Заради изтеглянето му с шест месеца напред председателството ни ще е „по-тежко, по-скъпо и по-дълго“
Автор: Десант
Тези дни Съветът на ЕС официално обяви новия график за председателствата и вече е окончателно решено България да го оглави с шест месеца по-рано – от 1 януари 2018 г., вместо от 1 юли с.г., както се предвиждаше досега. Промяната се наложи, след като Лондон обяви, че се отказва от своето ротационно председателство заради намерението на Великобритания да напусне Европейския съюз.
На последното си заседание в сряда българското правителство одобри взетото ден по-рано в Брюксел решение за въпросните корекции. В новия график вече е включена и Хърватия, която е най-скоро приетият член на ЕС. Нейното председателство ще бъде от 1 януари до края на юни 2020 г.
Ние ще поемем „щафетата“ на поста от Естония, а след нас на него ще застане Австрия. Графикът е изготвен до края на 2030 г., като преди 31 декември 2029 г. Съветът е длъжен да вземе решение по какъв ред ще се върти председателството след януари 2031 г.
Изместеното с половин година по-рано българско председателство ще струва по-скъпо на страната ни, а ще създаде и допълнителни трудности, свързани със дейностите за които са обявени обществени поръчки, съобразени с датата 1 юли 2018 г. – като ремонтите на НДК, на резиденциите „Бояна” и „Лозенец”, както и преместването на пленарната зала на парламента в бившия партиен дом на БКП, където сега са кабинетите на депутатите.
Напълно е възможно ремонтът в сградата на Народно събрание – 2 да бъде отложен за пореден път.
За подготвянето на дебюта ни на тази най-висока европейска политическа сцена вече разполагаме с половин година по-малко.
„Това е тежка, но не и непосилна задача“ – заявяват от екипа, зает с подготовката на представителството ни. В нововъзникналата ситуация то ще е „по-тежко, по-скъпо и по-дълго“, призна след заседанието на Министерския съвет и вицепремиерът Меглена Кунева. Тя разясни и какво има предвид под „по-дълго“. Оказа се, че „удължаването” е следствие от това, че в първата половина на годината институциите на ЕС работят без прекъсване (именно в такъв период България ще оглавява Съвета на Евросъюза), докато през август те са във ваканция и работните сесии са по-малко (т.е. втората половина на годината, през която по принцип трябваше да е нашето председателстване, е доста по-спокойна).
Оскъпяването пък Кунева обясни с обстоятелството, че първата половина на годината е много по-наситена със събития. Очаква се за шестте месеца, през които България ще е председател, в София да заседават общо 20 000 участника в различни форуми на ЕС.
Вицепремиерът не се ангажира с колко точно ще се оскъпи българското председателство на Съвета на Европейския съюз, за което на този етап правителството предвижда около 150 млн. лева.
Поредно предизвикателство е и необходимостта да се ускори обучението на държавната администрация за ангажиментите й, свързани с председателството – вкл. и изучаването на английски език, който е „ахилесова пета” на повечето наши чиновници.
Някои медии отразиха новините от Министерски съвет за изтегленото българско председателство със заглавия, в които фигурираше и думичката „хаос”. Той е възможно да бъде избегнат, но е неопровержим факт, че сгъстените срокове и нарасналите ангажименти ще са истински стрес тест за възможностите на правителството да се справи с предизвикателствата, които на този етап нарастват наистина много.
Съветът на Европейския съюз е орган за управление на ЕС, който заедно с Европейския парламент осъществява законодателната власт в рамките на обединението. Той е и водещата институция при вземането на решения.
Съветът няма постоянен състав, а се състои от ресорните министри на всяка страна членка, заради което по-рано често бе наричан Съвет на министрите.
Ръководството му се осъществява от текущото председателство, което се сменя на ротационен принцип на всеки шест месеца.
Решенията му се вземат с гласуване, като държавите с по-голямо население имат повече гласове, но съотношението население-гласове не е правопропорционално, за да не се ощетяват малките държави.
Така например нашата съседка Румъния има в него 14 гласа, докато България – само 10. Колкото нас иматАвстрия и Швеция. Най-малко са гласовете на Малка – 3, а най-много, с по 29 гласа, разполагаха досега Германия, Франция, Италия и Великобритания. Не е ясно как британската квота ще бъде преразпределена, след като Обединеното кралство напусне Евросъюза.
България и дае начело на съвета на ЕвроСъюза нашата малка по площ родина щее малък шлосер на Европа от Париж до Мадрид и Варшава,а и Рим.Което,ни наредат от Париж и Мадрид туй ще вършиме в Европейската политика-големите шефове са в Белгия,Испания и Франция.[bluescreen]
