най-важните и широко разпространени болести при птиците. Причинители са микроскопични паразити – еймерии, които се развиват в един гостоприемник.
Тези малки паразити обитават покривните клетки на червата или други органи, където се извършва част от размножаването им. След това цикълът продължава във външната среда. Еймериите се размножават чрез дълъг и сложен цикъл, който протича както в организма, така и извън него. В крайна сметка се формират ооцисти, които заразяват птиците.
Кокошките са най-чувствителни и боледуват най-тежко. При тези пернати болестта се предизвиква най-малко от 8 вида кокцидии (еймерии), като най-патогенни са Eimeria tenella и E. necatrix.
Еймериите поразяват чревната лигавица не само в повърхностния слой, но често навлизат и в дълбочина. Следствие на това заболяването се усложнява с навлизане на вторична бактериална флора от червата, особено на ешерихия коли.
Птиците се заразяват чрез поглъщане на жизнени ооцисти с храната, водата и от постелята. Най-често боледуват пилета на възраст от 2 до 12 седмици – едновременно в остра и хронична форма.
Коварното в развитието на заболяването е, че преболедувалите пернати отделят ооцисти дълго време след оздравяването. Механично ооцисти могат да се предават от хора, птици и други животни. Тези невидими преносители на заразата запазват жизнеспособността си във външната среда до 1,5 години.
Болестта се изостря и проявява масово в дребните стопанства в периода от април до август, докато при интензивно отглежданите птици тя е актуална през цялата година.
Отслабване, отказ от храна, настръхване и струпване на птиците на едно място са симптоми, които са общи и неспецифични, тъй като се срещат при много заболявания.
Най-характерният признак е отделянето на кръв с фекалиите (оттам и идва народното название кървава диария), развитие на остра анемия (побеляване на гребена и менгушите) и висока смъртност – 90-100 %.
Хроничната кокцидиоза е по-рядко срещана. Признаците са същите, но са изразени в много по-слаба степен. Птиците слабеят и смъртността достига до 30%. При аутопсия се откриват типични находки – тънките черва са балонирани, съдържат желеподобна кървава маса или бяла до розова маса, подобна на извара.
При най-малки съмнения за кокцидиоза трябва да се започне незабавно третиране на птиците с кокцидиоцидни препарати. Всички медикаменти се дават във водата за пиене, като при тежко протичане на болестта може да се приложи и т.нар. форсирана терапия с трикратно завишаване на дозата на препарата в рамките на 8 часа, за постигане на бърз максимален ефект от лечението. Може да се използва някой от следните препарати: Baycox 2,5 %, Zuritol, Sevazuril и др. – по 1 мл. На 1 л. вода. Всички медикаменти, съдържащи толтразурил, са средство на избор, което бързо и сигурно ще реши проблема.
Освен кокцидиоцидните препарати, съществуват и т.нар. кокцидиостатици, които се дават с профилактична цел за предпазване от заболяването. Те са неизменна част от профилактичната програма на пилетата и никой собственик не би си позволил „лукса“ да спести прилагането им. При интензивно отглеждане на пилета и кокошки кокцидиостатиците се прилагат на ротационен принцип, като през определен период от време (2-3 месеца) те се сменят, за да се избегне появата на резистентност. В малките ферми и личния двор с профилактична цел стопаните най-често прилагат ESB3, Sulfachlorpirazin – Natrium, Optiprim oral, Amprolium и др.
Като профилактична мярка трябва да се избягва пренаселеността на помещенията. Те е добре периодично да се почистват основно и в тях да се влиза само след преминаване през филтър.
Водоплаващите птици страдат от две форми на кокцидиоза – чревна и бъбречна. Последната засяга най-често малките гъсета на възраст 1-2 месеца. Може да обхване до 70-80 % от стадото, като смъртността достига над 65 %. Болните гъсета показват некоординирани движения, залежават се много типично – обикновено по гръб. При аутопсия прави впечатление, че бъбреците са уголемени 2-3 пъти, червено-виолетови са и понякога са осеяни със сивобелезникави огнища с големина до просено зърно. За лечение се използват същите препарати както при кокошките.
При пуйките кокцидиозата протича по-леко, отколкото при кокошките. Типичният признак е описаната кървава диария. Начините на лечение и предпазване са същите както при кокошките.
Заболяването е повсеместно разпространено и при зайците. Обикновено страдат зайчета от 14- до 60-дневна възраст, като най-критичен е периодът на отбиването и преминаването им към хранене със сочен фураж.
Кокцидиозата при зайците може да бъде чернодробна, чревна и смесена, като протича в остра, подостра и хронична форма. Кървавата диария бързо обхваща всички млади животни. При чернодробната форма се наблюдават анемия, жълтеница (пожълтяват склерите на очите, устната лигавица и др.), събиране на течност в коремната кухина и подуване на коремната област. Чревната форма се проявява с профузна диария, която най-често е кървава, анемия (избледняване на склерите на очите и устната лигавица), парези и парализи и изтичане на слюнка. Острата и подострата форма се наблюдават при младите зайчета, които имат неукрепнал имунитет, а хроничната – при по-възрастните екземпляри.
За лечение и профилактика се използват същите препарати, които се прилагат при птиците.
