Глобите за ГМО в хранителните стоки стават десет пъти по-ниски от досега

Автор: Ани Петрова

Изненадващо българското правителство реши да предложи на депутатите да намалят над 10 пъти съществуващите санкции за производство и продажба на генномодифицирани храни. Този текст се съдържа в проекта на Закон за храните, който Министерският съвет одобри на редовното си заседание в сряда. В него се регламентират общите и специфични изисквания към хранителните стоки, които се пускат на пазара.
Предвижда се глобата за производство и/или продажбата на храни и добавки, съдържащи съставки, произведени от ГМО, да се вдигне от 2000 до 4000 лева, и то ако е нарушен законът. От записа в проекта става ясно, че министрите допускат „опция” подобни действия и да не представляват закононарушение.

В момента за производството и/или продажбата на храни и добавки с ГМО се предвижда санкция от 25 000 до 35 000 лева и от 35 000 до 70 000 лева при повторно нарушение. За юридически лица и еднолични търговци в момента глобата е от 50 000 до 70 000 лв., а при повторно нарушение тя се вдига от 70 000 до 110 000 лв.
В проектозакона, гласуван от министрите, се предлага и многократно намаляване на глобите за пускане на пазара или за използване на неразрешени първични пушилни кондензати и първични катранови фракции в храни или при производството на извлечени пушилни ароматизанти. Или иначе казано – за веществата, които се използват при производството на пушени меса и колбаси.

Както е известно, от години лекари и експерти по безопасност на храните твърдят, че пушените меса и колбаси са канцерогенни. Въпреки това в проектозакона за храните се предлага сегашните глоби от 15 000 и 35 000 лева за първо и между 35 000 и 70 000 лева за второ нарушение да бъдат редуцирани до символичните 2000 до 4000 лева! Същата минимална глоба е предвидена още за облъчване на храни с йонизиращи лъчения и за използване на неразрешени материали в опаковките.
Одобреният от правителството законопроект предвижда още да се създаде Национален съвет по храните, който да координира държавната политика в сектора. Той ще се явява  постоянен консултативен орган и ще е съставен от представители на всички заинтересовани страни.

В проектозакона за храните се регламентират също така процедури за регистрация/одобрение на обекти за производство и търговия с храни, условията и реда  за пускане на пазара в България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки, както и изискванията при търговията с храни от разстояние и регистрацията на транспортните средства за превоз на стоки от неживотински произход.
Законът за храните ще регламентира и условията и реда за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни.
В момента подарените хранителни стоки се облагат с 20% ДДС, което прави унищожаването им по-изгодно за производители и търговци, отколкото тяхното предоставяне на някого без пари.

В България всяка година се унищожават 670 000 тона хранителни продукти, а в същото време статистиката сочи, че всяко трето дете не се храни пълноценно.
Милион и половина българи живеят под прага на бедността с доход под 330 лв. Това е причината, поради която омбудсманът Мая Манолова поде инициатива за намаляване на ДДС за дарените храни. Според финансовия министър Владислав Горанов ефектът от отпадането на данъка ще е поносим за бюджета, стига да не се допускат злоупотреби от страна на бизнеса.

Изчисленията показват, че унищожаваните годишно 670 000 тона храни се равняват на 2,2 млрд. порции. Заради начисляването на налога за добавената стойност върху дарените храни за миналата година те са под половин процент от количеството на унищожените – приблизително 250 тона.
Проектозаконът за храните ще бъде разглеждан от Народното събрание през неговата есенна сесия и със сигурност ще предизвика много дебати, които вероятно ще доведат и до промени в някои от предложените текстове. Практически съществува възможност, ако той бъде приет, корекциите в ставката на ДДС при даряване на храни да влязат в сила от началото на 2017 г.

В категории: Политика , Горещи новини