Все повече млади хора от Елена и околните балкански селца напоследък се захващат с пчеларство
Автор: Мария Симеонова Снимки: Петър Димов
Няма по-„сладък“ от Празника на еленския мед, както и по-екологично чист от божествения еликсир, който работливите пчели събират от липа, акация, десетки билки, изсипани щедро от природата в Еленския Балкан. В знак на почит към пчелите и техните грижливи стопани вече за трета година Община Елена и местното сдружение „Пчела“ организираха в края на миналата седмица пъстър и весел празник, носещ чудното име „Медена седянка по Еленски“.
Производителите на мед в Еленско отрупаха щандовете с какви ли не изкушения за стотиците гости на празника, дошли тук в съботния ден от близко и далече – различни видове мед, пчелен восък, прашец, пчелно млечице. Кметът на балканското градче инж. Дилян Млъзев благодари на пчеларите за изобилието от кошерите им, пожела им богата реколта и занапред и всеки от тях на празника да намери своя сладък момент на радост и признание за труда, а архиерейският наместник Валентин Георгиев освети меда и благослови пчеларите. Те бяха поздравени и от председателя на тяхното сдружение Иван Стефанов.
Времената се менят, но не и уникалните вкусови качества на меда от Еленския Балкан. Често пъти той е вземан за „мая“ – т.е. като подобрител на меда, произвеждан в други краища на страната, и това се дължи на някои специфични климатични особености на Еленската котловина. Този продукт заслужава да бъде защитен, най-малко като географско указание, и от „Пчела“ ще се борят това да стане.
Навремето в района имало повече пчелари с по-малко кошери, днес е обратното.
Членовете на новорегистрираното пчеларско обединение най-напред са се заловили да преброят пчелните семейства в района, а те вече наближават 7000. Само че на места има пренаселване с кошери, на други – бели петна, което не е рентабилно за пчелната паша.
Интересен спомен за пчеларството в Еленско пази ветеранът Йордан Мирянов. Повече от 55 години той се занимава с този занаят, като над 25 години е бил председател на пчеларската организация. Той научил историята от 80-годишния дядо Войчо от м. Вълчата, недалеч от с. Дрента. Годината била 1950-а. Старецът не си спомня колко мед извадили тогава, но напълнили и лъжиците, и тиганите, а бъчварите правели денонощно каци за еликсира.
По него време един дренчанин, след като продал меда от петдесетината кошера, си купил къща във Варненско с 20 дка ниви. Само този факт потвърждава максимите „Пчелар богат няма, но и гладен не ходи“ и „Къща пчелар не храни, но в дадена година къща може да направи“.
В района с пчеларство се захващат все повече млади хора. Сред тях е и семейство Поликсена и Здравко Кръстеви, които имат в с. Яковци пчелин със 190 кошера. Неговият стопанин проходил в занаята с две тръвни на дядо си и за 14 години със собствените си ръце подредил пчелин за образец. Той ще влезе и във филма на Световната организация по прехрана за изследване и прилагане на препарата „Екостоп“, номиниран в ЕС за петте иновационни продукта в земеделието, и който за първи път е приложен при еленски пчелари.
Пчелната ферма на Димитринка Стефанова от Раевци пък наскоро е биосертифицирана. Семейството й шеговито подхвърля, че имало риск за участието им в празника. Предната вечер в селото се изсипал пълен автобус с туристи, които буквално разграбили бурканчетата с кристалния мед. Навремето Димитринка инвестирала кметската си заплата в три кошера. Получила като наследство и тези на най-възрастния раевски пчелар Начо Бончев и след като със съпруга си спечелили проект по мярка „Млад фермер”, тя окончателно зарязала магистърската степен.
Порасналият син на Десислава и Славчо Михайлови вече помага на родителите си в работата с пчелите. Семейството, в което растат пет деца, определено разчита на двестата кошера.
И цялата фамилия на Велчо Велчев се труди на пчелната си ферма, която наброява 320 кошера. „Заради дъждовете тази пролет акацията се „провали“ и пчелите останаха гладни, но пък липата „върна“ – обяснява накратко дългогодишният пчелар и приканва гостите да опитат от ароматния липов еликсир.
С най-атрактивен щанд на празника в Елена се представиха семейство Антонови. За подредбата му пристигнаха от столицата и двете дъщери Роза и Петя. Всеки гост, пожелал да отнесе снимка за спомен от празника, заставаше зад специална пчелна рамка. На медения бар голямата щерка приготвяше разхлаждаща напитка – божествен меден чай с медовина, мента, плодов сироп и лимон, която в горещия ден бе като дар от Рая.
Кошерите на Антонови са едва 20, но са разположени близо до Змеевата дупка, където пчелите събират прашец от Къпиновските гори и от липите в Боаза. Тук навремето е имало цели поляни с дъхава мащерка, придаваща невероятен аромат на сладкото медено изкушение, но днес, за съжаление, всичко е обрасло с буренаци.
Със свой щанд се представи и Сдружението за биологично пчеларство, тръгнало през 2003 г. от Елена. Стоянка Петкова участва във форума с козметични прополисови кремове, а от дружество „Матеев“ предлагаха пчели майки, които предизвикаха любопитство сред начинаещи и опитни пчелари.
Празникът на еленския мед бе съпроводен с куп изненади, игри, състезания, работилници песни и танци. Впечатляващо участие записаха скаутите от местния отряд. Като трудолюбиви пчелички те с много любов изработиха чудесни предмети, а малки и големи се включиха в състезанията по надяждане с меденки, после пък разпознаваха видовете мед.
Гостите веселиха танцьорите от „Еленика“, „Балканджийче“ и балет „Кадифе“, както и песните, изпълнени от членове на пенсионерските клубове в Елена и Буйновци.
Демонстрации по вадене на мед представиха Димо Димов, главен редактор на списание „Пчела и кошер“, член на еленското сдружение, и Антон Антонов. За всички пчелари и по-любопитните имаше семинар за съвременното пчеларство в България, пчелните продукти и апитерапията, който се проведе в новооткрития по време на празника туристически информационен център.
Привечер настана време за Медената седянка по Еленски, на която тръгна сладка раздумка за най-благото нещо – пчелния мед. Деца и възрастни разказваха легенди, предания и приказки за живота на пчелите, които за разлика от човеците, водят живот без завист и злоба и работят всеотдайно на принципа един за всички, всички за един. Седянката не мина без почерпка и който можа опита от потеклия от пълните пити мед, преди да се впусне на дансинга на дискотеката под звездите „Пчелен кошер“.
